Преглед на кода на Прилепска българска община

{{Организация
| име       = Прилепска българска община
| лого      = Seal of Prilep Bulgarian Municipality 1872.jpg
| снимка    = Document of the Prilep Bulgarian Municipality.jpg
| пояснение = Документ на общината от 28 юли 1881 г.
| тип       = училищно-църковна организация
| акроними  = 
| седалище  = [[Прилеп (град)|Прилеп]]
| ръководител = 
| език      = [[български език|български]]
| положение = несъществуваща
| основатели = 
| основана  = 1825 г., [[Османска империя]]
| закрита   = 1913 г., [[Сърбия]]
| членове   = 
| мото      = 
| друго     = 
| друго пояснение = 
| портал    = 
| сайт      = 
| бележки   = 
}}
'''Прилепската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[българи]]те [[Българска екзархия|екзархисти]] в [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Османска империя|Османската империя]], съществувало от 1825 до 1913 година, когато е закрита след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] от новите [[Кралство Сърбия|сръбски власти]].

== История ==
=== Църковна и просветна борба до отделянето от Патриаршията ===
[[Файл:BASA-246K-1-78-65-full.jpg|мини|260п|Писмо от Прилепската българска община до екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I Български]], подписано от председателя Костадин П. Ничов и секретаря [[Спиридон Мирчев]]]]
Прилеп е един от най-будните български градове, в които Българското възраждане започва още в началото на XIX век. Общината е създадена в 1825 година.<ref name="Лельова 18">{{Лельова|18}}</ref> До 1838 година прилепчани нямат църква в центъра на града и се черкуват в махалата [[Варош (Прилеп)|Варош]]. В 1838 година с усилията на [[Христо Логотет]] е построена църквата „[[Благовещение Богородично (Прилеп)|Свето Благовещение]]“. Българската църковно-училищна община поема българските учебни, църковни, брачни и други дела. Пръв председател на общината е Христо Логотет, а след смъртта му от 1852 г. дълги години е избиран хаджи поп [[Костадин Дингов]].<ref>{{Шалдев|17-18}}</ref>

В 1843 година общината строи в църковния двор [[Прилепско българско мъжко класно училище|първото модерно публично училище]], което се издържа от нея. Дотогава в града има единствено частни килийни училища, които се задържат до 1870 година. След години на силен владишки натиск в общинското училище е допуснато и гръцкото частно училище. Първите преподаватели в „Българското народно училище“ са бившите частни учители Христо (Ристе), Коте, Наумче, поп Костадин Дингович, поп [[Ангел Смичков]].<ref>{{Шалдев|22}}</ref> В гръцкото училище, където учат куцовласите и някои българи, преподават [[Иван Жинзифов]], [[Спиро Тончев]], [[Петър Орлов]], [[Димитър Миладинов]], [[Григор Пърличев]], [[Кузман Шапкарев]].<ref>{{Шалдев|23}}</ref>

Градът преживява икономически възход, отразен в [[Прилепски панаир|Прилепския панаир]], и има водеща роля в [[Борба за независима българска църква|българската църковна борба]]. Първият некилиен учител в българското общинско училище е [[Йордан Хаджиконстантинов-Джинот]] (1858), последван от [[Васил Алексиев]] от Маврово, [[Никола Еничерев|Никола Ганчев Еничерев]]. В 1866 година е открито [[Прилепско българско девическо класно училище|девическо училище]] с първа учителка [[Неделя Петкова]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 558.</ref>

=== От отделянето до Руско-турската война ===
[[Файл:Prilep_city_during_WW1.jpg|мини|250п|Българското читалище „Надежда“ (1867 – 1916) в града]]
В града е създадено и българско [[Читалище „Надежда“ (Прилеп)|читалище „Надежда“]],<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm | заглавие = Metropolitan Methodii Koussev. Life and Work | достъп_дата = 12 май 2013 г| фамилно_име = Фондация митрополит Методи Кусев| първо_име = | дата = | труд = | издател = pravoslavieto.com | цитат = | език = }}</ref> чиито членове основатели са хаджи Ив. Г. Кусев, Ив. М. Тошов, К. Попапостолов, Т. К. Кусев, Т. К. Кусевич, Т. Тошев, [[Васил Крапчев|В. Н. Крапчев]], [[Никола Биолчев|Н. И. Биолчев]], Коне Волчев, Н. Ристев, Д. Стефанов, Ив. Зердев, [[Спиро Пешков|Спиридон Д. Пешков]] и Д. Зашев<ref>{{Шалдев|29}}</ref> и председател [[Никола Еничерев]].<ref name="ЕБЖЛ 270">{{cite book | title = Енциклопедия на българската върожденска литература | last = | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1996 | edition = | publisher = Абагар | location = | isbn = | doi = | pages = 270 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref>{{cite book | title = Историческият образ на Старозагорския митрополит Методий (Тодор) Кусев | last = Църнушанов | first = Коста | authorlink = Коста Църнушанов | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1992 | edition = | publisher = Македонски научен институт | location = София | isbn = | doi = | pages = 7 - 8 | url = http://www.strumski.com/books/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%9A%D1%83%D1%81%D0%B5%D0%B2.pdf | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> В 1867 година така наречената партия на младите около читалището овладява контрола върху църковно-училищното настоятелство, в което влизат: председател поп Костадин и членове [[Мирче Бомболов]], Йосе Крапчев, Диме Грашев, Стефо Попев, Ицо Пешков, К. Марков, Ицо Лепавцов и влахът Митре Врета.<ref>{{Шалдев|30}}</ref> Новата община повежда битка за изгонването на гъркоманите от българското училище и назначаването на Петър Орлов като учител по гръцки. Въпросът е решен от Патриаршията в Цариград, където се намира и митрополит [[Венедикт Византийски]], в полза на разделението. Владиката донася решението лично в Прилеп и на 25 февруари 1868 година се опитва да отслужи служба на гръцки, която е прекъсната от населението и владиката е принуден да заповяда четене на евангелието на български.<ref>{{Шалдев|32}}</ref> Така няколко пъти гръцките свещеници са гонени от църквата от населението, организирано от водача на партията на младите [[Методий Кусев|Тодор Кусев]].<ref name="razum.va.3">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=67%3Amitropolit-metodii-kusev-i-natzionalniqt-vupros-&lang=bg&limitstart=2 | заглавие = Митрополит Методий Кусев и националният въпрос | достъп_дата = 12 май 2013 г | фамилно_име = Алтънов | първо_име = Велислав | дата =  | труд = Списание „[[Разум (списание)|Разум: Теоретично списание за политика и култура]]“, брой 2 за 2003 година, Издател Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2003, стр. 143 - 177. Цитирано по www.razum.org страница 3 | издател = Институт „Разум“ | цитат =  | език =  | архив_дата = 2019-04-02 | архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20190402131424/http://www.razum.org/index.php?option=com_content&view=article&catid=8%3Abroi-2-2003&id=67%3Amitropolit-metodii-kusev-i-natzionalniqt-vupros-&lang=bg&limitstart=2 }}</ref>

<gallery class="center" caption="Печати">
Файл:Prilep Bulgarian School Seal 1843.jpg|Българско училище „Св. Кириллъ и Методий“. Прилѣпъ 1843
Файл:Prilep Grocers Guild Seal 1861.jpg|Бакалски еснафъ 1861
Файл:Prilep Innkeepers Guild Seal 1866.jpg|Еснавъ анџıскı 1866
Файл:Prilep Bulgarian Cultural Centre Seal 1870.jpg|Българско читалище. Прилѣпъ
Файл:Prilep kaza seal of Bulgarian Exarchate.jpg|Казалийский смѣс. дух. съвѣтъ. Прилѣпъ 1898
Файл:Bitolsko_dzhade_seal.jpg|Печат на махала „Битолско джаде“, 1907 г.
</gallery>
[[Файл:Prilep Bulgarian Municipality Marriage Permit of Hristo Stefanov and Anastasia Naumova 1896.jpg|ляво|мини|250п|Позволително за венчание от Прилепската българска община на Христо Стефанов и Анастасия Наумова, 25 ноември 1896 г.]]
На 25 март 1869 година е избрана нова община от 12 члена, която вече се именува „Прилепска българска община“: хаджи поп Костадин Дингович, хаджи Мирче Бомбол, хаджи [[Ангеле Хаджиилиев]], Йосе М. Крапчев, Спиро Попев, Йовче Хаджитошов, Стоян Ропотоец, Даме Хаджинаумче, Георги Протоколев, Илия Пипиерков, Коста Гезов, [[Спиро Пешков|Спиро Д. Пешков]] и [[Димитър Биолчев|Диме Биолчев]], като писар е Илия Д. Здравев. Нова община къса всякакви отношения с битолския гръцки владика и поддържа контакти с българския Архиерейски събор в Цариград. На 11 май 1870 година тържествено е отпразнуван денят на Св. св. Кирил и Методий и архимандрит Кирил ослужва литургията с владишкия жезъл.<ref name="ReferenceA">{{Шалдев|33}}</ref> В Богослужението вместо името на владиката се пее: „болгарскому свѧщеноначалству и прѣосвѧщеннейшимъ и богоизбраннымъ архипастирѧмъ всѣчестной болгарской церкви, всѣчестнныхъ екзарховъ, составлѧющихъ собора всѣѧ Болгарiй, нашимъ же отцамъ и архипастирѧмъ, многаѧ лѣта“.<ref name="ReferenceA"/> Гъркоманите получават 25 000 гроша от българите, за да си построят нова църква и в 1871 г. е построена „[[Преображение Господне (Прилеп)|Свето Преображение Господне]]“.<ref>{{Шалдев|35-37}}</ref>
[[Файл:Црковна општина Прилеп-Цепенков.tif|мини|250п|Документ на общината от 1872 година, подписан от Илия Пиперков, Мише Янов, И. К. Цепенков и Пере Мирчев]]
В 1871 година в Прилеп се състои първият български [[Прилепски български учителски събор|учителски събор]]. Прилепският представител на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в 1871 година [[Методи Кусев|Тодор Кусев]] е един от най-активните участници в събора и работи усилено за прилагане на член № 10 от [[Ферман за Българската екзархия|фермана]] за [[Българска екзархия|Екзархията]] и за изпращане на български владика в [[Битоля]] – основна цел на Прилепската община. Кусев се заема с изработване на Правилник за реда и управлението на Прилепската българска църковна община, слага архива в ред, организира избор на ръководство и водене на протоколна книга.<ref name="razum.va.3"/> Общината подготвя прошение до Високата порта от страна на българското население в града и околията, подписано и подпечатано от свещениците и кметовете на града 110 села, които молят да бъдат причислени към ведомството на Българската екзархия:

{{цитат|...в нашата Пелагонийска епархия има повече от 12000 фамилии, които е известно на В. Величество, по свое собствено желание и добра воля, желят да минат под ведомството на Българската екзархия. Ето защо, понеже според фермана това число надминава две трети от християнското население на епархията ни, най-смирено Ви молим, щото въз основа на същия ферман да ни ощасливите и зарадвате като ни причислите към духовното ведомство на Българската екзархия.<ref>{{Шалдев|39}}</ref>}}

Общината се изказва против предлаганото от патриарх [[Антим VI Константинополски]] разделение на Пелагонийска епархия, при което Прилепска каза става екзархийска, а Битолска остава патриаршистка.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 559.</ref> За владика общината предлага първо [[Панарет Пловдивски|Панарет]], после [[Григорий Доростолски и Червенски|Григорий Хилендарски]], но тези кандидатури не срещат одобрението на властите и общината се спира на [[Евстатий Пелагонийски|Евстатий Зографски]], който е ръкоположен за пелгонийски владика на 20 септември 1872 г., но след протест на Патриаршията е изпратен в Нишавската епархия.<ref>{{Шалдев|42-43}}</ref>

Битката между старите и младите в общината отново се разгаря, като първите се възползват от отпътуването на Тодор Кусев за Цариград и на Димитър Биолчев по търговия и успяват да затворят читалището. В 1871 година членове на общината са [[Мирче Бомболов|Мирче Бомбол]], Йоне Герокар, Д. Хаджиилия, К. Мартин, Илия Кандарджия, Й. К. Марков, хаджи К. Митрев и Йовче Тошевски, а на 28 януари 1872 г. към тях се прибавят и [[Христо Фукара]], Йовче Мойсов, Гьорче Нолетов, [[Наум Цървенков|Наумче Цървенков]], Йосиф Крапчев и Илия Кочов, председател е Костадин Дингов, а писар е Тодор Кусев.<ref>{{Шалдев|44}}</ref> На 30 януари общината приема и свой правилник, базиран на демократични принципи на взимане на решение.<ref>{{Шалдев|47-49}}</ref>

В този период общината развива и училищното дело – отворено е класно училище при централното и след Никола Ганчев са условени за учители [[Йосиф Ковачев]] и Кузман Шапкарев, отворено е и ново училище във [[Варош (Прилеп)|Вароша]]. Прилепската община е една от най-активните български общини в Македония – поддържа [[Битолска българска община|Битолската]], която обвинява в бездейност,<ref name="Шалдев 55">{{Шалдев|55}}</ref> при отказването на [[Крушево (град)|Крушево]] от Патриаршията изпраща там двама свещеници,<ref>{{Шалдев|50}}</ref> а [[Солунска българска община|Солунската]] в 1872 г. я моли за помощ за построяване на училище.<ref name="Шалдев 55"/>

[[Файл:Prilep Exarchist school teachers 1892-1893.JPG|мини|250п|Учителският персонал от [[Прилепско българско мъжко класно училище|Прилепското българско училище]] от 1892-1893 година. [[Антон Попстоилов]], [[Йордан Янчулев]], [[Спиридон Мирчев]], [[Козма Георгиев]], доктор [[Йордан Бомболов]] (директор), [[Пере Тошев]], [[Даме Груев]], [[Георги Трайчев]] и [[Никола Смичков]]. Втори ред: [[Йордан Попкостадинов]], [[Неделко Дамянов]], [[Илия Хаджитошев]], [[Илия Иванов (революционер)|Илия Иванов]], Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и [[Ангел Воденичаров]]]]
[[Файл:Mitre Mitrev Birth Cetificate 1895.jpg|дясно|мини|250п|Кръщелно на Митре Блажев Митрев, подписано от секретаря на общината С. П. Дръндаров, 1895 г.]]
[[Файл:Prilep Bulgarian School Teachers and Students 1898.jpg|мини|250п|Ученици и учители в Прилепското българско училище в 1898 г.]]
[[Файл:Zensko uciliste vo Prilep.jpg|дясно|мини|250п|Ученички от [[Прилепско българско девическо класно училище|българското девическо класно училище]] в Прилеп, 1908 - 1910 година]]

=== От 1878 до 1913 г. ===
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] Прилепската община изпитва известни затруднения. През май 1878 година [[Христо Хаджиильов]] и [[Христо Фукара]] от името на Прилепската община подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref><ref>{{Македония Сборник|337}}</ref>

След войната общината бързо се възстановява под председателството на поп Константин. За развитието на училищното дело в града изключително допринася замонашилият се Кусев, който е екзархийски протосингел и наместник. Общината издържа градските първоначални училища и донякъде четирикласното училище (реалката).<ref name="ReferenceB">Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 560.</ref> В него в 1882 – 1883 година за главен учител е условен [[Пантелей Баджов]], а за учители Г. Милков и [[Григор Алексиев]]. В Прилеп преподават и [[Васил Карайовев]], Ст. Минчев, [[Тодор Танев (учител)|Тодор Танев]], А. Кушев.<ref name="ReferenceB"/>

В писмо от 5 май 1881 година до [[Йосиф I Български|Екзарх Йосиф]] във връзка с просветното дело българската прилепска община пише:
{{цитат|Понастоящем Македония има голема нужда от много учители. Битолката и Солунската гимназии наистина ще принесат голема полза, но те не ще бъдат в състояние да удовлетворят в кратко време въпиющата нужда на Македония. Ако има некой град в Македония, който да може да удовлетвори в кратко време въпиющата нужда, той е Прилеп, град с честно и чисто българско население, с жители по патриоти и по-ученолюбиви от другите македонски градове.<ref>{{Цитат книга|last=Църнушанов|first=Коста|title=Димитър Талев в моите спомени|url=https://www.strumski.com/books/Kosta_Crnushanov_Dimitar_Talev.compressed.pdf|year=1992|publisher=Изд. Македония|location=София|pages=20}}</ref>}}

Общината в 1882 – 1883 година под ръководството на поп [[Спас Игуменов]] постига големи успехи: успява да устрои финансовото положение на църквата така, че да има приход от 100 – 150 лири, урежда манастира Трескавец и възнамерява да построи ново девическо училище и сиропиталище.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, Синодално издателство, София, 1970, стр. 50.</ref>

В 1884 година е избран нов състав на общината: Яков Казанджиев, Константин Игойчев, Христо Грашев, Иван М. Мирчев, Атанас Каранушков, Георги Богданов, Здраве Киремидчия, [[Константин Небреклиев]], [[Никола Биолчев]], Христо Янкулев, Костадин Понев, Иван Чердев и Деремити Тошев. През февруари 1885 година е избрана нова община с председател поп Спас.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 581.</ref> На 6 май 1885 година общината тържествено с шествие до училището и молебен отбелязва стогодишнината от смъртта на [[Методий|Свети Методий]].<ref>{{cite book | title = Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877 - 1878). Том първи. Книга втора | last = Кирил патриарх Български | first = | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1970 | edition = | publisher = Синодално издателство | location = София | isbn = | doi = | pages = 101 - 102 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>

През 1893 година главният секретар на Българската екзархия [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] пише следното за общината:

{{цитат|Прилепската община е една от най-силните български общини във вилаетите; нейните църковно-училищни дела са били всякога сравнително добре наредени... Не видях никъде община с такъв авторитет в населението, каквото прилепската. Като кажат: „Така е общината решилаǃ“ - и свърши се, това е ненарушим закон.<ref>Шопов, Ат. Из живота и положението на българите във вилаетите, София, 2011, стр. 191-192.</ref>}}

От 1910 до 1913 година архиерейски наместник на общината е свещеник [[Иван Антонов]]. След избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през 1912 година Антонов открито се противопоставя на противобългарската асимилаторска политика на новите сръбски власти, за което е арестуван. След него са арестувани и 32 души от най-видните граждани и учители. 16 души учители и 7 учителки са заставени да напуснат града, заради отказа си да приемат сръбска служба.<ref>[http://www.promacedonia.org/prl/5.html Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година). София, 1918.]</ref>

Документи на Прилепската българска община дълги години са съхранявани от Наум Кьофкаров, осиновен син на стария Кьофкар, член на възрожденската община. По-късно той ги предава за публикуване.<ref>{{Цитат книга|last=Църнушанов|first=Коста|title=Димитър Талев в моите спомени|url=https://www.strumski.com/books/Kosta_Crnushanov_Dimitar_Talev.compressed.pdf|year=1992|publisher=Изд. Македония|location=София|pages=19 – 20}}</ref>

== Бележки ==
<references />

{{Български църковни общини в Македония}}
{{Портал|Македония}}

[[Категория:Прилепска българска община| ]]