Преглед на кода на Антиноген Хаджов

{{Личност
| категория        = революционер
| портрет          = BASA-1932K-1-435-2 Crop.jpg
| описание         = български революционер
| роден-място      = [[Струга]], [[Османска империя]]
| починал-място    = [[Струга]], [[Османска империя]]
}}

'''Антиноген (Гени) Димитров Хаджов''' е [[българи|български]] [[революционер]], [[Струга|стружки]], [[Крушево (град)|крушевски]] и [[охрид]]ски деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].

== Биография ==
[[Файл:BASA-1932K-1-435-2.jpg|ляво|мини|250п|Крушевският ръководен щаб. Отпред: [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]], Антиноген Хаджов, [[Тодор Христов Офицерчето|Тодор Христов]], [[Тома Никлев]], [[Никола Карев]]<ref>Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.128</ref>.]]
Хаджов е роден в 1874 година в град [[Струга]], като единствено дете в семейството на български учители. В 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 111">{{Кандиларов|111}}</ref> Влиза във ВМОРО още като ученик, посветен от [[Александър Чакъров]] и в 1895 година е сред основателите на организацията в Струга заедно с Чакъров и [[Порфирий Шайнов]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=629:145-------&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 | заглавие=Спомени на Григор Попев |достъп_дата =2019-03-05 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= Сите българи заедно |цитат= |език= }}</ref><ref>Известия на Инситтута за история, том 6, Издателство на Българксата академия на науките, София, 1956, с. 500</ref> След това е директор на българската прогимназия в Крушево.<ref>Македония в образи – фототипно издание, Анико, София, 2010, стр. 128</ref>

В началото на 1903 година става учител в прогимназията в Крушево и взима участие в подготовката на въстанието. По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско Преображенското въстание]] е член на въстаническия щаб и участва в отбраната на [[Крушевска република|Крушевската република]].

След въстанието се легализира и става учител в Охрид, където е член на околийския революционен комитет.<ref>{{Николов|177}}</ref>

{{цитат|В този период бе и най-голямата реална полза от Гени, защото цялата интелигенция бе емигрирала и само той остана от нея да помага на [[Христо Узунов]]. С това той решително спомогна да бъдат възстановени революционните групи покрай цялото Охридско езеро.<ref>Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 37.</ref>}}

Умира на 21 юли 1912 година в Струга.<ref>{{Пелтеков|496}}</ref>

== Родословие ==
{{Хаджови}}

== Бележки ==
<references />

{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Хаджов, Антиноген}}
[[Категория:Български революционери от Македония]]
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
[[Категория:Родени в Струга]]
[[Категория:Четвърти випуск на педагогическите курсове при Солунската българска мъжка гимназия]]
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Починали в Струга]]
[[Категория:Хаджови|Антиноген]]