Зигрид Надменната
Зигрид Надменната Sigrid Storråda | |
кралица на Швеция и Дания | |
Зигрид и Олаф I. Според сагите той ѝ предлага брак при условие тя да приеме първо християнството. При нейния отказ запраща в лицето ѝ ръкавицата си, а тя го предупреждава, че това може да стане причина за смъртта му. | |
Родена |
968 г.
|
---|---|
Починала | 1014 г.
|
Семейство | |
Род | Пясти |
Баща | Мешко I |
Майка | Доубравка Пршемисловна |
Братя/сестри | Болеслав I Храбри Гунзелин |
Съпруг | Свен I Ерик VI Сегерсел[1] |
Деца | Кнут Велики Олаф Шьотконунг[1] |
Зигрид Надменната в Общомедия |
Зигрид Надменната (известна също с полското си име Świętosława и с нордическото Sigrid Storråda) е полска княгиня, сестра на полския крал Болеслав I Храбри. Последователно става кралица на Швеция и Дания. Майка на Олаф Скьотконунг, крал на Швеция, и на Кнут Велики, крал на Дания, Англия и Норвегия.
Святослава-Зигрид се споменава в много скандинавски саги, но няма надеждни доказателства, че става дума за една и съща историческа личност. Възможно е нейният образ в сагите да е смесица от няколко действително съществували жени. Зигрид е описана като съпруга първо на шведския крал Ерик Победоносни. След неговата смърт в 995 г. тя получава много предложения за брак, едно от които е на норвежкия крал Олаф I Трюгвасон, който според легендата поискал тя да се откаже от вярата на предците си и да приеме християнството. Зигрид гордо отказала, а Олаф в яростта си я ударил в лицето с ръкавицата си. Зигрид спокойно му отвърнала, че това ще коства живота му. За да му отмъсти за обидата, Зигрид се омъжила за неговия враг датския крал Свен I Вилобради и така бил сформиран съюз между Швеция и Дания. В 1000 г. обединената армия на двете държави разбива норвежците в Сволдерската битка, в която загива и самият Олаф Трюгвасон.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Oswald Balzer, Genealogia Piastów, Kraków 1895.
- Włodzimierz Dworzaczek, Genealogia, Warsaw 1959
- Andrzej Feliks Grabski, Bolesław Chrobry. Zarys dziejów politycznych i wojskowych, Warsaw 1964.
- Kazimierz Jasiński, Rodowód pierwszych Piastów, Warsaw-Wrocław (1992).