Лоран Сен Сир: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) |
мРедакция без резюме |
||
(Не са показани 32 междинни версии от 17 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{редактирам}} |
|||
{{Личност|военачалник |
|||
[[Картинка:Gouvion-saint-cyr.jpg|thumb|240п|Лоран, маркиз дьо Гувион Сен Сир]] |
|||
| име = Лоран Сен Сир |
|||
⚫ | '''Лоран дьо Гувион Сен Сир''', '''Първи маркиз дьо Гувион Сен Сир''' ([[13 май]] [[1764]] |
||
| портрет = Gouvion-saint-cyr.jpg |
|||
| портрет-описание = |
|||
| описание = френски военачалник |
|||
| роден-място = [[Тул]], [[Франция]] |
|||
| починал-място = [[Йер]], Франция |
|||
}} |
|||
⚫ | '''Лоран дьо Гувион Сен Сир''' ({{lang|fr|Laurent de Gouvion-Saint-Cyr}}), '''Първи маркиз дьо Гувион Сен Сир''' ([[13 май]] [[1764]] – [[17 март]] [[1830]] г.), е френски военачалник от епохата на [[Революционни войни|Революционните]] и [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]], издигнал се до [[маршал]] на [[Франция]] и [[маркиз]]. Известен е с прякора си „Бухала“. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | През 1792 г. Сен Сир е избран за [[капитан]] в доброволчески [[батальон]] и служи в щаба на генерал [[Адам Филип |
||
⚫ | |||
⚫ | През 1798 г. наследява [[Андре Масена]] като |
||
⚫ | През [[1792]] г. Сен Сир е избран за [[капитан]] в доброволчески [[батальон]] и служи в щаба на генерал [[Адам Филип дьо Кюстин]]. Последва бързо издигане, и за две години Лоран е повишен до дивизионен генерал. През [[1796]] г. командва [[дивизия]] в центъра на [[армия]]та на [[Жан Моро]] по време на [[Рейнска кампания|Рейнската кампания]], помагайки в прословутото отстъпление от [[Бавария]] до [[Рейн]]. |
||
⚫ | През [[1798]] г. наследява [[Андре Масена]] като главнокомандващ на [[Италианска армия|Италианската армия]]. На следващата година командва левия фланг на армията на [[Жан Батист Журдан]], сражаваща се в [[Германия]]; когато Журдан е наследен на поста от Масена, Сен Сир се присъединява към войските на Моро в [[Италия]], където се отличава по време на трудностите след [[Битка при Нови|битката при Нови]]. Когато Моро, през [[1800]] г., е назначен за главнокомандващ на [[Рейнска армия|Рейнската армия]], Лоран е назначен за негов главен лейтенант, и на 9 май печели победа над [[Паул Край|генерал Край]] при [[Биберах на Рис|Биберах]]. Сен Сир обаче не е в добри отношения с Моро и се завръща във Франция, скоро след първите операции на кампанията. |
||
⚫ | През 1801 г. е изпратен в [[Испания]] за да оглави армията, която |
||
⚫ | През 1801 г. е изпратен в [[Испания]] за да оглави армията, за която е планирано да нахлуе в [[Португалия]] (''виж [[Полуостровна война]]''), и е избран за Велик офицер на [[Почетен легион|Почетния легион]]. Когато скоро след това е сключен мирния договор с Португалия, Сен Сир наследява [[Люсиен Бонапарт]] на поста посланик в [[Мадрид]]. |
||
⚫ | |||
⚫ | През [[1803]] г. е назначен за командир на корпус в Италия, през [[1805]] г. служи, отличавайки се, под командването на Масена, а през [[1806]] г. участва в кампанията в южна Италия. Също така взима участие в кампаниите в [[Прусия]] и [[Полша]], по време на [[Война на Четвъртата коалиция|Войната на Четвъртата коалиция]], а през [[1808]] г. |
||
⚫ | |||
⚫ | Той все още е дивизионен [[генерал]], изключен от първия списък на произведени френски маршали, благодарение на отказа си да въздейства върху войниците в подкрепа на основаването на [[Първа френска империя|Първата френска империя]]. В началото на кампанията на Наполеон в [[Русия]], на Сен Сир е възложено командването на корпус, и на 18 август 1812 |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | През [[1803]] г. е назначен за командир на [[корпус (военна единица)|корпус]] в Италия, през [[1805]] г. служи, отличавайки се, под командването на Масена, а през [[1806]] г. участва в кампанията в южна Италия. Също така взима участие в кампаниите в [[Прусия]] и [[Полша]], по време на [[Война на Четвъртата коалиция|Войната на Четвъртата коалиция]], а през [[1808]] г. – годината, в която е обявен за [[конт (титла)|конт]], командва армейски корпус в [[Каталония]]; но, нежелаейки да се съобразява със заповедите, които получава от Париж, Сен Сир подава оставка и се оттегля в немилост до [[1811]] г. |
||
⚫ | |||
⚫ | Той все още е дивизионен [[генерал]], изключен от първия списък на произведени френски маршали, благодарение на отказа си да въздейства върху войниците в подкрепа на основаването на [[Първа френска империя|Първата френска империя]]. В началото на кампанията на Наполеон в [[Русия]], на Сен Сир е възложено командването на корпус, и на 18 август 1812 г. печели победа над руснаците при [[Полоцк]], в признание на което е повишен в маршал. Получава тежка рана в една от битките по време на отстъплението. Отличава се в [[Битка при Дрезден|битката при Дрезден]] (26 – 27 август [[1813]] г.) и защитата срещу армиите на [[Шеста коалиция|Шестата коалиция]] след [[Битка при Лайпциг|битката при Лайпциг]], капитулирайки едва на 11 ноември, когато Наполеон вече се е оттеглил към Рейн. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
При реставрацията на [[Бурбони]]те, Сен Сир е обявен за пер на Франция, и през юли 1815 г. е назначен за [[военен министър]], но скоро се оттегля от поста. През юни 1817 г. е назначен за морски министър, а през септември отново поема задълженията на военен министър, които изпълнява до ноември 1819 г. През този период Сен Сир започва много реформи, особено отделяйки внимание на мерките, целящи да направят армията по-скоро национална, отколкото династична сила. Прави опити да запази правата на ветераните на империята, организира [[Генерален щаб]], и ревизира военния кодекс и наредбите за пенсии. През 1817 г. е обявен е за маркиз. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
Лоран дьо Гувион Сен Сир умира на 17 март 1830 г. в [[Йер]], град в югоизточна Франция. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост|[[Военен министър]] на Франция|[[7 юли]] 1815 |[[26 септември]] [[1815]] г.|[[Луи Даву]]|[[Анри Гийом Кларк]]}} |
{{пост|[[Военен министър]] на Франция|[[7 юли]] 1815 |[[26 септември]] [[1815]] г.|[[Луи Даву]]|[[Анри Гийом Кларк]]}} |
||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
{{пост|[[Военен министър]] на Франция|[[12 септември]] [[1817]] |[[19 ноември]] [[1819]] г.|[[Анри Гийом Кларк]]|[[Мари Виктор дьо Фе]]}} |
{{пост|[[Военен министър]] на Франция|[[12 септември]] [[1817]] |[[19 ноември]] [[1819]] г.|[[Анри Гийом Кларк]]|[[Мари Виктор дьо Фе]]}} |
||
Ред 38: | Ред 48: | ||
{{Превод от|en|Laurent de Gouvion Saint-Cyr|314168303}} |
{{Превод от|en|Laurent de Gouvion Saint-Cyr|314168303}} |
||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{ |
{{Френски маршали по време на Наполеоновите войни}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Наполеонови войни]] |
[[Категория:Наполеонови войни]] |
||
[[Категория:Френски маршали]] |
[[Категория:Френски маршали]] |
||
[[Категория:Хора от Гранд Ест]] |
|||
[[ca:Laurent Gouvion Saint-Cyr]] |
|||
[[de:Laurent de Gouvion Saint-Cyr]] |
|||
[[en:Laurent de Gouvion Saint-Cyr]] |
|||
[[es:Laurent Gouvión Saint-Cyr]] |
|||
[[fr:Laurent de Gouvion-Saint-Cyr]] |
|||
[[hu:Laurent de Gouvion-Saint-Cyr]] |
|||
[[it:Laurent de Gouvion-Saint-Cyr]] |
|||
[[ja:ローラン・グーヴィオン=サン=シール]] |
|||
[[ka:ლორან გუვიონ სენ-სირი]] |
|||
[[nl:Laurent de Gouvion Saint-Cyr]] |
|||
[[pl:Laurent de Gouvion Saint-Cyr]] |
|||
[[ro:Laurent de Gouvion Saint-Cyr]] |
|||
[[ru:Гувион Сен-Сир, Лоран де]] |
|||
[[sl:Laurent de Gouvion-Saint-Cyr]] |
|||
[[zh:洛朗·古维翁-圣西尔]] |
Текуща версия към 13:21, 13 ноември 2022
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Лоран Сен Сир Laurent de Gouvion-Saint-Cyr | |
френски военачалник | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Йер, Франция |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Лоран Сен Сир в Общомедия |
Лоран дьо Гувион Сен Сир (на френски: Laurent de Gouvion-Saint-Cyr), Първи маркиз дьо Гувион Сен Сир (13 май 1764 – 17 март 1830 г.), е френски военачалник от епохата на Революционните и Наполеоновите войни, издигнал се до маршал на Франция и маркиз. Известен е с прякора си „Бухала“.
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Роден под името Лоран Гувион в Тул, той е първородния син на кожаря Жан Батист Гувион и съпругата му, Ан Мари Мерсие. Приема името Сен Сир от майка си, която го изоставя в ранна възраст.
На 18 години заминава за Рим, за да учи рисуване, но, въпреки че продължава да се занимава с това след завръщането си в Париж през 1784 г., Лоран никога не става художник.
Жени се за Ан Гувион (Тул, 2 ноември 1775 – Париж, 18 юни 1844 г.) и има потомък – Лоран Франсоа, маркиз дьо Гувион Сен Сир (30 декември 1815 – 30 януари 1904 г.).
По време на Революционните войни
[редактиране | редактиране на кода]През 1792 г. Сен Сир е избран за капитан в доброволчески батальон и служи в щаба на генерал Адам Филип дьо Кюстин. Последва бързо издигане, и за две години Лоран е повишен до дивизионен генерал. През 1796 г. командва дивизия в центъра на армията на Жан Моро по време на Рейнската кампания, помагайки в прословутото отстъпление от Бавария до Рейн.
През 1798 г. наследява Андре Масена като главнокомандващ на Италианската армия. На следващата година командва левия фланг на армията на Жан Батист Журдан, сражаваща се в Германия; когато Журдан е наследен на поста от Масена, Сен Сир се присъединява към войските на Моро в Италия, където се отличава по време на трудностите след битката при Нови. Когато Моро, през 1800 г., е назначен за главнокомандващ на Рейнската армия, Лоран е назначен за негов главен лейтенант, и на 9 май печели победа над генерал Край при Биберах. Сен Сир обаче не е в добри отношения с Моро и се завръща във Франция, скоро след първите операции на кампанията.
През 1801 г. е изпратен в Испания за да оглави армията, за която е планирано да нахлуе в Португалия (виж Полуостровна война), и е избран за Велик офицер на Почетния легион. Когато скоро след това е сключен мирния договор с Португалия, Сен Сир наследява Люсиен Бонапарт на поста посланик в Мадрид.
По време на Наполеоновите войни
[редактиране | редактиране на кода]През 1803 г. е назначен за командир на корпус в Италия, през 1805 г. служи, отличавайки се, под командването на Масена, а през 1806 г. участва в кампанията в южна Италия. Също така взима участие в кампаниите в Прусия и Полша, по време на Войната на Четвъртата коалиция, а през 1808 г. – годината, в която е обявен за конт, командва армейски корпус в Каталония; но, нежелаейки да се съобразява със заповедите, които получава от Париж, Сен Сир подава оставка и се оттегля в немилост до 1811 г.
Той все още е дивизионен генерал, изключен от първия списък на произведени френски маршали, благодарение на отказа си да въздейства върху войниците в подкрепа на основаването на Първата френска империя. В началото на кампанията на Наполеон в Русия, на Сен Сир е възложено командването на корпус, и на 18 август 1812 г. печели победа над руснаците при Полоцк, в признание на което е повишен в маршал. Получава тежка рана в една от битките по време на отстъплението. Отличава се в битката при Дрезден (26 – 27 август 1813 г.) и защитата срещу армиите на Шестата коалиция след битката при Лайпциг, капитулирайки едва на 11 ноември, когато Наполеон вече се е оттеглил към Рейн.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]При реставрацията на Бурбоните, Сен Сир е обявен за пер на Франция, и през юли 1815 г. е назначен за военен министър, но скоро се оттегля от поста. През юни 1817 г. е назначен за морски министър, а през септември отново поема задълженията на военен министър, които изпълнява до ноември 1819 г. През този период Сен Сир започва много реформи, особено отделяйки внимание на мерките, целящи да направят армията по-скоро национална, отколкото династична сила. Прави опити да запази правата на ветераните на империята, организира Генерален щаб, и ревизира военния кодекс и наредбите за пенсии. През 1817 г. е обявен е за маркиз.
Лоран дьо Гувион Сен Сир умира на 17 март 1830 г. в Йер, град в югоизточна Франция.
Творби
[редактиране | редактиране на кода]- Journal des operations de l'armee de Catalogne en 1808 et 1809 (Париж, 1821 г.)
- Memoires sur les campagnes des armees de Rhin et de Rhin-et-Moselle de 1794 a 1797 (Париж, 1829 г.)
- Memoires pour servir de l'histoire militaire sous le Directoire, le Consulat, et l'Empire (1831 г.)
Луи Даву | → | Военен министър на Франция (7 юли 1815 – 26 септември 1815 г.) | → | Анри Гийом Кларк |
Анри Гийом Кларк | → | Военен министър на Франция (12 септември 1817 – 19 ноември 1819 г.) | → | Мари Виктор дьо Фе |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Laurent de Gouvion Saint-Cyr в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
|