Таксила
| Таксила | |
 Древната ступа Дхармараджика в Таксила | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Таксила Местоположение в Пакистан | |
| Страна | Пакистан |
| Провинция | Пенджаб |
| Построен | ок. 1000 г. пр.н.е. |
| Изоставен | 5 век |
| Световно наследство на ЮНЕСКО | |
| Име | Taxila |
| Регион | Азиатско-тихоокеански регион |
| Тип | културно |
| Критерий | iii, vi |
| Вписване | 1980 |
| ID | 139 |
| Таксила в Общомедия | |
Таксила (на брахми пали: 𑀢𑀔𑁆𑀔𑀲𑀺𑀮𑀸; на санскрит: तक्षशिला; на урду: تکششیلا) е археологически обект в Пенджаб, Пакистан. Разположен е на около 20 km северозападно от столицата Исламабад.
Градът е с голямо значение в Древна Индия, намирайки се на ключов кръстопът между Индийския субконтинент и Централна Азия. Таксила се оформя като град около 1000 г. пр.н.е.[1] Поради стратегическото си местоположение, Таксила е управляван от различни държави през вековете. Когато главните древни търговски пътища в региона загубват значението си, градът изпада в упадък, докато накрая е разрушен от номадски племена през 5 век. Развалините на града са преоткрити от сър Александър Кънингам през 19 век.
През 1980 г. Таксила е обявен за обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.[2] През 2006 г. е обявен за най-посещаваната туристическа дестинация в Пакистан от вестник Гардиън.[3] Привлича около 1 милион туристи ежегодно.[4][5]
Според някои сведения, университетът в Таксила е един от първите в света,[6][7][8] докато други не го считат за университет в съвременния смисъл на думата.[9]
Доклад от 2010 г. споменава Таксила като един от 12 археологически обекти в света, които са на ръба на непоправими щети, основните причини за които са лошото управление, иманярството и въоръжените конфликти.[10] Все пак, след това са положени множество усилия за опазването му, което довежда до обявяването му за „добре опазен“ обект.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Ранно поселение
[редактиране | редактиране на кода]Районът около Таксила е заселен още от неолитни времена, като из него са открити останки, датиращи от 3360 г. пр.н.е.[11] Развалини, датиращи от ранната Харапска цивилизация около 2900 г. пр.н.е., също са открити в района на Таксила,[11] макар областта да е изоставена след рухването на тази цивилизация.
Първото голямо поселение на територията на днешен Таксила е основано около 1000 г. пр.н.е.[12][13] Към 900 г. пр.н.е. градът вече участва активно в местната търговия, което е засвидетелствано от керамичните парчета, разкриващи търговски връзки с Пушкалавати.[14]
Ахеменидски период
[редактиране | редактиране на кода]Археологическите разкопки разкриват, че градът се е разраснал значително при управлението на персийското Ахеменидско царство през 6 век пр.н.е. През 516 г. пр.н.е. Дарий I предприема кампания, целяща покоряването на Централна Азия, преди да поеме към днешен Афганистан и северните части на Пакистан. Той прекарва зимата на 516/515 г. пр.н.е. в региона Гандхара близо до Таксила и се подготвя да завладее долината на Инд, което осъществява през 515 г. пр.н.е.[15] След това се оттегля и оставя областта под ахеменидски сюзерен с Ксеркс I за владетел. Тя се задържа под ахаменидско господство в продължение на повече от век.[16]
Таксила се управлява и като част от Гандхарското царство след ахеменидския период, но градът понякога сформира свой собствен независим окръг или град държава.[17][18]
Елински период
[редактиране | редактиране на кода]Когато нахлува в долината на Инд, Александър Македонски завладява и Таксила[19] през 326 г. пр.н.е. без битка, тъй като градът е предаден от владетеля му, Омфис.[16] Гръцките историци, придружаващи Александър, опиства Таксила като заможен, проспериращ и добре управляван град.[16] Ариан пише, че Александър е бил приветстван от гражданите и провежда състезание по гимнастика и конна езда в него.[20]
Маурийски период
[редактиране | редактиране на кода]Към 317 г. пр.н.е. гръцките сатрапи, останали след Александър, са изтласкани[21] и Таксила попада под контрола на Чандрагупта, който превръща Таксила в регионална столица. Има сведения, че съветникът му, Чанакя, е преподавал във висшето училище в града.[22] По време на управлението на Ашока, градът е превърнат във важен център на будисткото учение, макар в него да се организира и малък бунт по това време.[23]
Таксила се намира на стратегическо място на пътя между маурийската столица Паталипутра и Пешавар и нататък към Централна Азия през Кашмир и Бактрия.[24]
Индо-гръцки период
[редактиране | редактиране на кода]
През 2 век пр.н.е. Таксила е анексиран от Индо-гръцкото царство. През този период градът вероятно е управляван от няколко династии. При затишията на гръцката власт градът се справя сам, независимо контролирайки няколко местни търговски гилдии, които също секат по-голямата част от автономната му валута. Към 1 век пр.н.е. индо-скитският владетел Азилис разполага с три монетни двора, единият от които се намира в Таксила.
Последният гръцки владетел на Таксила е свален чрез преврат от индо-скитския цар Мауес около 90 г. пр.н.е.[25] Гондофар, основател на Индо-партското царство, завладява Таксила около 20 г. пр.н.е. и го обявява за своя столица.[26]
Кушански период
[редактиране | редактиране на кода]Около 50 г. гръцкият неопитагорийски философ Аполоний Тиански посещава Таксила, описвайки го като укрепен град, построен по симетричен план и сходен по размер на Ниневия. Съвременните археологически находки подкрепят твърденията му.[27] Надписите от 76 г. сочат, че градът вече е попаднал под кушанска власт по това време, след като Куджула Кадфиз го превзема от партите.[28]
Гуптски период
[редактиране | редактиране на кода]Към средата на 4 век империята Гупта подчинява териториите в източната част на Гандхара, установявайки база в Таксила. Градът става известен с търговските си пътища за коприна, сандалово дърво, коне, памук, сребърни изделия, перли и подправки. Именно по това време той започва да бъде широко отразяван в класическата индийска литература – както като културен център, така и като милитаризиран пограничен град.[29]
Университетът на града все още съществува, когато е посетен от китайския поклонник Фасян около 400 г.[30]
Упадък
[редактиране | редактиране на кода]Кидаритите, които са васали на ефталитите, нападат Таксила около 450 г. Макар да са отблъснати от гуптския император Скандагупта, градът така и не се възстановява напълно, вероятно поради наличието на силни номадски племена в района, намалялата търговия и тройната война между перси, кидарити и хуни в западната част на Гандахара.
Белите хуни помитат Гандхара и Пенджаб около 470 г., причинявайки мащабно опустошение и унищожение на известните будистки манастири и ступи на Таксила. Градът не успява да се възстанови след този тежък удар. От 500 до 540 г. градът се намира под контрола на Хунската държава и постепенно вехне.[31]
Сюен Дзан посещава Индия в периода 629 – 645 г. Той описва Таксила като безлюден и полу-разрушен през 630 г. Повечето му храмове все още тънат в руини и са останали само няколко монаси. Той също споменава, че държавата е станала зависима от Кашмир, а местните военачалници воюват един срещу друг в борба за власт. Към 9 век градът става владение на кабулските шахове, а след това попада под контрола на Махмуд Газневи.[32][33]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Raymond Allchin, Bridget Allchin, The Rise of Civilization in India. Cambridge University Press, 1982 p. 314 ISBN 052128550X
- ↑ UNESCO World Heritage Site, 1980. Taxila: Multiple Locations.
- ↑ Windsor, Antonia. Out of the rubble // The Guardian. London, 17 октомври 2006. Посетен на 24 май 2010.
- ↑ а б Feature: Pakistan in efforts to rejuvenate Taxila, one of most important archaeological sites in Asia – Xinhua | English.news.cn // Архивиран от оригинала на 2020-05-22. Посетен на 15 октомври 2018.
- ↑ Taxila: an illustration of fascinating influences of multiple civilisations – Daily Times // Daily Times. 13 май 2018.
- ↑ Needham, Joseph. Within the Four Seas: The Dialogue of East and West. Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-36166-8.
- ↑ Kulke, Hermann, Rothermund, Dietmar. A History of India. 4th. Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-32919-4.
- ↑ Radha Kumud Mookerji (2nd ed. 1951; reprint 1989), Ancient Indian Education: Brahmanical and Buddhist (p. 478), Motilal Banarsidass Publ., ISBN 81-208-0423-6
- ↑ Anant Sadashiv Altekar (1934; reprint 1965), Education in Ancient India, Sixth Edition, Revised & Enlarged, Nand Kishore & Bros, Varanasi
- ↑ Global Heritage Fund, архив на оригинала от 20 август 2012, https://web.archive.org/web/20120820022935/http://globalheritagefund.org/index.php/what_we_do/sites_on_the_verge/, посетен на 19 юни 2020
- ↑ а б Allchin Allchin, с. 127.
- ↑ Centre, UNESCO World Heritage. Taxila
- ↑ Scharfe 2002, с. 141.
- ↑ Mohan Pant, Shūji Funo, Stupa and Swastika: Historical Urban Planning Principles in Nepal's Kathmandu Valley. NUS Press, 2007 ISBN 9971693720, citing Allchin: 1980
- ↑ Darius the Great – 8. Travels – Livius // Архивиран от оригинала на 2013-09-23. Посетен на 2020-06-19.
- ↑ а б в Marshall 1951, с. 83.
- ↑ Samad, Rafi U. The Grandeur of Gandhara: The Ancient Buddhist Civilization of the Swat, Peshawar, Kabul and Indus Valleys. 2011. ISBN 9780875868592.
- ↑ Marshall 1951, с. 16 – 17, 30, 71.
- ↑ Stephanus of Byzantium, Ethnica, § T602.8
- ↑ Arrian, Anabasis of Alexander, § 5.8
- ↑ Mookerji 1988, с. 31.
- ↑ Mookerji 1988, с. 22, 54.
- ↑ Thapar 1997, с. 52.
- ↑ Thapar 1997, с. 237.
- ↑ Marshall 1951, с. 84.
- ↑ Marshall 1951, с. 85.
- ↑ John Marshall, A Guide to Taxila, 4th edition, Cambridge: Cambridge University Press, 1960, pp. 28 – 30, 69.
- ↑ Kulke Rothermund, с. 80.
- ↑ Kumar, Sanjeev. Treasures of the Gupta Empire – A Catalogue of Coins of the Gupta Dynasty. 2017.
- ↑ Needham 2005, с. 135.
- ↑ Marshall 1951, с. 86.
- ↑ A Guide to Taxila. Cambridge University Press, 20 юни 2013. ISBN 9781107615441. с. 39, 46.
- ↑ Persepolis to the Punjab: Exploring Ancient Iran, Afghanistan and Pakistan. British Museum Press, 2007. с. 134.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Mookerji, Radha Kumud. Ancient Indian education: Brahmanical and Buddhist. 2nd. Delhi, Motilal Banarsidass, 1989. ISBN 978-81-208-0423-4.
- Mookerji, Radha Kumud. Chandragupta Maurya and his times. 4th. Delhi, Motilal Banarsidass, 1988. ISBN 978-81-208-0405-0.
- Kulke, Hermann, Rothermund, Dietmar. A History of India. 4th. New York, Routledge, 2004. ISBN 978-0-415-32919-4.
- Allchin, Bridget, Allchin, Raymond. The rise of civilization in India and Pakistan. Cambridge [u.a.], Cambridge University Press, 1988. ISBN 978-0521285506.
- Lahiri, Nayanjot. Ashoka in Ancient India. Harvard University Press, 2015. ISBN 9780674915251. Посетен на 16 May 2017.
- Scharfe, Hartmut. Education in ancient India. Leiden [u.a.], Brill, 2002. ISBN 9789004125568.
- Thapar, Romila. Aśoka and the decline of the Mauryas. Rev. Delhi, Oxford University Press, 1997. ISBN 978-0-19-563932-2.
- Medlycott, A.E. India and the Apostle Thomas. London, David Nutt, 1905.
- Altekar, Anant Sadashiv. Education in Ancient India. 6th. Nand Kishore, 1965.
- Needham, Joseph. Within the four seas : the dialogue of East and West. London and New York, Routledge, 2005. ISBN 978-0-415-36166-8.
- Apte, DG. Universities in ancient India. Baroda, Faculty of Education and Psychology, Maharaja Sayajirao University, c. 1950.
- Prakash, Buddha. Political And Social Movements in Ancient Punjab. Motilal Banarsidass, 1964. ISBN 9788120824584.
- Kosambi, Damodar Dharmanand. An Introduction to the Study of Indian History. Revised Second. Bombay, Popular Prakashan, 1975. с. 126.
- Marshall, John. A guide to Taxila. Fourth. 2013. ISBN 9781107615441.
- Marshall, John. Taxila: Structural remains – Volume 1. University Press, 1951.
- Trautmann, Thomas R. Kauṭilya and the Arthaśāstra: a statistical investigation of the authorship and evolution of the text. Brill, 1971.
- Singh, Upinder. A history of ancient and early medieval India : from the Stone Age to the 12th century. New Delhi, Pearson Education, 2008. ISBN 9788131711200.
- Cunningham, Alexander. The Ancient Geography of India: The Buddhist Period, Including the Campaigns of Alexander, and the Travels of Hwen-Thsang. Cambridge, NY, Cambridge University Pres, 1871. ISBN 9781108056458.
- Davis, Richard H. The „Bhagavad Gita“: A Biography. Princeton University Press, 2014. ISBN 9781400851973.
- Malalasekera, G. P. Dictionary of Pali Proper Names. Asian Educational Services, 1937. ISBN 9788120618237.
- Appleton, Naomi. Jataka Stories in Theravada Buddhism: Narrating the Bodhisatta Path. Routledge, 2016. ISBN 9781317111252.
- Allchin, F. Raymond. The Urban Position of Taxila and Its Place in Northwest India-Pakistan // Studies in the History of Art 31. 1993. с. 69 – 81.
