Направо към съдържанието

Жул Левек: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.9.5
 
(Не са показани 17 междинни версии от 9 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Жул Левек
| име-оригинал = Jules Levecque
| портрет = dot.png
| категория = духовник
| портрет-описание =
| px =
| описание = католически духовник
| описание = католически духовник
| роден-дата =
| роден-място =
| роден-място =
| починал-дата = [[20 март]] [[1949]]
| починал-място = [[Истанбул]], [[Турция]]
| починал-място = [[Истанбул]], [[Турция]]
}}
}}
'''Жул Левек''' ({{lang-fr|Jules Levecque}}) е френски католически духовник, [[лазаристи|лазарист]], [[мисионер]] в [[Македония (област)|Македония]], дългогодишен преподавател в [[Солунска българска семинария|Солунската българска семинария]],<ref name="Стамов 324">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 324 |url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 2015-10-01}}</ref> директор на френския колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ в Цариград.<ref name="Lycée Français Saint Benoît d'Istanbul">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.sb.k12.tr/lycee-francais-saint-benoit-d-istanbul/le-lycee/4-siecles-d-histoire/Anciens-Directeurs | заглавие= Anciens Directeurs |достъп_дата = 2015-10-01 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Lycée Français Saint Benoît d'Istanbul |език= |цитат= }}</ref>
'''Жул Левек''' ({{lang|fr|Jules Levecque}}) е френски католически духовник, [[лазаристи|лазарист]], [[мисионер]] в [[Македония (област)|Македония]], дългогодишен преподавател в [[Солунска българска семинария|Солунската българска семинария]],<ref name="Стамов 324">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 324 |url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 1 октомври 2015}}</ref> директор на френския колеж „[[Истанбулски френски колеж „Сен Беноа“|Сен Беноа]]“ в Цариград.<ref name="Lycée Français Saint Benoît d'Istanbul">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.sb.k12.tr/lycee-francais-saint-benoit-d-istanbul/le-lycee/4-siecles-d-histoire/Anciens-Directeurs | заглавие=Anciens Directeurs | достъп_дата=1 октомври 2015 | издател=Lycée Français Saint Benoît d'Istanbul | архив_дата=2015-10-02 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151002100144/http://www.sb.k12.tr/lycee-francais-saint-benoit-d-istanbul/le-lycee/4-siecles-d-histoire/Anciens-Directeurs }}</ref>


==Биография==
== Биография ==
По народност е французин. Става монах в лазаристкия орден и в 1904 година пристига в мисията в Солун и 11 години преподава в Солунската българска семинария до закриването и&#768;. Още с пристигането си започва да учи български и след няколко месеца го говори свободно.<ref name="Стамов 324"/>
По народност е французин. Става монах в лазаристкия орден и в 1904 година пристига в мисията в Солун и 11 години преподава в Солунската българска семинария до закриването ѝ. Още с пристигането си започва да учи български и след няколко месеца го говори свободно.<ref name="Стамов 324"/>


След намесата на България в Първата световна война и дебаркирането на френски войски в Солун, става военен свещеник във френската армия. По време на войната развива широка дейност в полза на бъдеща [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]], което смята за най-добър вариант за македонските българи - използва връзките си в политическите, обществените и военните среди, изнася сказки против повторната раздяла между Гърция и Сърбия и прочие.<ref name="Стамов 324"/>
След намесата на България в Първата световна война и дебаркирането на френски войски в Солун, става военен свещеник във френската армия. По време на войната развива широка дейност в полза на бъдеща [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]], което смята за най-добър вариант за македонските българи – използва връзките си в политическите, обществените и военните среди, изнася сказки против повторната раздяла между Гърция и Сърбия и прочее.<ref name="Стамов 324"/>


След повторната раздяла на Македония и практическото ликвидиране на Македонския униатски екзархат, отец Левек заминава за Цариград и преподава във френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград.<ref name="Стамов 325">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 325 |url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 2015-10-01}}</ref> От 1919 до смъртта си в 1949 година е директор на училището.<ref name="Lycée Français Saint Benoît d'Istanbul"/> От 1929 година е директор на Сестрите на милосърдието, а от 1931 година е провинциален началник на отците лазаристи за целия Близък Изток.<ref name="Стамов 325"/><ref name="We are Vincentians">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://blogs.vicencianos.org/ephemerides-march-20th/ | заглавие=Ephemerides: March, 20th |достъп_дата =2015-10-01 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=We are Vincentians |език= |цитат= }}</ref>
След повторната раздяла на Македония и практическото ликвидиране на Македонския униатски екзархат, отец Левек заминава за Цариград и преподава във френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград.<ref name="Стамов 325">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 325 |url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 1 октомври 2015}}</ref> От 1919 до смъртта си в 1949 година е директор на училището.<ref name="Lycée Français Saint Benoît d'Istanbul"/> От 1929 година е директор на Сестрите на милосърдието, а от 1931 година е провинциален началник на отците лазаристи за целия Близък изток.<ref name="Стамов 325"/><ref name="We are Vincentians">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://blogs.vicencianos.org/ephemerides-march-20th/ | заглавие=Ephemerides: March, 20th | достъп_дата=1 октомври 2015 | издател=We are Vincentians | архив_дата=2015-10-02 | архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20151002071119/http://blogs.vicencianos.org/ephemerides-march-20th/ }}</ref>


За заслугите му към [[българщина]]та цар Борис III го награждава с орден „[[За гражданска заслуга]]“.<ref name="Стамов 325"/>
За заслугите му към [[българщина]]та цар Борис III го награждава с орден „[[За гражданска заслуга]]“.<ref name="Стамов 325"/>
Ред 23: Ред 19:
Умира на 20 март 1949 година в Истанбул.<ref name="We are Vincentians"/>
Умира на 20 март 1949 година в Истанбул.<ref name="We are Vincentians"/>


==Бележки==
== Бележки ==
<references />
<references />


{{Портал Македония}}
{{Портал|Македония}}
{{нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Левек, Жул}}
{{СОРТКАТ:Левек, Жул}}
[[Категория:Католически духовници]]
[[Категория:Католически духовници]]
Ред 34: Ред 32:
[[Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“]]
[[Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“]]
[[Категория:Починали в Истанбул]]
[[Категория:Починали в Истанбул]]
[[Категория:Французи в Османската империя]]
{{Франция-мъниче}}
[[Категория:Лазаристи]]
{{Егейска Македония-мъниче}}
[[Категория:Директори на училища]]
{{християнство-мъниче}}

Текуща версия към 14:17, 9 октомври 2023

Жул Левек
Jules Levecque
католически духовник
Починал
РелигияКатолическа църква

Жул Левек (на френски: Jules Levecque) е френски католически духовник, лазарист, мисионер в Македония, дългогодишен преподавател в Солунската българска семинария,[1] директор на френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

По народност е французин. Става монах в лазаристкия орден и в 1904 година пристига в мисията в Солун и 11 години преподава в Солунската българска семинария до закриването ѝ. Още с пристигането си започва да учи български и след няколко месеца го говори свободно.[1]

След намесата на България в Първата световна война и дебаркирането на френски войски в Солун, става военен свещеник във френската армия. По време на войната развива широка дейност в полза на бъдеща автономия на Македония, което смята за най-добър вариант за македонските българи – използва връзките си в политическите, обществените и военните среди, изнася сказки против повторната раздяла между Гърция и Сърбия и прочее.[1]

След повторната раздяла на Македония и практическото ликвидиране на Македонския униатски екзархат, отец Левек заминава за Цариград и преподава във френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград.[3] От 1919 до смъртта си в 1949 година е директор на училището.[2] От 1929 година е директор на Сестрите на милосърдието, а от 1931 година е провинциален началник на отците лазаристи за целия Близък изток.[3][4]

За заслугите му към българщината цар Борис III го награждава с орден „За гражданска заслуга“.[3]

Умира на 20 март 1949 година в Истанбул.[4]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 324. Посетен на 1 октомври 2015.
  2. ↑ а б Anciens Directeurs // Lycée Français Saint Benoît d'Istanbul. Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 1 октомври 2015.
  3. ↑ а б в Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 325. Посетен на 1 октомври 2015.
  4. ↑ а б Ephemerides: March, 20th // We are Vincentians. Архивиран от оригинала на 2015-10-02. Посетен на 1 октомври 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жул_Левек&oldid=11964355“.