Преглед на кода на Владимир Кецкаров

{{Военно лице
| име                =
| описание           =
| портрет            =
| портрет_описание   =
| прякор             =
| дата на раждане    =
| място на раждане   =
| дата на смърт      =
| място на смърт     =
| погребан           =
| преданост          =
| въоръжени сили     =
| години на служба   =
| звание             =
| войсково поделение =
| командвания        =
| битки              =
| битки_етикет       = Войни
| награди            =
| образование        =
| родства            =
| по-късна работа    =
| подпис             =
| общомедия          =
}}

'''Владимир Антонов Кецкаров''' е [[българи|български]] офицер, [[генерал-майор]].

== Биографични данни ==
Владимир Кецкаров е роден на 10 октомври 1893 година в [[Битоля]], в [[охрид]]ския род [[Кецкарови]], познат с просветителската си и обществена дейност. Баща му [[Антон Кецкаров]] е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и общественик, брат му е скулпторът [[Методи Кецкаров]]. Постъпва във [[Военно училище|Военното училище]] в София и като юнкер в 1912 година участва в [[Балканска война|Балканската война]]. Завършва училището в 1914 година и взима участие в [[България в Първата световна война|Първата световна война]].

Служи последователно в [[Двадесет и втори пехотен тракийски полк|22<sup>-ри</sup> пехотен тракийски полк]], [[Петдесет и девети пехотен пирински полк|59<sup>-и</sup> пехотен пирински полк]] и Военното училище. През 1925 г. е назначен на служба в 10<sup>-и</sup> пограничен участък, след което от 1927 г. е на служба в [[Десети пехотен родопски полк|10<sup>-и</sup> пехотен родопски полк]], а от 1929 г. във [[Втори артилерийски полк|2<sup>-ри</sup> дивизионен артилерийски полк]]. През 1930 година завършва Софийската военна академия и от 1931 г. е на служба в Щаба на армията. През 1932 е назначен на служба в Инженерната инспекция и на 3 септември с. г. е произведен в чин [[подполковник]]. През 1933 г. е назначен за началник на секция в Щаба на армията, а през следващата година за началник на оперативния отдел също в Щаба.

На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в [[Опит за преврат в България (1935)|опита за преврат]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 402 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> Член е на „[[Звено]]“. В 1940 година издава „Войни на българите в Тракия (689 – 972)“. След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] в 1944 година е върнат в армията, като е произведен в чин [[полковник]] със старшинство към 3 октомври 1936 г. и в чин [[генерал-майор]] със старшинство към 3 октомври 1941 година. През 1944 г. е назначен за началник на Висшите учебни заветния. Командва [[Пета българска армия|V армия]] във [[България във Втората световна война|войната срещу Германия]].

След войната продължава да служи в Българската народна армия. През 1945 г. е назначен за началник на Учебно-възпитателен отдел, по-късно същата година за началник на Военноисторическата комисия, а през 1946 г. за началник на Военноисторическия отдел. През 1946 година влиза в научна културно-историческа комисия към [[Македонски научен институт|МНИ]] заедно с [[Павел Делирадев]] и [[Юрдан Анастасов]], а по-късно е избран за подпредседател на института. Подкрепя речта на [[Ангел Томов]] от 24 ноември 1946 година, която оборва тезата за съществувато на отделна македонска нация. Противопоставя се на предложението за самоликвидиране на МНИ през 1947 година<ref>{{Гребенаров|379, 386, 393, 394}}</ref>. През 1947 г. е уволнен от служба. От 1948 година е началник на катедрата „История на военното изкуство и войните“ в Софийската военна академия. Умира в 1960 година.<ref>Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 392.</ref><ref>С България в сърцето. Охридският род Кецкарови. Каталог изложба в Националния исторически музей, София, 2005.</ref>

== Военни звания ==
* [[Подпоручик]] (22 септември 1913)
* [[Поручик]] (5 октомври 1916)
* [[Капитан]] (1919)
* [[Майор]] (1928)
* [[Подполковник]] (3 септември 1932)
* [[Полковник]] (3 октомври 1936, старшинство)
* [[Генерал-майор]] (3 октомври 1941, старшинство)

== Родословие ==
{{Кецкарови}}

== Външни препратки ==
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1056 „Войни на българите в Тракия (689 – 972)“], София, 1940 година

== Бележки ==
<references />

== Източници ==
* {{Източник ОКБ|2|91}}

{{Генерали от Третото българско царство}}
{{Портал|Военна история на България|Македония}}

{{СОРТКАТ:Кецкаров, Владимир}}
[[Категория:Български офицери от Македония]]
[[Категория:Генерал-майори от Царство България]]
[[Категория:Тридесет и четвърти випуск на Националния военен университет „Васил Левски“]]
[[Категория:Български военни дейци от Балканските войни]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Звенари]]
[[Категория:Членове на Македонския научен институт]]
[[Категория:Български общественици от Македония]]
[[Категория:Членове на дружеството на военните писатели и публицисти в България]]
[[Категория:Кецкарови]]
[[Категория:Родени в Битоля]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Носители на орден „За военна заслуга“]]
[[Категория:Носители на орден „Свети Александър“]]
[[Категория:Български имигранти от Македония в София]]