Направо към съдържанието

Съд (право): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
 
(Не са показани 38 междинни версии от 23 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Съд|Съд}}
'''Съд''' или '''съдилище''' е място, където съдии решават по закон и съвест съдебни спорове. Думата се употребява както за институцията, така и за сградата, в която се помещава тази институция.
[[Файл:Съдебна Палата София, Palace of Justice, Justizpalast, Sofia 2012 PD 6.jpg|мини|301x301пкс|Съд (право) - Съдебна палата, София]]
'''Съд''' или '''съдилище''' е място, където съдии решават по закон и съвест съдебни спорове.<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/съд/ ibl.bas.bg]</ref> Думата се употребява както за институцията, така и за сградата, в която се помещава тази институция.


'''Съдилищата''' са независими, определени със [[закон]] органи на съдебната власт, защитаващи правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Съдът е една от [[Разделение на властите|трите власти]] в [[Правова държава|правовите държави]]. Затова съдилищата са независими, определени със [[закон]] органи на съдебната власт, защитаващи правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Като начин да се гарантира независимостта ѝ, съдебната власт има самостоятелен бюджет.
Съдебната власт има самостоятелен бюджет. Всяка година проектобюджетът на съдебната власт се съставя от [[Висш съдебен съвет|Висшия съдебен съвет]], внася се в [[Министерски съвет|Министерския съвет]] и се гласува от [[Народно събрание|Народното събрание]].


Основните функции на съдилищата са осъществяването на правосъдие, правораздавателна власт, установяване на истината и контрол за законността на актове и действия на административните органи. Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда те да бъдат разгледани при закрити врата. В определени от закона случаи в правораздаването участват и [[съдебни заседатели]]. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на съдебния процес. Те могат да обжалват и всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Актовете на правораздаването винаги се мотивират.
Основните функции на съдилищата са осъществяването на правосъдие, правораздавателна власт, установяване на истината и контрол за законността на актове и действия на административните органи. Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда те да бъдат разгледани при закрити врата. В определени от закона случаи в правораздаването участват и [[съдебни заседатели]]. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на съдебния процес. Те могат да обжалват и всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Актовете на правораздаването винаги се мотивират.


== Съдилища в България ==
По закон съдилищата се разделят на [[Районен съд|районни]], [[Окръжен съд|окръжни]], [[Военен съд|военни]] и [[Апелативен съд|апелативни]] съдилища, [[Върховен касационен съд]], [[Върховен административен съд]] и [[Конституционен съд]]. [[Арбитражен съд|Арбитражният съд]] е частен, а не държавен съд. Арбитражното решение не е държавен акт, а едностранно волеизявление с частноправен характер. Въпреки това, постановено от съд със седалище в България, то се ползва със [[Сила на присъдено нещо|силата на присъдено]] нещо и [[изпълнителна сила]].
{{дописване}}
{{Основна|Съдебна система на България}}
В България всяка година проектобюджетът на съдебната власт се съставя от [[Висш съдебен съвет|Висшия съдебен съвет]], внася се в [[Министерски съвет|Министерския съвет]] и се гласува от [[Народно събрание|Народното събрание]].


По закон в България съдилищата се разделят на [[Районен съд|районни]], [[Окръжен съд|окръжни]], [[Военен съд|военни]], административни и [[Апелативен съд|апелативни]] съдилища, [[Върховен касационен съд]], [[Върховен административен съд]] и [[Конституционен съд]]. [[Арбитражен съд|Арбитражният съд]] е частен, а не държавен съд. Арбитражното решение не е държавен акт, а едностранно волеизявление с частноправен характер. Въпреки това, постановено от съд със седалище в България, то се ползва със [[Сила на присъдено нещо|силата на присъдено]] нещо и [[изпълнителна сила]].
При осъществяване на своите функции [[Съдия|съдиите]], [[Съдебни заседатели|съдебните заседатели]], [[прокурор]]ите и [[следовател]]ите се подчиняват само на закона. Те (без съдебните заседатели) имат имунитета на [[Народен представител|народни представители]].


При осъществяване на своите функции [[Съдия|съдиите]], [[Съдебни заседатели|съдебните заседатели]], [[прокурор]]ите и [[следовател]]ите се подчиняват само на закона (както букват, така и духа му) и на моралната си преценка. [[Магистрати]]те ((съдии, прокурори и следователи) имат имунитета на [[Народен представител|народни представители]].
[[Категория:Съдилища| ]]


== Бележки ==
[[ar:محكمة]]
<references/>
[[arc:ܒܝܬ ܕܝܢܐ]]

[[br:Lez roueel]]
== Проблеми ==
[[bs:Sud]]
* [https://www.youtube.com/watch?v=YHkeVocwhFs „ТЕМИДА“ Съдебна реформа Част 1]
[[ca:Tribunal]]
* [https://www.youtube.com/watch?v=cjfzYhAsj34 „ТЕМИДА“ Съдебна реформа Част 2]
[[chr:ᏧᎾᏓᏱᎵᏓᏍᏗ]]
* [http://www.bgonair.bg/bulgaria/2015-01-27/ek-otnovo-losh-doklad-za-pravosadieto-i-vatreshniya-red ЕК: Отново лош доклад за правосъдието и вътрешния ред]
[[cs:Soud]]

[[cy:Llys (cyfraith)]]
== Организации ==
[[da:Domstol]]
* [http://www.judgesbg.org/bg/ Съюз на съдиите в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151208145432/http://www.judgesbg.org/bg |date=2015-12-08 }}
[[de:Gericht]]

[[el:Δικαστήριο]]
{{нормативен контрол}}
[[en:Court]]

[[eo:Tribunalo (juro)]]
[[Категория:Съдилища| ]]
[[es:Tribunal de justicia]]
[[Категория:Право]]
[[et:Kohus]]
[[fa:دادگاه]]
[[fi:Tuomioistuin]]
[[fr:Tribunal]]
[[fy:Rjochtbank]]
[[gl:Tribunal]]
[[gv:Quaiyl]]
[[he:בית משפט]]
[[hi:न्यायालय]]
[[hr:Sud]]
[[hu:Magyarország bíróságai]]
[[id:Pengadilan]]
[[it:Tribunale]]
[[ja:裁判所]]
[[ka:სასამართლო]]
[[ko:법원]]
[[lad:Bet-Amishpat]]
[[lo:ສານ]]
[[lt:Teismas]]
[[mk:Суд]]
[[ne:अदालत]]
[[nl:Rechtbank]]
[[nn:Domstol]]
[[no:Domstol]]
[[pl:Sąd]]
[[pt:Tribunal]]
[[qu:Taripay suntur]]
[[ru:Суд]]
[[sh:Sud]]
[[si:උසාවිය]]
[[simple:Court]]
[[sk:Súd]]
[[sl:Sodišče]]
[[sr:Суд]]
[[sv:Domstol]]
[[ta:நீதிமன்றம்]]
[[th:ศาล]]
[[tr:Mahkeme]]
[[uk:Суд]]
[[vi:Tòa án]]
[[war:Korte]]
[[yi:געריכט]]
[[zh:法院]]

Текуща версия към 10:10, 7 март 2021

Вижте пояснителната страница за други значения на Съд.

Съд (право) - Съдебна палата, София

Съд или съдилище е място, където съдии решават по закон и съвест съдебни спорове.[1] Думата се употребява както за институцията, така и за сградата, в която се помещава тази институция.

Съдът е една от трите власти в правовите държави. Затова съдилищата са независими, определени със закон органи на съдебната власт, защитаващи правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Като начин да се гарантира независимостта ѝ, съдебната власт има самостоятелен бюджет.

Основните функции на съдилищата са осъществяването на правосъдие, правораздавателна власт, установяване на истината и контрол за законността на актове и действия на административните органи. Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда те да бъдат разгледани при закрити врата. В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на съдебния процес. Те могат да обжалват и всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Актовете на правораздаването винаги се мотивират.

Съдилища в България

[редактиране | редактиране на кода]

В България всяка година проектобюджетът на съдебната власт се съставя от Висшия съдебен съвет, внася се в Министерския съвет и се гласува от Народното събрание.

По закон в България съдилищата се разделят на районни, окръжни, военни, административни и апелативни съдилища, Върховен касационен съд, Върховен административен съд и Конституционен съд. Арбитражният съд е частен, а не държавен съд. Арбитражното решение не е държавен акт, а едностранно волеизявление с частноправен характер. Въпреки това, постановено от съд със седалище в България, то се ползва със силата на присъдено нещо и изпълнителна сила.

При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона (както букват, така и духа му) и на моралната си преценка. Магистратите ((съдии, прокурори и следователи) имат имунитета на народни представители.