Жул Левек: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
След намесата на България в Първата световна война и дебаркирането на френски войски в Солун, става военен свещеник във френската армия. По време на войната развива широка дейност в полза на бъдеща [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]], което смята за най-добър вариант за македонските българи - използва връзките си политическите, обществените и военните среди, изнася сказки против повторната раздяла между Гърция и Сърбия и прочие.<ref name="Стамов 324"/> |
След намесата на България в Първата световна война и дебаркирането на френски войски в Солун, става военен свещеник във френската армия. По време на войната развива широка дейност в полза на бъдеща [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]], което смята за най-добър вариант за македонските българи - използва връзките си политическите, обществените и военните среди, изнася сказки против повторната раздяла между Гърция и Сърбия и прочие.<ref name="Стамов 324"/> |
||
След повторната раздяла на Македония и практическото ликвидиране на Македонския униатски екзархат, отец Левек заминава за Цариград и преподава във френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград.<ref name="Стамов 325">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 325 |url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 2015-10-01}}</ref> От 1919 до 1949 година е директор на училището<ref name="Lycée Français Saint Benoît d'Istanbul"/> |
След повторната раздяла на Македония и практическото ликвидиране на Македонския униатски екзархат, отец Левек заминава за Цариград и преподава във френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград.<ref name="Стамов 325">{{cite book |title = „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ |last= Стамовъ|first= о. д-ръ М. Йеронимъ |year= 1934|publisher= Печатница „Художникъ“|location= София|pages= 325 |url= http://www.strumski.com/books/Sbornik_Solun.pdf|accessdate= 2015-10-01}}</ref> От 1919 до смъртта си в 1949 година е директор на училището.<ref name="Lycée Français Saint Benoît d'Istanbul"/> От 1929 година е директор на Сестрите на милосърдието, а от 1931 година провинциален началник на отците лазаристи за целия Близък Изток.<ref name="Стамов 325"/><ref name="We are Vincentians">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://blogs.vicencianos.org/ephemerides-march-20th/ | заглавие=Ephemerides: March, 20th |достъп_дата =2015-10-01 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=We are Vincentians |език= |цитат= }}</ref> |
||
За заслугите му към [[българщина]]та цар Борис III го награждава с орден „[[За гражданска заслуга]]“.<ref name="Стамов 325"/> |
За заслугите му към [[българщина]]та цар Борис III го награждава с орден „[[За гражданска заслуга]]“.<ref name="Стамов 325"/> |
||
Умира на 20 март 1949 година в Истанбул.<ref name="We are Vincentians"/> |
|||
==Бележки== |
==Бележки== |
||
Версия от 14:47, 1 октомври 2015
| Жул Левек | |
| католически духовник | |
 | |
| Починал | |
|---|---|
| Религия | Католическа църква |
Жул Левек (Шаблон:Lang-fr) е френски католически духовник, лазарист, мисионер в Македония, дългогодишен преподавател в Солунската българска семинария,[1] директор на френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград.[2]
Биография
По народност е французин. Става монах в лазаристкия орден и в 1904 година пристига в мисията в Солун и 11 години преподава в Солунската българска семинария до закриването ѝ. Още с пристигането си започва да учи български и след няколко месеца го говори свободно.[1]
След намесата на България в Първата световна война и дебаркирането на френски войски в Солун, става военен свещеник във френската армия. По време на войната развива широка дейност в полза на бъдеща автономия на Македония, което смята за най-добър вариант за македонските българи - използва връзките си политическите, обществените и военните среди, изнася сказки против повторната раздяла между Гърция и Сърбия и прочие.[1]
След повторната раздяла на Македония и практическото ликвидиране на Македонския униатски екзархат, отец Левек заминава за Цариград и преподава във френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград.[3] От 1919 до смъртта си в 1949 година е директор на училището.[2] От 1929 година е директор на Сестрите на милосърдието, а от 1931 година провинциален началник на отците лазаристи за целия Близък Изток.[3][4]
За заслугите му към българщината цар Борис III го награждава с орден „За гражданска заслуга“.[3]
Умира на 20 март 1949 година в Истанбул.[4]
Бележки
- ↑ а б в Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 324. Посетен на 2015-10-01.
- ↑ а б Anciens Directeurs // Lycée Français Saint Benoît d'Istanbul. Посетен на 2015-10-01.
- ↑ а б в Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 325. Посетен на 2015-10-01.
- ↑ а б Ephemerides: March, 20th // We are Vincentians. Посетен на 2015-10-01.
Шаблон:Франция-мъниче Шаблон:Егейска Македония-мъниче Шаблон:Християнство-мъниче
