Сидни Лумет
| Сидни Лумет Sidney Lumet | |
| американски режисьор | |
 Сидни Лумет (1970) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Колумбийски университет |
| Режисура | |
| Активност | 1930–2007 |
| Оскари | носител (2005) номинация (1958, 1976, 1977, 1982, 1983) |
| Награди Еми | номинация (1961) |
| Златен глобус | номинация (1958, 1976, 1977, 1982, 1983, 1989) |
| Награди на БАФТА | номинация (1966, 1967, 1968, 1975, 1976, 1978) |
| Семейство | |
| Баща | Барух Лумет |
| Майка | Еуджения Вермус |
| Съпруга | Рита Гам (1949–1955; развод) Глория Вандербилт (1956–1963; развод) Гейл Джоунс (1963–1978; развод) Мери Гимбъл (1980–2011; смъртта му) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Сидни Лумет в Общомедия | |
Сѝдни Лумèт (на английски: Sidney Lumet (1924-2011), на английски се произнася по-близо до Loo-MET[1][2]) е американски кинорежисьор, носител на почетен „Оскар“ за цялостно творчество (2005) [3].
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Лумет е роден във Филаделфия, но израства в Манхатън. Учи театрално изкуство и завършва Колумбийския университет.
Родителите на Лумет, Бараух и Юджиния Лумет са ветерани в театъра на идиш и са емигранти от полско-еврейски произход. Баща му е роден във Варшава и работи като актьор, режисьор, продуцент и сценарист. Майката на Лумет, която е танцьорка умира докато той е още дете. Той прави професионалния си дебют по радиото на четири-годишна възраст, а на пет дебютира и на театралната сцена. Като дете участва и в много продукции на Бродуей.
През 1935 г., на 11, Лумет се участва в късометражния филм на Хенри Лин Папиросен (означаващо цигари на идиш). На петнадесет прави първата си и единствена роля в пълнометражен филм в Една трета от нация.
Втората световна война прекъсва ранната му актьорска кариера и той прекарва три години в американската армия. След завръщането му от служба в Индия и Бурма (1942-1946), където отстранява проблеми с радарите, Лумет организира собствена актьорска трупа и става неин режисьор. По това време също така преподава актьорско майсторство.
Филмографията му наброява около 50 заглавия, сред които „Дванадесет разгневени мъже“ (дебютът му през 1957 г. с Хенри Фонда в главната роля), „Серпико“ (1973, с Ал Пачино), „Кучешки следобед“ (1975, отново с Пачино), „Телевизионна мрежа“ (1976, с Питър Финч и Фей Дънауей), „Присъдата“ (1982, с Пол Нюман, по сценарий на Дейвид Мамет) и много други.
Последният му филм е от 2007 г. – „Игрите на дявола“.
Сидни Лумет е автор и на документалната книга „Making Movies“.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1957 | Дванадесет разгневени мъже | 12 Angry Men | |
| 1958 | Поразителна сцена | Stage Struck | |
| 1959 | Този вид жена | That Kind of Woman | |
| 1960 | Бегълци | The Fugitive Kind | |
| 1962 | Изглед от моста | A View from the Bridge | |
| 1962 | Дългият път на деня към нощта | Long Day's Journey into Night | |
| 1964 | Лихварят | The Pawnbroker | |
| 1964 | Fail Safe | ||
| 1965 | Могилата | The Hill | |
| 1966 | Групата | The Group | |
| 1966 | Смъртоносна афера | The Deadly Affair | |
| 1968 | Довиждане Брейвърмен | Bye Bye Braverman | |
| 1968 | Чайката | The Sea Gull | |
| 1969 | Назначението | The Appointment | |
| 1970 | Last of the Mobile Hot Shots | ||
| 1971 | Записите на Андерсън | The Anderson Tapes | |
| 1972 | Детска игра | Child's Play | |
| 1973 | Престъплението | The Offence | |
| 1973 | Серпико | Serpico | |
| 1973 | Обичам Моли | Lovin' Molly | |
| 1974 | Убийство в Ориент Експрес | Murder on the Orient Express | |
| 1975 | Кучешки следобед | Dog Day Afternoon | |
| 1976 | Телевизионна мрежа | Network | |
| 1977 | Еквус | Equus | |
| 1977 | Магьосникът | The Wiz | |
| 1980 | Просто ми кажи какво искаш | Just Tell Me What You Want | |
| 1981 | Принцът на града | Prince of the City | |
| 1982 | Смъртоносен капан | Deathtrap | |
| 1982 | Присъдата | The Verdict | |
| 1983 | Даниел | Daniel | |
| 1984 | Garbo Talks | ||
| 1986 | Сила | Power | |
| 1986 | На следващата сутрин | The Morning After | |
| 1988 | Тичане напразно | Running on Empty | |
| 1989 | Семеен бизнес | Family Business | |
| 1989 | Въпроси и отговори | Q&A | |
| 1992 | Непознат сред нас | A Stranger Among Us | |
| 1993 | Фатален грях | Guilty as Sin | |
| 1997 | Нощните водопади в Манхатън | Night Falls on Manhattan | |
| 1997 | Интензивно отделение | Critical Care | |
| 1999 | Глория | Gloria | |
| 2006 | Виновен | Find Me Guilty | |
| 2007 | Игрите на дявола | Before the Devil Knows You're Dead |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Некролог в „Ню Йорк Таймс“, 10 април 2011 г.
- ↑ ((en)) Коментар на режисьора към филма „Fail Safe“, в самото начало на който той произнася името си
- ↑ ((en)) Асошиейтед прес за награждаването на Лумет с „Оскар“, 28 февруари 2005 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||
|
