Преглед на кода на География на Сирия

{{География на държава
| име              = Сирия
| снимка           = 
| описание         = 
| карта            = Syria Topography.png
| континент        = [[Азия]]
| регион           = [[Западна Азия]]<br>[[Близък Изток]]
| координати       = 
| площ място       = 
| km площ          = 185 180
| процент земя     = 
| процент вода     = 
| km брегова линия = 183
| граници          = 877 km – [[Турция]]<br>603 km – [[Ирак]]<br>356 km – [[Йордания]]<br>77 km – [[Израел]]<br>359 km – [[Ливан]]
| най-висока точка = Еш Шейх (Хермон) 2814 m
| най-ниска точка  = 
| най-дълга река   = [[Ефрат]] 2700* (675) km,<br>[[Тигър (река)|Тигър]] 1900* km,<br>[[Оронт|Ел Аси]] 571* km,<br>[[Хабур]] 486* (460) km,<br>Белих 105* km
| най-голямо езеро = 
| климат           = субтропичен, средиземноморски, континентален
| терен            = 
| природни ресурси    = 
| природни опасности  = 
| екологични проблеми = 
| изключителна икономическа зона = 
| бележки          = 
}}
'''[[Сирия]]''' е държава в [[Западна Азия]], в [[Близък Изток|Близкия Изток]], на източния бряг на [[Средиземно море]]. На север граничи с [[Турция]] (дължина на границата 877 km), на изток и югоизток с [[Ирак]] 603 km, на юг с [[Йордания]] 356 km, а на югозапад с [[Израел]] 77 km и [[Ливан]] 359 km. Общата дължина на сухоземните й граници е 2272 km. На запад се мие от водите на Средиземно море. Дължината на бреговата й линия е 183 km. От североизток на югозапад се простира на 770 km, а от сезерозапад на югоизток 420 km. Населението на страната към 2024 г. е 23 865 423 души.<ref>"[https://www.cia.gov/the-world-factbook/countries/syria/ Syria]". ''The World Factbook'' (2024 ed.). Central Intelligence Agency. Посетен на 1 юли 2024</ref> Столица е [[Дамаск]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article102589.html «Большая Советская Энциклопедия» – Сирия, раздел (Природа) т. 23, стр. 451 – 452]</ref>

== Територия ==
Територията на Сирия се простира между 32°19′ и 37°19′ с.ш. и между 35°43′ и 42°22′и.д. Крайните точки на страната са следните:
* крайна северна точка – ({{coord|37|19|06|N|42|12|37|E}}), десен бряг на река [[Тигър (река)|Тигър]], на границата с [[Турция]], при турския град [[Джизре]].
* крайна южна точка – ({{coord|32|18|43|N|36|50|21|E}}), в планината [[Ед Друз|Ел Друз]], на границата с [[Йордания]].
* крайна западна точка – ({{coord|35|35|10|N|35|43|00|E}}), нос [[Ибн Хани]], на брега на [[Средиземно море]].
* крайна източна точка – ({{coord|37|04|28|N|42|22|25|E}}), десен бряг на река [[Тигър (река)|Тигър]], на границата с [[Ирак]], при село Каник.<ref>{{икона|ru}} [https://disk.yandex.ru/a/AeYoSdGy3W2h4s/5afc7de268c89a88bbe74a02 Физикогеографска карта на Сирия]</ref>

== Релеф ==
Голяма част от територията на Сирия представлява [[плато]], понижаващо се от запад на изток от 1000 до 500 – 200 m. В западната част от север на юг се простират две планински вериги, разделени от дълбоки грабени (Ел Габ и др.). Западната верига съставлява планината Ен Нусайрия ([[Ансария|Джебел Ансария]]) с височина до 1562 m. Източната верига е представена от планините [[Ез Завия]] (височина до 939 m) на север и източните склонове на планината [[Антиливан]] и нейното южно продължение – хребета Еш Шейх ([[Хермон]]) с височена до 2814 m. В най-южната част на страната е разположен вулканичният масив [[Ед Друз]] (връх [[Ел Джейна]] 1803 m). На югоизток на територията на Сирия попада част от [[Сирийска пустиня|Сирийската пустиня]], а на североизток – участък от платото [[Джазира]] ([[Горна Месопотамия]]) с височена 200 – 450 m. Покрай брега на Средиземно море са простира тясна (20 – 30 km) приморска [[низина]].<ref name="bse"/>

== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
В Северна Сирия е разположена подвижната част на [[Арабска плоча|Арабската плоча]] с Алепското издуване, а на юг – нейната устойчива част с Друзкото огъване и издуването Рутба. Гранична структура между тях се явява Палмирската вътрешноплатформена нагъната зона, възникнала от едноименния авлакоген. На запад преминава сеизмичната Западноарабска рифтова зона, а на североизток в пределите на страната навлиза Месопотамското краево огъване, преминаващо в южно направление в Приефратското огъване. Арабската плоча е изградена от слоеве палеозойски, мезозойски и кайнозойски шелфови наслаги с мощност 2 – 6 km (до 9 km в Палмирския авлакоген). В северозападната част на страната на повърхността излизат триаско-юрски вулканогенно-седиментни офиолитови формации, навлечени в края на Кредния период от север върху платформения чехъл. Огъванията са запълнени с неогенови [[Моласа|моласи]], а Друзкото огъване – с покривка от неогено-антропогенови базалти. Към Месопотамското огъване са привързани брахиантиклиналните гънки с промишлени находища на нефт (Сувайдия, Капачук, Тел Румайлан и др.). С мезозойските и кайнозойските наслаги са свързани находищата на железни (Раджу), манганови и медни руди, хром, сяра, фосфорити, асфалт, каменна сол, кафяви въглища.<ref name="bse"/>

== Климат, води ==
Климатът на Сирия е [[Субтропичен климат|субтропичен]] средиземноморски с максимум на валежите през зимата и пролетта и продължително лятно засушаване. По крайбрежието климатът е морски със средна януарска температура 12°С, средна августовска 27°С, годишната сума на валежите под 700 mm. В планината Ансария е по-прохладно и с валежи до 1500 mm. Източната част на страната се отличава със сух континентален климат със средна августовска температура до 32,8°С, топла зима (4 – 7°С), но ежегодно се наблюдават и дни с температури под 0°С. В Сирийската пустиня сумата на валежите пада под 100 mm годишно. През лятото от страна на [[Арабска пустиня|Арабската]] и [[Сирийска пустиня|Сирийската пустини]] духа знойният вятър [[хамсин]], пренасящ много пясък и прах.<ref name="bse"/>

Голяма част от територията на страната е безотточна, като за равнинните райони са характерни сухите долини, т.нар. вади (уади). Най-голямата река [[Ефрат]] има транзитен характер (нейната дължина в Сирия е 675 km), а нейните основни притоци са [[Хабур]] 486* (460 в Сирия) km и [[Белих]] 105* km. Ефрат е плавателна за плиткогазещи съдове, а нейният отток е урегулиран чрез голямото (730 km²) водохранилище „Ел Асад“, а в основата на преградната му стена стена при град [[Ес Саура]] и изгарадена мощна [[Водноелектрическа централа|ВЕЦ]] (до 500 хил.квт). По североизточната граница протича участък от река [[Тигър (река)|Тигър]], а на северозапад – горното и средно течение на река [[Оронт|Ел Аси]] 571 km, отнясяща се към [[Водосборен басейн|водосборния басейн]] на Средиземно море. Най-голямото сирийско езеро е [[Хомс (езеро)|Хомс]], разположено на река [[Оронт|Ел Аси]]. Подземните води в страната широко се използват за напоявана и водоснабдяване, а често при техните извори съществуват оазиси.<ref name="bse"/>

== Почви, растителност, животински свят ==
В източните платовидни райони на Сирия широко разпространени са пясъчните и глинестите пустини с грубоскелетни сивоземни почви. На юг преобладават каменисто-чакълестите хамади, а на запад и в централните райони – участъци от пясъчни пустини. Понижените части на релефа са заети от солончаци. Покрай северните граници на страната, в предпланинските райони на планината Тавър се срещат сиво-канелени и канелени, а в проморските низини – жълтоземни почви, сменящи се във височина с планински канелени и планински горски почви. За източните, сухи части на страната са свойствени пустинните растителни формации с участието на храсти, полухрасти и сухи треви, състоящи се предимно от ефемери. В [[Оазис|оазисите]] е развито овощарство, лозарство, памукопроизводство и други субтропични култури, и най-вече финикова палма. Крайбрежието на Средиземно море е основният район за отглеждане на цитрусови култури. По западните склонове на планината [[Ансария]] са разпространени широколистни дъбови гори с участието на вечнозелени дървета и храсти. По източните склонове на Ансария, [[Антиливан]] и [[Еш Шейх]] господстват ксероморфните храстови планински степи, преминаващи в долния пояс на планините в полупустини. По долината на река Ефрат са се съхранили малки горички от [[топола]], [[ива]] и [[тамарикс]]. Животинският свят на Сирия е разнообразен. Обичайните хищници в пустинята са [[ивичеста хиена]], [[вълк]], [[чакал]], [[каракал]], [[Фенек|лисица фенек]], а копитните – [[Антилопи|антилопа]], [[Африканско диво магаре|диво магаре]] онагра. Има много гризачи и влечуги. В планините с горска растителност по-рядко се срещат сирийска мечка, дива свиня, горска котка, а в обезлесените високопланински райони – безоаров козел.<ref name="bse"/>

== Източници ==
<references />

{{Портал|География|Сирия}}
{{Азия-модел|География на|География на Азия по страни}}

[[Категория:География на Сирия| ]]