Съд (право): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 10:10, 7 март 2021

Вижте пояснителната страница за други значения на Съд.

Съд или съдилище е място, където съдии решават по закон и съвест съдебни спорове.^[1] Думата се употребява както за институцията, така и за сградата, в която се помещава тази институция.

Съдът е една от трите власти в правовите държави. Затова съдилищата са независими, определени със закон органи на съдебната власт, защитаващи правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Като начин да се гарантира независимостта ѝ, съдебната власт има самостоятелен бюджет.

Основните функции на съдилищата са осъществяването на правосъдие, правораздавателна власт, установяване на истината и контрол за законността на актове и действия на административните органи. Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда те да бъдат разгледани при закрити врата. В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на съдебния процес. Те могат да обжалват и всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Актовете на правораздаването винаги се мотивират.

Съдилища в България

Основна статия: Съдебна система на България

В България всяка година проектобюджетът на съдебната власт се съставя от Висшия съдебен съвет, внася се в Министерския съвет и се гласува от Народното събрание.

По закон в България съдилищата се разделят на районни, окръжни, военни, административни и апелативни съдилища, Върховен касационен съд, Върховен административен съд и Конституционен съд. Арбитражният съд е частен, а не държавен съд. Арбитражното решение не е държавен акт, а едностранно волеизявление с частноправен характер. Въпреки това, постановено от съд със седалище в България, то се ползва със силата на присъдено нещо и изпълнителна сила.

При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона (както букват, така и духа му) и на моралната си преценка. Магистратите ((съдии, прокурори и следователи) имат имунитета на народни представители.

Бележки

↑ ibl.bas.bg

Проблеми

Организации

Съюз на съдиите в България Архив на оригинала от 2015-12-08 в Wayback Machine.

[1] .bas.bg

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{към пояснение|Съд|Съд}}
-{{без източници|07:31, 4 септември 2015 (UTC)}}
+[[Файл:Съдебна Палата София, Palace of Justice, Justizpalast, Sofia 2012 PD 6.jpg|мини|301x301пкс|Съд (право) - Съдебна палата, София]]
-'''Съд''' или '''съдилище''' е място, където съдии решават по закон и съвест съдебни спорове. Думата се употребява както за институцията, така и за сградата, в която се помещава тази институция.
+'''Съд''' или '''съдилище''' е място, където съдии решават по закон и съвест съдебни спорове.<ref>[http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/съд/ ibl.bas.bg]</ref> Думата се употребява както за институцията, така и за сградата, в която се помещава тази институция.
-'''Съдилищата''' са независими, определени със [[закон]] органи на съдебната власт, защитаващи правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
+Съдът е една от [[Разделение на властите|трите власти]] в [[Правова държава|правовите държави]]. Затова съдилищата са независими, определени със [[закон]] органи на съдебната власт, защитаващи правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Като начин да се гарантира независимостта ѝ, съдебната власт има самостоятелен бюджет.
-Съдебната власт има самостоятелен бюджет. Всяка година проектобюджетът на съдебната власт се съставя от [[Висш съдебен съвет|Висшия съдебен съвет]], внася се в [[Министерски съвет|Министерския съвет]] и се гласува от [[Народно събрание|Народното събрание]].
 Основните функции на съдилищата са осъществяването на правосъдие, правораздавателна власт, установяване на истината и контрол за законността на актове и действия на административните органи. Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес. Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда те да бъдат разгледани при закрити врата. В определени от закона случаи в правораздаването участват и [[съдебни заседатели]]. Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на съдебния процес. Те могат да обжалват и всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Актовете на правораздаването винаги се мотивират.
+== Съдилища в България ==
-По закон съдилищата се разделят на [[Районен съд|районни]], [[Окръжен съд|окръжни]], [[Военен съд|военни]], административни и [[Апелативен съд|апелативни]] съдилища, [[Върховен касационен съд]], [[Върховен административен съд]] и [[Конституционен съд]]. [[Арбитражен съд|Арбитражният съд]] е частен, а не държавен съд. Арбитражното решение не е държавен акт, а едностранно волеизявление с частноправен характер. Въпреки това, постановено от съд със седалище в България, то се ползва със [[Сила на присъдено нещо|силата на присъдено]] нещо и [[изпълнителна сила]].
+{{дописване}}
+{{Основна|Съдебна система на България}}
+В България всяка година проектобюджетът на съдебната власт се съставя от [[Висш съдебен съвет|Висшия съдебен съвет]], внася се в [[Министерски съвет|Министерския съвет]] и се гласува от [[Народно събрание|Народното събрание]].
+По закон в България съдилищата се разделят на [[Районен съд|районни]], [[Окръжен съд|окръжни]], [[Военен съд|военни]], административни и [[Апелативен съд|апелативни]] съдилища, [[Върховен касационен съд]], [[Върховен административен съд]] и [[Конституционен съд]]. [[Арбитражен съд|Арбитражният съд]] е частен, а не държавен съд. Арбитражното решение не е държавен акт, а едностранно волеизявление с частноправен характер. Въпреки това, постановено от съд със седалище в България, то се ползва със [[Сила на присъдено нещо|силата на присъдено]] нещо и [[изпълнителна сила]].
+При осъществяване на своите функции [[Съдия|съдиите]], [[Съдебни заседатели|съдебните заседатели]], [[прокурор]]ите и [[следовател]]ите се подчиняват само на закона (както букват, така и духа му) и на моралната си преценка. [[Магистрати]]те ((съдии, прокурори и следователи) имат имунитета на [[Народен представител|народни представители]].
+== Бележки ==
+<references/>
+== Проблеми ==
+* [https://www.youtube.com/watch?v=YHkeVocwhFs „ТЕМИДА“ Съдебна реформа Част 1]
+* [https://www.youtube.com/watch?v=cjfzYhAsj34 „ТЕМИДА“ Съдебна реформа Част 2]
+* [http://www.bgonair.bg/bulgaria/2015-01-27/ek-otnovo-losh-doklad-za-pravosadieto-i-vatreshniya-red ЕК: Отново лош доклад за правосъдието и вътрешния ред]
+== Организации ==
+* [http://www.judgesbg.org/bg/ Съюз на съдиите в България] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20151208145432/http://www.judgesbg.org/bg |date=2015-12-08 }}
+{{нормативен контрол}}
-При осъществяване на своите функции [[Съдия|съдиите]], [[Съдебни заседатели|съдебните заседатели]], [[прокурор]]ите и [[следовател]]ите се подчиняват само на закона. Те (без съдебните заседатели) имат имунитета на [[Народен представител|народни представители]].
 [[Категория:Съдилища| ]]
+[[Категория:Право]]