Преглед на кода на Мелник

{{Друго значение|града в България|града в Чехия|Мелник (Чехия)}}
{{Селище в България
| картинка =Meleniko.jpg
| картинка-описание = Панорама
| екатте = 47754
| надм-височина=437
| пощ-код=2820
| тел-код=07437
| сев-ширина=41.517
| изт-дължина=23.400
| карта3  = България Мелник
| текст3  = Мелник
| площ = 6,464
|население-нси={{Понижение}} 177 (2019)}}
'''Мѐлник''' ({{lang|el|Μελένικο}}, ''Меленико'', [[катаревуса]]: ''Μελένικον'', ''Меленикон'') е най-малкият град в България, разположен в област [[Благоевград (област)|Благоевград]], община [[Сандански (община)|Сандански]]. {{Население с година|грао=1}}

== География ==
Мелник се намира в [[планина|планински]] район в югозападните поли на [[Пирин]] планина, на 21 km от общинския център [[Сандански]], на 81 km от областния център [[Благоевград]], на 180 km от столицата [[София]] и на 140 km от [[Солун]]. Разположен е в живописна местност на 437 m н.в. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 670 mm. През градчето протича [[Мелнишка река|Мелнишката река]], ляв приток на [[Струма]]. На 7 km от него се намира [[Роженски манастир|Роженският манастир]]. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен [[Мелнишки пирамиди]]. Мелник е изходна точка за хижа „[[Пирин (хижа)|Пирин]]“ и хижа „[[Малина (хижа)|Малина]]“.
{{панорама|Panoramic view of Melnik.jpg|1600px|Панорамен изглед от Мелник}}

== История ==
[[Файл:DSCF0393.JPG|мини|250п|Изглед от Мелник]]

=== Античност ===
{{основна|Гареск}}
{{основна|Храм на Бендида (Мелник)}}
През Античността тук има селище на тракийското племе [[меди]], което през I-III в. бележи разцвет. На платото „Св. Никола“, защитено от отвесни склонове и с отлична видимост към околността, се намира тракийско светилище, превърнато по-късно през 97 г. в каменен храм с [[йонийски стил|йонийски]] и [[дорийски стил|дорийски колони]].<ref name="trud.bg">[https://trud.bg/%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA/?fbclid=IwAR1vc2bX6CivYy76_QoOsWNsax9wn5Lfh5fPsaaKO0WcBhkuZfPrFL8unBY Проф. Николай Овчаров, „Богозиданият град Мелник“, 20.06.2020]</ref> Храмът, посветен на [[Бендида]], е разрушен във втората половина на IV в. вероятно от фанатизирани привърженици на новата религия, християнството, или при нахлуване на [[готи|готите]].

През I-IV в. древният Мелник е център на императорско имение, включващо обширни селски земи по река Струма.<ref name="trud.bg"/> По това време тук се заселват и множество римски ветерани от тракийски и италийски произход, и е възможно тогава селището да е носило името '''Гарескос'''.<ref name="trud.bg"/> През VI в. при император [[Юстиниан I]] върху руините на старото светилище е издигната импозантна [[базилика]] в чест на Свети Николай. На естествено защитеното плато по това време има и силна крепост, построена по дългия хребет и над Мелнишка река, откъдето се открива великолепна панорама към цялата околност.<ref name="trud.bg"/>

=== Средновековие ===
{{Основна|Мелнишка епархия (Богомилска църква)}}
Според академик [[Иван Дуйчев]], [[етимология]]та на името Мелник има чисто [[славянски езици|славянски]] произход. Тя се извежда от старинната славянска дума ''мел'' – бяла глина, креда, с която се означават скалите, сред които е разположен градът.<ref>Иван Дуйчев. „Очерк върху средновековната история на Мелник“. – В: Мелник. Градът в подножието на Славова крепост, София, Издателство на БАН, т.1, 1989, стр. 18.</ref> Въз основа на археологически данни се предполага, че Мелник е бил [[крепост]] за охрана на южната българска граница и пътя по река [[Струма]], след сключването на българо-византийския договор от 864 година.<ref>Цветков, Борис. „Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX – XVIII век“, София, 2002, стр. 36 – 38.</ref> През Х-ХI в. старите крепостни стени тук са поправени, а на места са изградени нови.<ref name="trud.bg"/>

Мелник се споменава за първи път в писмените извори в началото на XI век във връзка с включването му в границите на Византия след [[Беласишка битка|Беласишката битка]].<ref>Скилица Кедрин</ref> Според пътеписа на [[Мохамед Ал-Идриси]] през XI—XII в. византийски Мелник е прочут град с обработени полета, села и ниви, които следват непрекъснато.<ref>Страшимир Н. Лишев, ГЕОГРАФИЯТА НА [[Мохамед Ал-Идриси|ИДРИСИ]] КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в.// АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973</ref> Като граничен град между България и [[Византия]] често сменя суверенитета си. В първите години на XIII век управителят на [[Родопи#Западни Родопи|Западните Родопи]] – [[Алексий Слав]], става независим владетел със столица в Мелник. Градът е обграден с крепостни стени. В средата на XIII век градът влиза в границите на [[Никейска империя|Никейската империя]].<ref name="Георги Акрополит, История">Георги Акрополит, История</ref> През 1252 година за наместник на никейския император [[Йоан III Дука Ватаци]] в Мелник е назначен бъдещият велик византийски император [[Михаил VIII Палеолог|Михаил Палеолог]],<ref name="Георги Акрополит, История"/><ref>И. Зайков, И. Дионисиев, Г. Петров, Книга за виното. ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1982, с. 77.</ref> който поддържа в Мелник добри отношения с българите. През XIII век в Мелник са заточвани неколкократно цели родове на византийски аристократи (от българския цар [[Калоян]] и от [[византийски император]]и),<ref>Георги Акрополит</ref> което променя състава на населението и архитектурния облик на града<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.137 – 143.]</ref> (много от византийските къщи са ползвани до началото на XX век, величествени руини от тях са запазени и до днес).

През XIV век за известно време Мелник е включен във владенията на протосеваст [[Хрельо]], а след неговата смърт през 1342 година в продължение на около 15 години градът е под властта на сръбския владетел [[Стефан Душан]].<ref name="ЕПК 560">{{ЕПК|1|560}}</ref> Последният християнски владетел на града е [[Константин Драгаш]], загинал в [[битка при Ровине|битката при Ровине]] през 1395 година.

=== В Османската империя ===
{{Основна|Мелнишка българска община}}
{{Основна|Мелнишка гръцка община}}
Мелник пада под [[Българските земи под османско владичество|османска власт]] след 1395 година. Градът и неговата околност са включени в състава на [[Кюстендилски санджак]] като самостоятелна [[нахия]]. Във [[ферман]] от 1604 година той се споменава вече като център на [[Мелнишка каза|каза]]. В средата на XVII век османският пътешественик [[Евлия Челеби]] описва Мелник като оживена паланка с едноетажни и двуетажни просторни каменни къщи, покрити с керемиди, с много домашни бани и уредени лозя и градини.<ref>Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 282 – 283</ref> Под името ''Мелник'' градът се споменава в редица османски финансови, данъчни и съдебни документи от началото на XVII до края на XIX век.<ref name="ЕПК 560"/>

[[Файл:Harta-Melnik-1813.jpg|мини|200п|Мелнишка харта от 1813 година]]
През първите векове на османското владичество Мелник упада, за да се замогне отново в края на XVIII и началото на XIX век, когато в него оживява културната и просветната дейност. Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за [[Англия]] и [[Австрия]]. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията [[Кордопулос]],<ref>И. Зайков, И. Дионисиев, Г. Петров, Книга за виното. ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1982, с. 69 – 70, 78 – 82.</ref> чиято [[Кордопулова къща|къща]] с винарска изба е превърната днес в [[музей]]. В града са действали над 70 църкви, а в околността е имало четири манастира. Три мъжки училища (от които едно българско) и едно девическо училище са възпитавали младежите от многолюдния град през [[Възраждане]]то.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.145.]</ref> Градът е имал и много богата библиотека.

Гръцкият просвещенец [[Атанасиос Псалидас]] пише в своята „[[География (Атанасиос Псалидас)|География]]“ (1818 - 1822):

{{цитат|Меленико е малко градче, разположено на изток от [[Сяр|Серас]]. Населява се от българи, малко гърци и има елинско училище.<ref>{{Данова|238}}</ref>}}

През XIX век [[Рилски манастир|Рилският манастир]] получава големи парични помощи от мелнишки поклонници. През 1837 година оттук постъпват 8761 [[грош]]а милостиня, а през 1839 година от три различни групи се получават 2847 гроша. Мелнишките търговци снабдяват манастира с маслини, сапун, обувки, хайвер, зехтин и други хранителни продукти и вещи от първа необходимост. Най-често оттук се купува семе за манастирските зеленчукови градини.<ref>Камбурова-Радкова, Румяна., Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 84.</ref>

В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] пише в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ за Мелник:

{{цитат|Меленик, жителите на който са българи, напълно усвоили гръцкия език, има 26 големи и малки църкви и две гръцки училища, като към едното от тях до неотдавна имало и гръцка типография.<ref>{{Григорович|124}}</ref>}}

Според свидетелства на американски мисионери, посетили града през 1862 година, той има 1200 къщи, а жителите му „говорят на гръцки, но са цивилизовани и трудолюбиви“.<ref name="шашко">{{cite book | last = Шашко | first = Филип | coauthors = Бети Гринберг, Румен Генов (съст.) | year = 2001 | title = Американски пътеписи за България през XIX век | publisher = „Планета – 3“ | pages = 67 | isbn = 9549926583}}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Меленик'' (Mélénik) живеят 3600 [[гърци]].<ref>{{Синве|48}}</ref> Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ в 1873 година в Мелник има 1030 домакинства – 650 [[мюсюлмани]], 2000 [[българи]] и 560 гърци.<ref>{{Етнография|140 – 141}}</ref>

На 5 март 1873 година [[Петър Сарафов]] разкрива първото българско училище в Мелник в дома на свещеник [[Атанас Павлов]].<ref>Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр.60 – 62.</ref> Училището е посещавано от деца от града и от околните села. Наклеветен от гърци пред властите, Сарафов не успява да довърши годината и е принуден да напусне Мелник, като на негово място учител става [[Иван Козарев (просветен деец)|Иван Козарев]]. След него преподават [[Спас Харизанов|Спас Влахли]] от [[Влахи]] и [[Тома Попович|Тома Николов]] от [[Неврокоп]], при когото в навечерието на Руско-турската война, след нови гръцки клевети, училището отново е затворено,<ref>{{Шопов|128 – 129}}</ref> за да бъде отворено в 1881 година.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 568.</ref> По-късно [[Димитър Ангелов (свещеник)|Хаджи поп Димитър]] от [[Черешница]] дарява сграда за българското училище.

През втората половина на XIX век Мелник започва постепенно да запада, оставайки настрани от главния път по долината на река [[Струма]]. Част от жителите му се преселват в [[Сяр]], [[Благоевград|Горна Джумая]] и другаде из България.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.139, 143.]</ref>

В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за Мелник:
{{цитат|Градът Мелник е седалището на [[каймакамин]]а. Мелник се пада на СЗ от Сяр, на разстояние 12 часа. Местоположението на града е чудновато; той лежи в една яма при полите на Пирин. [...] Такава природа прави това място много по-сгодно за заточение, нежели за жилище на свободни хора. И наистина преданието говори, че Мелник се основал от заточени византийски гърци, като пост срещу българите.

[...] Престарял град е Мелник; в него има 45 древни църкви, гръцки. Само в „Св. Пантелеймон“ до 1885 г. имало изображения със славенски надписи. Къщите му са високи, оригинални; наместо улици служат потоци и суходолици, които във време на дъжд притичат бурни и спират всяко съобщение. Затуй дюкяните са твърде остроумно сградени: 4 м. високо от улицата – порой – е вратата; до тях се стига чрез подемни мостове, с които е снабден всеки дюкян. Мелник е едничкият град по цяла Македония, дето се говори по къщи гръцки. Отде се взеха гърците, споменах по-горе; но затова цялата околия е чисто българска. Всички в града знаят български; по пазаря говорят български. Много българе е погълнал тоя град и още поглъща. Има 3 гръцки училища със 7 учителя и 345 ученика. Българското училище едва брои 45 ученика. Броят на къщите е до 850: 200 тур., 300 гърц., и 350 бълг.<ref>{{Стрезов|22 – 23}}</ref>}}

В 1895 година в Мелник идва да преподава първата българска учителка [[Зоица Златинова]], като преподава в града до 1897 година. Златинова развива широка дейност по привличане на девойки в образователната система и работи усърдно с родителите, за да преодолее грешното разбиране за мястото на момичетата в образованието.<ref>{{cite book | title = Борба за национална просвета в Мелнишкия край | last = Тасев | first = Христо | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1987 | edition = | publisher = Държавно издателство „Народна просвета“ | location = София | isbn = | doi = | pages = 131 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>

Към 1900 година, според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), населението на града е 4330 души, от които 500 българи-християни, 950 [[турци]], 2650 гърци, 30 [[власи]] и 200 [[цигани]].<ref>{{МЕС|189|2_18}}</ref>
[[Файл:Melnik Armonia Society.jpg|мини|250п|Мелнишкото женско дружество „Хармония“]]
В първото десетилетие на ХХ век почти цялото население на Мелник е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в града има 40 българи екзархисти, 220 българи патриаршисти гъркомани и 3825 гърци. В града работят прогимназиално и основно българско училище и 2 прогимназиални и 2 основни гръцки.<ref>{{Бранков|192 – 193}}</ref> В Мелник функционира гръцки мъжки [[силогос]], а на 26 април 1906 година е основано женското дружество „Хармония“ лично от митрополит [[Ириней Пандолеондос|Ириней Мелнишки]], който набляга на необходимостта да се засили борбата на елинизма с [[ВМОРО|българските чети]]. Дружеството подпомага [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката пропаганда в Македония]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=725&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 3 март 2013 г. | lang-hide = 1 | lang = el | архив_дата = 2015-09-24 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20150924044404/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=725&&show=1 }}</ref> През 1911 година дружеството организира голям протест, с който успява да осуети плановете на българите да построят църква и училище в центъра на града.<ref name="Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.serrelib.gr/pdf/imerologio.pdf | заглавие = Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών | достъп_дата = 5 декември 2014| издател = Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών | lang-hide = 1| lang = el}}</ref>

При избухването на [[Балканската война]] през 1912 година шест души от града са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|863}}</ref> По време на войната на 14 октомври 1912 година в местността ''Грозни дол'' (южно от града) са избити от отстъпващата турска войска 28 българи и гърци заложници от Мелник и района.<ref name="ЕПК 560"/><ref>[http://www.promacedonia.org/mp/mp_1_2_8.htm Милетич, Любомир. В полуразрушения Мелник. (Пътни бележки от 1914 година). Списание „Македонски преглед“, кн.2, София, 1924, стр. 91 – 92.]</ref>

=== В България ===
Градът е освободен от [[османска власт]] през Балканската война на 17 октомври 1912 година от четата на [[Яне Сандански]].<ref name="ЕПК 560"/> Местното население избира за кмет [[Георги Коцев]], за помощник-кмет [[Петър Говедаров]] членове на общинската комисия са избрани [[Андрей Попилиев]] и [[Панде Илиев]].<ref>Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913 г.“, София, 1989, Военно издателство (Институт за военна история при ГЩ на БНА, Сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14 – 15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 77</ref> След сключването на Букурещкия договор и оставането на града на територията на България гръцкото му население се изселва в [[Гърция]], в най-близкия град след границата – [[Валовища]] (Сидирокастро). На тяхно място идват българи-бежанци от [[Солунско]], [[Сярско]], [[Драмско]] и други части на [[Егейска Македония]].

През 1916 година по време на [[Първата световна война]] професор [[Васил Златарски]], като участник в [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавието]], организирана от Щаба на действащата армия, посещава града. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия той пише:

{{цитат|...днес тоя град представя истински развалини: от 2 хиляди къщи (ок. 10 000 души) сега едва ли ще се наброят до 200 къщи, в които живеят хора; всичко друго е срутено съвсем или полусрутено от пожар, или стоят къщи здрави, цели още, но без прозорци и врати и изобщо без дървен материал. От разпита узнах, че турската махала била запалена и съсипана от четници в 1912 г., а другата по-голяма част на града била напусната от гръцкото и гъркоманското население, което било увлечено от гръцките войски в 1913 г., когато напущали Мелник съгласно с [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия мир]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/1916.html Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.71.]</ref>}}

В годините 1913 – 1925 Мелник е [[Мелнишка околия|околийски]] център. В 1925 година със Закона за изменение на административното деление на територията на България центърът на околията е преместен в [[Сандански|Свети Врач]] .<ref name="ЕПК">{{ЕПК|1|562}}</ref> Градът остава встрани от новия път по долината на Струма и постепенно запада. Занаятите и търговията замират, а болестта [[филоксера]] опустошава лозовите масиви. Като основен поминък на населението се запазва земеделието.<ref name="ЕПК 560"/>

От 1968 година Мелник е обявен за град музей.

== Население ==
Численост на населението според преброяванията през годините:
{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване
| 1934 = 552
| 1946 = 472
| 1956 = 522
| 1965 = 551
| 1975 = 417
| 1985 = 330
| 1992 = 287
| 2001 = 243
| 2011 = 217
| 2021 = 165
}}

Според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 година]], етническият състав включва 208 българи.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Ethnic composition of Bulgaria 2011]</ref>

== Религия ==
[[Файл:Church of St Nicholas Melnik Klearchos 2.jpg|мини|250п|Църквата „[[Свети Никола (Мелник)|Свети Никола]]“ от XII век]]
В миналото градът е център на [[Мелнишка епархия|Мелнишката епархия]], основана в XIII век. През XIX век тя обхваща Мелнишката, [[Петрич]]ката и [[Валовища|Демирхисарската]] [[каза|кааза]] и [[нахия]]та [[Долна Джумая]] от [[Сяр]]ската каза с общо 101 християнски селища.<ref name="ЕПК 560"/> След 1878 година към епархията се присъединява и [[Благоевград|Горноджумайската]] кааза, подведомствена дотогава на [[Самоковска епархия|Самоковската епархия]] на [[Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_11.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.165.]</ref> През 1891 – 1892 година голяма част от християнското население в епархията отхвърля властта на Цариградската патриаршия. Първи 21 села от [[Горноджумайско]] минават в лоното на Българската екзархия. Три четвърти от селищата в Мелнишко също се отказват от Патриаршията. С изключение на 100 къщи и [[Петрич]] преминава под екзархийско ведомство. Скоро и селата последват примера на града. През 1894 година Горноджумайската каза се присъединява към новосъздадената екзархийска [[Неврокопска епархия]].<ref>Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 116 – 117.</ref>

[[Файл:Църква Света Параскева - Петка, гр. Мелник.jpg|мини|250 п|Църква [[Света Петка (Мелник)|Света Параскева – Петка]]]]

Днес диоцезът на Мелнишката епархия е поделен между Неврокопската епархия на [[Българската православна църква]] и [[Валовищка епархия|Валовищката]] на Цариградската патриаршия (управлявана от [[Църква на Гърция|Църквата на Гърция]]). ''Мелнишки'' е титулярна епископска титла (тоест без епархия) на БПЦ.

В Мелник се намира частично запазената средновековна византийска църква „[[Свети Никола (Мелник)|Св. Никола]]“, датирана към края на XII век и разрушена при пожар през 1913 г. Църквата има прилежаща камбанария, която е построена отделно и се намира северозападно от църквата. Двете бронзови камбани на църквата датират от XIII в. и се смятат за едни от най-старите в Европа.<ref name="dimkov">{{cite journal|last=Димков|first=Г.|coauthors=Ал. Алексиев, И. Симеонов, Т. Трифонов, К. Симеонов|year=2008|title=Акустични изследвания на исторически ценни български камбани|trans_title=Acoustic examinations of historically valuable Bulgarian bells|journal=Акустика|location=Варна, София|page=115|issn=1312 – 4897|url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|език=|archivedate=2010-11-24|archiveurl=https://www.webcitation.org/5uTXzqMy9?url=http://www.math.bas.bg/bells/Publications/16.pdf|accessdate=2013-03-18}}</ref><ref name="objects">{{cite web|url=http://www.math.bas.bg/bells/object_printEng.php|title=Research and Identification of Valuable Bells of the Historic and Culture Heritage of Bulgaria and Development of Audio and Video Archive with Advanced Technologies: List of objects|last=Georgieva|first=Tsvetanka|publisher=Institute of Mathematics and Informatics of the Bulgarian Academy of Sciences|accessdate=13 март 2013|archivedate=24 ноември 2010|archiveurl=http://www.webcitation.org/5uTY2si4A}}</ref> Открити са в началото на ХХI в. Мелнишката църква „[[Св. св. Петър и Павел (Мелник)|Св. св. Петър и Павел]]“ е построена в XIX век и е с изключителна художествена стойност.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://melnik-bg.eu/bg/article/sts_peter_and_paul_church | заглавие = Църква „Св. св. Петър и Павел“ | достъп_дата = 15 ноември 2014 | издател = melnik-bg.eu | архив_дата = 2014-11-29 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20141129021419/http://melnik-bg.eu/bg/article/sts_peter_and_paul_church }}</ref>

Край Мелник се намира [[Роженски манастир|Роженският манастир]], който е най-голямата обител в Пиринския край и един от няколкото средновековни български манастира, запазени сравнително непокътнати и до днес. Манастирът е построен през XIII в. Разположен е на около 7 km от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той предлага изключителна гледка до върховете на Пирин и [[Беласица]], както и до популярните мелнишки мелове – разположени около града пирамидални хълмове, образувани от ерозия на глинена почва. Сегашната манастирска сграда е от XIX в. Манастирският храм е забележителен паметник на културата. Най-старият надпис върху стенописите е от 1597 г. Църквата има интересен дърворезбен иконостас, стенописи и стъклопис в източната си част. В манастирската сграда е уредена експозиция. Асфалтовият път от Мелник е много добър и води директно до портите на манастира. Няма редовна автобусна линия от града до село [[Рожен (село)|Рожен]].

== Икономика ==
Днес основен поминък на населението са [[вино]]производството и [[туризъм|туризмът]]. Традиционно почти всяко семейство отглежда лозя и произвежда вино за собствена консумация и за продажба на дребно.

В наши дни регионът на Мелник се радва на възраждане на лозарството и винопроизводството. Няколко нови, модерни винарни са построени и функционират ([[Вила Мелник]], Синтика, Орбелус и др.), произвеждайки висококачествено вино от местни и международни сортове.

== Културни и природни забележителности ==
Градът е част от [[Стоте национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз]]:

[[Файл:Melnik Historical Museum.JPG|мини|250px|Градският исторически музей]]
* [[Исторически музей (Мелник)|Градският исторически музей в Мелник]] е разположен в бившия клуб на активните борци. В музея е показан основният поминък на този град и района – винопроизводството от местната мелнишка лоза. Показани са снимки на мелнишки изби, бъчви и др., свързани с обработката и съхраняването на мелнишкото вино. Музеят притежава богата сбирка, представяща градския живот<ref>[http://isdo.nbu.bg/index.php?id=13395&p=articles&aid=847&page=4&a=next 2]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> и бит<ref>[http://isdo.nbu.bg/index.php?id=13395&p=articles&aid=847&page=3&a=next 1]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref> през Възраждането. Има печат. Работно време: 9:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч. без почивен ден. Има печат.

[[Файл:Melnik 12.04.2008 037.jpg|мини|250px|Кордопуловата къща]]
* [[Кордопуловата къща]] е построена през 1754 година от заможен гръцки търговец от фамилията Кордопулос. Тя е една от най-монументалните възрожденски къщи в страната. В нея е уредена експозиция на мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи. Има печат.
* [[Пашова къща (Мелник)|Пашовата къща]] е построена в началото на XIX век, паметник на културата<ref>{{ЕПК|1|76}}</ref>

[[Файл:Melnik Pyramides 01.jpg|мини|250px|Мелнишките скални пирамиди]]

* [[Мелнишка крепост]]
* [[Паметник на Яне Сандански (Мелник)|Паметникът на Яне Сандански]] е построен през 1972 година и се намира в градинката при входа на Мелник. Неговият автор е скулпторът [[Крум Дерменджиев]].<ref>[http://www.kakvo.org/melnik-gradski-istoricheski-muzey/geografia/statia Мелник – Градски исторически музей] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160415173655/http://www.kakvo.org/melnik-gradski-istoricheski-muzey/geografia/statia |date=2016-04-15 }}.</ref>

* [[Мелнишки пирамиди|Мелнишките скални пирамиди]]
* Хижа Пирин<ref>[http://btsbg.org/modules/addresses/visit.php?cid=35&lid=319 Официален сайт на БТС]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref>

== Любопитно ==
На Мелник е наречена улица в [[София]] ({{maplink|type=line|id=Q123951316}}). На името на града е именуван и [[Мелнишки хребет|Мелнишкият хребет]] с връх [[Мелник (връх)|Мелник]] на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]], от архипелага [[Южни Шетландски острови]], [[Антарктида]].

== Личности ==
{{Основна|Мелничани}}
В XIX и началото на XX век населението на Мелник е силно смесено. В града живеят [[българи]], [[гърци]], [[турци]], [[власи]] и [[цигани]]. В Мелник са родени гръцкият политик и революционер [[Анастасиос Полизоидис]], българският иконописец [[Лазар Аргиров]], който е един от най-видните представители на [[Мелнишко художествено средище|Мелнишкото художествено средище]] през XIX век,<ref>{{ЕПК|1|30}}</ref> българският революционер, грък по произход, [[Иван Анастасов|Иван Анастасов Гърчето]], видният български възрожденски просветител [[Емануил Васкидович]] и други. Вижте списъка с по-известни [[мелничани]].

== Галерия ==
<gallery class="center" widths="200" heights="150" caption="Снимки от Мелник">
Bolyarka Hotel, Yankov House, Kehayov House, Menchev House.jpg
Melnik4.jpg
Melnik Klearchos 1.jpg
Kordopulovakasta.jpg
The Melnik Konak.jpg
Basilica of Saint Anthonius, Melnik.jpg|Църква „[[Свети Антоний (Мелник)|Свети Антоний]]“
Yankov, Kehayov and Menchev House in Melnik.jpg
The 'Byzantine House', Melnik 1.jpg
Melnik Klearchos 3.jpg
Melnik Despot-Slavova Fortress.jpg
Melnik 024.jpg
Melnik 022.jpg
Melnik 017.jpg
Художествена керамика от Мелнкик.jpg|Художествена керамика от Мелник, изложена в Музея на виното
Мелник - panoramio (15).jpg|Кордопуловата къща
Паметник на Яне Сандански в Мелник.jpg|Паметник на Яне Сандански
Излет в град Сандански.jpg
</gallery>

== Литература ==
* Мелник. Градът в подножието на Славова крепост. София, „Издателство на БАН“, т.1, 1989.
* Мелник. Манастир „Св. Богородица Спилеотиса“. София, „Издателство на БАН“, т.2, 1994.
* [http://www.promacedonia.org/mp/mp_1_2_8.htm Милетич, Любомир. В полуразрушения Мелник. (Пътни бележки от 1914 година). Списание „Македонски преглед“, кн.2, София, 1924, стр. 85 – 96.]
* Зайков, И., И. Дионисиев, Г. Петров, Книга за виното. Пловдив, ДИ „Христо Г. Данов“, 1982, с. 63 – 82.
* Нешева, Виолета. Мелник. Богозиданият град. София, Издателство „Иврай“, 2009.
* [http://www.promacedonia.org/loza/loza_1892_3.htm#2 П.А. Мелник и околността му. Списание „Лоза“, кн. 3 (?), София, 1893 (?), 121 – 131.]
* Ανδριώτης Ν.Π., Το Γλωσσικό Ιδίωμα του Μελενίκου, Επιμέλεια-Πρόλογος-Εισαγωγή Ε. Παπαδοπούλου – Χρ. Τζιτζιλή [Μακεδονική Βιβλιοθήκη 68, Δημοσιεύματα της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών], Θεσσαλονίκη 1989.
* [http://meleniko.gr/docs/Mpakas-Ellinismos_Melenoikou.pdf Μπάκας, Ιωάννης. Ο Ελληνισμός και η Μητροπολιτική περιφέρεια Μελενίκου 1850 – 1912. Θεσσαλονίκη, 2003.]
* {{Бранков|192 – 193}}
* Perdrizet, P. Melnic et Rossno. – Bulletin de correspondence helléniqie, XXXI, 1907, [https://www.persee.fr/doc/bch_0007-4217_1907_num_31_1_3247 20 – 37].
* [http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2010/0584-98881047247P.pdf Popovic, M. Die Siedlungsstruktur der Region Melnik in spätbyzantinischer und osmanischer Zeit. – Зборник радова Византолошког института, Т. 47 (2010), 247 – 276]
* [http://scindeks-clanci.nb.rs/data/pdf/0350-1361/2008/0350-13610832059T.pdf Todic, B. The Symbolical Investiture of the Archbishop Basil of Bulgaria at Melnik. – Zograf, 32 (2008), 59 – 68] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110826203933/http://scindeks-clanci.nb.rs/data/pdf/0350-1361/2008/0350-13610832059T.pdf |date=2011-08-26 }}

== Външни препратки ==
* [http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html Описание от 1891 на град Мелник и казата му от Васил Кънчов]
* {{икона|el}} [http://www.meleniko.gr/ Гръцки портал за Мелник]

== Бележки ==
<references />

{{Градове в България}}
{{Община Сандански}}
{{Национални историко-археологически резервати в България}}
{{нормативен контрол}}
{{Портал|География|Македония|България}}

[[Категория:Мелник| ]]