Направо към съдържанието

Московска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Московска област
Московская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Московска област на картата на РусияМосковска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърКрасногорск
Площ44 329 km²
на 55-о място място в РФ
Население7 708 499 (2021) души
на 2-ро място в РФ
Адм. центърМосква
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторБорис Громов
Часова зонаUTC +3
МПС код50, 90, 150, 190, 750, 790
Официален сайтwww.mosreg.ru
Московска област в Общомедия
Карта на Московска област

Московска област (на руски: Моско́вская о́бласть), неофициално наричана Подмосковие е субект на Руската федерация, в Централния федерален окръг[1]. Площ 44 329 km2 (55-о място по големина в Руската Федерация, 0,26% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 7 504 339 души (2-ро място в Руската Федерация след град Москва, 5,11% от нейното население). Тя е най-гъсто населената област в Русия. Административен център е град Москва (без да е част от Московска област), който едновременно е и самостоятелен субект на Руската Федерация с особен статут – град от федерално значение.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Исторически областта е предшествана от Московската губерния, образувана от Петър I през 1708 г. Съвременната Московска област е образувана на 14 януари 1929 г. след реформа на административната система на страната.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Московска област заема централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На запад граничи – със Смоленска област, на северозапад и север – с Тверска област, на североизток – с Ярославска област, на изток – с Владимирска област, на югоизток – с Рязанска област, на юг – с Тулска област, на югозапад – с Калужка област и град Москва. В тези си граници заема площ от 44 329 km2 (55-о място по големина в Руската Федерация, 0,26% от нейната територия).[2]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в междуречието на реките Ока и Волга, на границата между смесените и широколистните гори. Като цяло релефът е равнинен с редуване на хълмисти възвишения и плоски низини. Южната граница на древния Московски ледник е пресичала областта от югозапад на североизток и я е разделила на две части. На север от тази граница има типични ледниково-ерозионни релефни форми и преобладават моренните наслаги, а на юг от нея – чисто ерозионни форми. В северната част на областта, от югозапад на североизток се простира Смоленско-Московското възвишение с височини до 270 – 310 m. Най-добре хълмистият релеф на възвишението е изразен в Клинско-Дмитровския рид. Северния край на възвишението е с по-стръмни склонове, разчленени от долините на реките на отделни хълмове, които се редуват с плоскодънни, често заблатени падини. Северно от Смоленско-Московското възвишение се простира Горноволжката низина (120 – 150 m) – плоска равнина с ниски полегати гърбици, слабо хълмисти дюни и заблатена. В нейните предели се намират две обособени низини – Шошинска на северозапад и Дубнинска на североизток. На юг Смоленско-Московското възвишение плавно преминава в Москворецко-Окската хълмиста равнина (150 – 180 m) с ниски вододели и добре развит ерозионен релеф по долините на реките, към които са привързани и множество карстови форми. Югоизточната част на Московска област е заета от западната част на Мешчорската низина (Мешчора) – плоска, на места слабо хълмиста, зандрова равнина (120 – 150 m), силно заблатена, особено на изток. В южната част на областта попадат крайните северни части на Средноруското възвишение (150 – 200 m), силно разчленено от долините на реките и с гъста мрежа от оврази и долове.[2]

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Московска област е умереноконтинентален с умерено студена зима и топло лято. Средна януарска температура -10, -11 °C, средна юлска 17, 18 °C. В отделни зими студовете могат да достигнат до -45, -50 °C, а максималните летни температури – 38 – 40 °C. Годишната сума на валежите варира от 450 до 650 mm, като най-овлажнени са северните и западните райони, а най-слабо – югоизточните райони. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 130 – 140 дни.[2]

Води

[редактиране | редактиране на кода]

В Московска област има над 4 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 18 750 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. По най-високите части на Смоленско-Московското възвишение преминава главния вододел на Подмосковието между реките течащи на север и вливащи се директно във Волга и тези течащи на юг и изток, вливащи се в река Ока (десен приток на Волга). В северната част на областта, в района на град Дубна преминава малък участък от течението на Волга. Нейни основни десни притоци са: Лама с притоците си Болшая и Малая Сестра и Дубна с притока си Сестра. На юг преминава част от средното течение на река Ока с притоците си: Протва, Нара, Лопасня, Москва (с притоците си: Искона, Руза, Истра, Яуза, Пахра, Нерская, Северка и др.), Осьотър, Клязма и др. Болшинството от реките в областта имат равнинен характер – малък наклон, бавно течение, множество меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, с епизодични прииждания в резултата от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]

На територията на областта има над 5700 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 450 km2, като само 850 от тях са площ по-голяма от 10 дка. Широко са разпространени водно-ледниковите езера, на север – моренните езера, на юг и изток – карстовите, а по долините на реките Ока, Москва и Клязма – крайречните (старици). Най-големите естествени езера в Московска област са в изворната област на река Пра (ляв приток на Ока): Дубовое (12 km2) и Свято (10 km2) и Свято (Шатурско, 11,8 km2) до град Шатура. Най-големите изкуствени водоеми са Иванковското водохранилище на река Волга и водохранилищата от Московската хидротехническа система – Можйско, Истринско, Озернинско и Рузко. През северната част на областта преминава Московския плавателен канал, свързващ Волга с Москва.[3]

Почви, растителност

[редактиране | редактиране на кода]

В областта преобладават ливадно-подзолистите почви с различен механичен състав и със слабо естествено плодородие. В Мешчорската и Горноволжката низини са разпространени подзолисто-блатните и блатните почви с лек състав и нуждаещи се от мелиоративни дейности. На юг са развити светлосивите силно оподзолени почви, а в крайния юг – сиви горски и оподзолени черноземни почви. По долините но по-големите реки има алувиални почви.[2]

Около 40% от територията на областта е заета от гори (над 1,9 млн.ха), като най-големите горски масиви са се съхранили в западните и източните райони. В тях преобладават брезата и осиката, а от иглолистните – смърч и бор. В северните части господстват гори от смърч, бреза, осика с примеси от широколистни видове, в Мешчорската низина – борови гори, а в южните райони са се съхранили дъбови гори.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 населението на Московска област е наброявало 7 504 339 души (2-ро място в Руската Федерация след град Москва, 5,11% от нейното население)). Тя е най-гъсто населената област в Русия 169,29 души/km2.

По етнически състав болшинството от населението на областта (92,92%) са руснаци, втори по численост са украинците (1,79%), а трети – татарите (0,95%). В сравнение с 2002 г. през 2010 г. в голяма степен (повече от два пъти) са е увеличил броя на узбеките (повече от шест пъти), таджиките (пет пъти), а също молдовани, арменци и азербайджанци за разлика от количеството на украинците, беларусите и евреите, което е намаляло. В областта живеят също голямо количество нелегални трудови мигранти, предимно от граничните страни на Русия, като в някои градове формират компактни маси, което способства за засилени междунационални напрежения.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Московска област

В административно-териториално отношение Московска област се дели на 52 областни градски окръга, 15 муниципални района, 73 града, в т.ч. 45 града с областно подчинение (Балашиха, Бронници, Дзержински, Долгопрудни, Домодедово, Дубна, Егоревск, Електрогорск, Електростал, Жуковски, Зарайск, Звенигород), Ивантеевка, Истра, Кашира, Клин, Коломна, Корольов, Котелники, Красноармейск, Красногорск, Краснознаменск, Ликино-Дульово, Литкарино, Лобня, Лосино-Петровски, Люберци, Митищи, Наро-Фоминск, Озери, Орехово-Зуево, Павловски Посад, Подолск, Протвино, Пушчино, Реутов, Рошал, Руза, Серпухов, Ступино, Фрязино, Химки, Черноголовка, Чехов и Шатура), 27 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 69 селища от градски тип, в т.ч 3 сгт с особен статут.

Административно-териториално деление на Московска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Москва
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Балашиха 244 462 731 гр. Балашиха 450 771 20
2. Бронници 22 22 396 гр. Бронници 22 396 52
3. Власиха[4] 4 25 294 сгт Власиха 25 294 47
4. Восход[4] 16 1908 сгт Восход 1908 81
5. Дзержински 16 54 788 гр. Дзержински 54 788 19
6. Долгопрудни 31 104 238 гр. Долгопрудни 104 238 20
7. Домодедово 818 167 907 гр. Домодедово 124 285 37
8. Дубна 63 75 018 гр. Дубна 75 018 115
9. Егоревск 1729 104 314 гр. Егоревск 73 723 114 Рязановски
10. Електрогорск 40 23 076 гр. Електрогорск 23 076 80
11. Електростал 135 158 508 гр. Електростал 158 508 60
12. Жуковски 47 108 980 гр. Жуковски 108 980 32
13. Зарайск 968 39 669 гр. Зарайск 23 368 162
14. Звенигород 48 21 948 гр. Звенигород 21 948 46
15. Звьоздни городок[4] 3 5521 сгт Звьозни городок 5521 46
16. Ивантеевка 15 74 497 гр. Ивантеевка 74 497 41
17. Истра 1269 121 383 гр. Истра 34 790 58 гр. Дедовск, Снегири
18. Кашира 646 67 766 гр. Кашира 49 247 115
19. Клин 2020 127 899 гр. Клин 79 056 89 гр. Високовск, Решетниково
20. Коломна 1179 188 696 гр. Коломна 144 125 113 Пески
21. Корольов 55 221 797 гр. Корольов 221 797 41
22. Котелники 14 44 353 гр. Котелники 44 353 20
23. Красноармейск 156 26 608 гр. Красноармейск 26 608 51
24. Красногорск 223 231 673 гр. Красногорск 153 393 23 Нахабино
25. Краснознаменск[4] 13 41 287 гр. Краснознаменск 41 287 42
26. Ликино-Дульово 1349 ? гр. Ликино-Дульово 29 691 101
27. Литкарино 17 57 565 гр. Литкарино 57 565 30
28. Лобня 30 87 353 гр. Лобня 87 353 28
29. Лосино-Петровски 9 25 370 гр. Лосино-Петровски 25 370 42
30. Луховици 1283 58 648 гр. Луховици 30 271 135 Белоомут
31. Люберци 122 306 764 гр. Люберци 197 705 20 Красково, Малаховка, Октябърски, Томилино
32. Митищи 431 221 777 гр. Митищи 205 397 19 Пироговски
33. Молодьожни[4] 6 2826 сгт Молодьожни 2826 136
34. Наро-Фоминск 1547 157 273 гр. Наро-Фоминск 62 002 70 гр. Апрелевка, гр. Верея, Калининец, Селятино
35. Озери 549 35 272 гр. Озери 25 524 155
36. Орехово-Зуево 509 119 956 гр. Орехово-Зуево 119 956 89
37. Павловски Посад 566 85 218 гр. Павловски Посад 65 432 68 Болшие Двори
38. Подолск 339 320 523 гр. Подолск 299 660 43
39. Протвино 27 36 823 гр. Протвино 36 823 116
40. Пушчино 18 21 148 гр. Пушчино 21 148 119
41. Реутов 9 99 989 гр. Реутов 99 989 12
42. Рошал 35 20 590 гр. Рошал 20 590 156
43.Руза 1568 62 845 гр. Руза 13 403 110 Тучково
44. Серебряние Пруди 877 25 455 сгт Серебряние Пруди 9136 176
45. Серпухов 38 125 929 гр. Серпухов 125 929 99
46. Ступино 1708 121 332 гр. Ступино 66 341 110 Жильово, Малино, Михнево
47. Фрязино 9 60 412 гр. Фрязино 60 408 42
48. Химки 110 244 668 гр. Химки 244 668 19
49. Черноголовка 62 23 414 гр. Черноголовка 21 621 60
50. Чехов 866 128 141 гр. Чехов 70 548 77 Столбовая
51. Шатура 2640 71 311 гр. Шатура 33 222 124 Мишеронски, Черусти
52. Шаховская 1219 25 738 сгт Шаховская 10 717 154
Муниципални райони
1. Волоколамски 1684 42 928 гр. Волоколамск 20 838 130 Сичево
2. Воскресенски 812 155 251 гр. Воскресенск 94 019 88 Белозерски, Хорлово, им. Цюрупа
3. Дмитровски 2182 163 557 гр. Дмитров 67 506 65 гр. Яхрома, Деденево, Икша, Некрасовски
4. Ленински 203 119 081 гр. Видное 65 074 23 Горки Ленинские
5. Лотошински 980 16 567 сгт Лотошино 5105 160
6. Можайски 2627 71 535 гр. Можайск 30 439 110 Уваровка
7. Ногински 811 213 350 гр. Ногинск 102 267 68 гр. Старая Купавна, гр. Електроугли, им. Воровски, Обухово
8. Одинцовски 91 210 320 781 гр. Одинцово 141 493 24 гр. Голицино, гр. Кубинка, Болшие Вязьоми, Зарече, Лесной городок, Новоивановское
9. Пушкински 571 178 708 гр. Пушкино 106 577 30 Ашукино, Зеленоградски, Лесной, Правдински, Софрино, Черкизово
10. Раменски 1397 292 649 гр. Раменское 112 989 46 Биково, Илински, Кратово, Родники, Уделная
11. Сергиево-Посадски 2027 218 313 гр. Сергиев Посад 104 579 71 гр. Краснозаводск, гр. Пересвет, гр. Хотково, Богородское, Скоропусковски
12. Серпуховски 1013 35 922 гр. Серпухов[5] 99 Оболенск, Пролетарски
13. Солнечногорски 1085 141 703 гр. Солнечногорск 52 642 65 Андреевка, Менделеево, Поварово, Ржавки
14. Талдомски 1427 47 737 гр. Талдом 12 958 110 Вербилки, Запрудни, Северни
15. Шчелковски 704 209 496 гр. Шчолково 125 843 35 Загорянски, Монино, Свердловски, Фряново

Селско стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Отглежда се птици, свине, едър рогат добитък; фуражни, зърнени култури, зеленчуци, картофи.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1249[6] 1224,1[7] 1096,4 977,9[7] 699,4[8] 550,7 579,1[8]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Тишков А.А., Горлов В.Н. и др. Московска област (Моско́вская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 21. Монголци – Наноматериал [Монголы – Наноматериалы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-355-2. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-13 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Московска област
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Московска област
  4. ↑ а б в г д закрито административно-териториално образувание
  5. ↑ гр. Серпухов е отделна административна единица
  6. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  7. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  8. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Московской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Московска_област&oldid=11977726“.