Направо към съдържанието

Стефан Цвайг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Цвайг
Stefan Zweig
Стефан Цвайг ок. 1900 г.
Стефан Цвайг ок. 1900 г.
Роден28 ноември 1881 г.
Починал22 февруари 1942 г. (60 г.)
Националност Австрия
Активен период1901-194,
Жанрроман, новела, разказ, драма
Дебютни творбиСребърни струни, стихотворения, 1901
Повлиян от
Подпис
Уебсайт
Стефан Цвайг в Общомедия

Стефан Цвайг (на немски: Stefan Zweig, Щефан Цвайг) е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант.

Цвайг е сред първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва си световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.

Житейски и творчески път

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед от дома на Стефан Цвайг в Залцбург

От 1892 г. до 1900 г. е ученик в Staats Gimnasium Wasagaße Wien 9 Район. През периода 1900 – 1904 г. Цвайг следва философия и история на литературата във Виенския университет. Учи и един семестър в Берлинския университет. Завършва като доктор по философия.

През 1897 г. публикува в списание първото си стихотворение, а през 1901 г. Цвайг, още студент, публикува и първата си книга „Сребърни струни“ – импресионистична лирика в стила на френските символисти, повлияна от поезията на Хуго фон Хофманстал и на Райнер Мария Рилке.

През 1904 г. предприема пътувания из Европа, Северна Африка, Азия и Америка, като пребивава по няколко месеца в различни страни – Франция, Англия, Индия, Цейлон, Бирма, Куба, Пуерто Рико, САЩ, Канада и др. Близко приятелство го свързва с Емил Верхарен и Ромен Ролан.

Първа световна война

[редактиране | редактиране на кода]
Почеркът на Стефан Цвайг

По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина и в поредица от статии се застъпва за „справедлив мир между народите“.

През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, жени се за Фридерике Мария фон Винтерниц, която познава от 1912 г. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва.

Националсоциализъм

[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. През втората половина на 30-те години писателят е канен в редица държави, за да изнася лекции или за премиери на негови произведения – Португалия, Бразилия, Аржентина, САЩ. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, с която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.

Втора световна война

[редактиране | редактиране на кода]

Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“ [1] – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.

Признание

[редактиране | редактиране на кода]

Своята житейска и творческа мисия Стефан Цвайг съзира в това да изгражда културни мостове между народите, за да се обедини Европа от „една огромна обща духовна енергия, която да превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци“. Или – с думите на Цвайг, казани за Еразъм: „За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.“

В чест на писателя град Залцбург учредява през 1992 г. литературната награда „Стефан Цвайг“.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Цвайг (прав) с брат си Алфред във Виена ок. 1900 г., когато излиза първата му книга с импресионистична лирика „Сребърни струни“

Стихотворения

  • Сребърни струни
    • Silberne Saiten. Gedichte (1901)
  • Ранни венци
    • Die frühen Kränze. Gedichte (1906)
  • Събрани стихотворения
    • Die gesammelten Gedichte (1924)

Новели

  • Любовта на Ерика Евалд
    • Die Liebe der Erika Ewald. Novellen (1904)
  • Огнена тайна
    • Brennendes Geheimnis (1911)
  • Първо преживяване
    • Erstes Erlebnis. Vier Geschichten aus Kinderland (1911)
  • Писмо от една непозната
    • Brief einer Unbekannten (1922)
  • Амок
    • Amok. Novellen einer Leidenschaft (1922)
  • Страх
    • Angst (1925)
  • Невидимата сбирка
    • Die unsichtbare Sammlung und andere Erzählungen (1926)
  • Бежанецът. Епизод на Женевското езеро
    • Der Flüchtling. Episode vom Genfer See (1927)
  • Хаос на чувствата
    • Verwirrung der Gefühle. Drei Novellen (1927)
  • Двадесет и четири часа от живота на една жена
    • Vierundzwanzig Stunden aus dem Leben einer Frau (1927)
  • Малка хроника. Четири новели
    • Kleine Chronik. Vier Erzählungen, (1930)
  • Калейдоскоп. Тринадесет новели
    • Kaleidoskop. Dreizehn Erzählungen, (1934)
  • Събрани новели
    • Gesammelte Erzählungen, 2 Bände (1936)
  • Закопаният свещник
    • Der begrabene Leuchter (1937)
  • Шахматна новела (посмъртно)
    • Schachnovelle (1942)
  • Фрагмент от една новела (посмъртно)
    • Fragment einer Novelle (1961)
„Европейската мисъл.
Избрани есета“ (1985)

Легенди

  • Очите на вечния брат. Легенда
    • Die Augen des ewigen Bruders. Eine Legende (1922)
  • Легенда за третия гълъб
    • Die Legende der dritten Taube (1922)
  • Рахел спори с Бог
    • Rahel rechtet mit Gott (1928)
  • Легенди (посмъртно)
    • Legenden (1945)

Биографични романи

  • Жозеф Фуше
    • Joseph Fouché. Bildnis eines politischen Menschen (1929)
  • Мария Антоанета
    • Marie Antoinette. Bildnis eines mittleren Charakters (1932)
  • Триумфът и трагедията на Еразъм Ротердамски
    • Triumph und Tragik des Erasmus von Rotterdam (1934)
  • Мария Стюарт
    • Maria Stuart (1935)
  • Кастело срещу Калвин. Една съвест срещу насилието
    • Castellio gegen Calvin oder. Ein Gewissen gegen die Gewalt (1936)
  • Магелан. Човекът и неговото дело
    • Magellan. Der Mann und seine Tat (1938)
  • Америго. Повест за една историческа грешка (издадена посмъртно)
    • Amerigo. Die Geschichte eines historischen Irrtums (1944)
  • Балзак (посмъртно)
    • Balzac. Roman seines Lebens (1946)

Есеистика

  • Верлен
    • Verlaine (1904)
  • Емил Верхарен
    • Emile Verhaeren (1910)
  • Спомени за Емил Верхарен (частно издание)
    • Erinnerungen an Emile Verhaeren, Privatdruck (1917)
  • Марселин Деборд-Валмор. Животът на една поетеса
    • Marceline Desbordes-Valmore. Das Lebensbild einer Dichterin (1920)
  • Сърцето на Европа. Посещение в женевския Червен кръст
    • Das Herz Europas. Ein Besuch im Genfer Roten Kreuz (1918)
  • Ромен Ролан. Човек и творчество
    • Romain Rolland. Der Mann und das Werk (1921)
  • Франс Мазарел (с Артур Холичер)
    • Frans Masereel (mit Arthur Holitscher) (1923)
  • Прощаване с Рилке (слово)
    • Abschied von Rilke. Eine Rede (1927)
  • Звездни мигове на човечеството. Пет исторически миниатюри
    • Sternstunden der Menschheit. Fünf historische Miniaturen (1927)
  • Смисълът и прелестта на автографите
    • Sinn und Schönheit der Autographen (1935)
  • Артуро Тосканини
    • Arturo Toscanini (1936)
„Монотонизирането на света“ (1976)
  • Надгробно слово за Зигмунд Фройд
    • Worte am Grabe Sigmund Freuds (1939)
  • Бразилия. Страна на бъдещето
    • Brasilien. Ein Land der Zukunft (1941)
  • Време и свят. Събрани статии и беседи 1904 – 1940 (посмъртно)
    • Zeit und Welt. Gesammelte Aufsätze und Vorträge 1904 – 1940 (1943)
  • Монтен (посмъртно, писано 1935 – 1941)
    • Montaigne (1960)
  • Европейско наследство (посмъртно)
    • Europäisches Erbe (1960)
  • Монотонизирането на света. Статии и беседи (посмъртно)
    • Die Monotonisierung der Welt. Aufsätze und Vorträge (1976)

Строителите на света. Опит за типология на духа:

Die Baumeister der Welt. Versuch einer Typologie des Geistes:

  • Трима майстори. Балзак, Дикенс, Достоевски
    • Drei Meister: Balzac – Dickens – Dostojewski (1920)
  • Битката с демона. Хьолдерлин, Клайст, Ницше
    • Der Kampf mit dem Dämon. Hölderlin – Kleist – Nietzsche (1925)
  • Трима поети на своя живот. Казанова, Стендал, Толстой
    • Drei Dichter ihres Lebens. Casanova – Stendhal – Tolstoi (1928)
  • Изцеление чрез духа. Месмер, Мери Бейкър Еди, Фройд
    • Die Heilung durch den Geist. Mesmer – Mary Baker Eddy – Freud (1931)

Автобиографични творби

„Светът от вчера“ (1942)
  • Пътувания. Пейзажи и градове
    • Fahrten. Landschaften und Städte (1919)
  • Срещи с хора, книги и градове
    • Begegnungen mit Menschen, Büchern, Städten (1937)
  • Светът от вчера. Спомени на един европеец (посмъртно)
    • Die Welt von Gestern. Erinnerungen eines Europäers (1942)
  • През епохи и светове (посмъртно)
    • Durch Zeiten und Welten (1961)
  • Дневници (посмъртно)
    • Tagebücher (1984)
  • Писма в четири тома (посмъртно)
    • Briefe, Vier Bände (1995 – 2005)

Драматургия

  • Терсит. Трагедия (в три действия)
    • Tersites. Ein Trauerspiel In drei Aufzügen (1907)
  • Дом край морето. Драма в две части (в три действия)
    • Das Haus am Meer. Ein Schauspiel in zwei Teilen (In drei Aufzügen) (1912)
  • Преобразеният комедиант. Драма от епохата на немското рококо
    • Der verwandelte Komödiant. Ein Spiel aus dem deutschen Rokoko (1913)
  • Йеремия. Драматична поема в девет картини
    • Jeremias. Eine dramatische Dichtung in neun Bildern (1917)
  • Легенда за един живот. Камерна драма в три действия
    • Legende eines Lebens. Ein Kammerspiel in drei Aufzügen (1919)
  • „Волпоне“ на Бен Джонсън. Безсърдечна комедия в три действия
    • Ben Johnson's „Volpone“. Eine lieblose Komödie in drei Akten (1926)
  • Агнецът на сиромаха. Трагикомедия в три действия (девет картини)
    • Das Lamm des Armen. Tragikomödie in drei Akten (neun Bildern) (1929)
  • Мълчаливата жена. Комична опера в три действия
    • Die schweigsame Frau. Komische Oper in drei Aufzügen (1935)

Други произведения

  • Философията на Иполит Тен (дисертация)
    • Die Philosophie des Hippolyte Taine Dissertation (1904)
  • Нетърпеливо сърце (роман)
    • Ungeduld des Herzens. Roman (1939)
  • Клариса (роман-фрагмент, посмъртно)
    • Clarissa. Ein Romanentwurf (1981)
  • Събрани съчинения (посмъртно)
    • Gesammelte Werke (1981)
  • В омаята на преображението (роман, посмъртно)
    • Rausch der Verwandlung. Roman (1982)

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ „Шахматна новела“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия съдържа материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стефан_Цвайг&oldid=12241539“.