ПФК „Славия“ (София)
Славия София | |||
Емблема на футболния клуб | |||
Прозвище | Белите Бялата лавина | ||
---|---|---|---|
Основан | 10 април 1913 г. | ||
Държава | България | ||
Стадион | „Александър Шаламанов“ | ||
Капацитет | 25 556 | ||
Собственик | Младен Михалев | ||
Президент | Венцеслав Стефанов | ||
Старши треньор | Златомир Загорчич | ||
Първенство | Първа лига | ||
2023/24 | 10-то | ||
Спонсор | bet365 SportRespect | ||
Екипировка | Zeus | ||
Уебсайт | www.pfcslavia.com | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
ПФК „Славия“ в Общомедия |
ПФК „Славия“ е български футболен отбор от София, който се състезава в Първа професионална футболна лига. Играе домакинските си мачове на стадион „Александър Шаламанов“, който разполага с 25 556 седящи места. Клубните цветове са бяло и черно. Славия е най-стария столичен футболен отбор.
Славия е 7-кратен шампион на България и 8-кратен носител на Купата на България. Най-доброто му постижение в европейските клубни турнири е полуфинал в Купата на носителите на национални купи през сезон 1966/67. В класацията на най-добрите европейски отбори за XX век на Международната федерация за футболна история и статистика Славия заема 150 място.
История
[редактиране | редактиране на кода]Създаване и първи успехи
[редактиране | редактиране на кода]На 10 април 1913 г. няколко младежи, живеещи в района на Руски паметник, представители на гимнастическия отбор „Развитие“, създаден през 1910 г., и футболния отбор Ботев, създаден през 1909 г., вземат решение да се обединят в единен клуб. Името „Славия“ избират като символ на славянството, но и защото вече са чували за едноименния чешки отбор, от който се надяват да получат поощрение. За пръв председател е избран Димитър Благоев – Пальо – 21-годишен студент. На 11 август 1913 г. е изигран първият официален мач – победа с 1:0 срещу ФК 13. Голмайстор е Борис Шаранков.
През сезон 1928 „Славия“ става за първи път шампион на България, като на финала на Държавното първенство побеждава с 4:0 Владислав (Варна). До 1944 г. е един от най-изявените клубове, като печели още 5 шампионски титли – 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943.
Полуфинал в КНК
[редактиране | редактиране на кода]През 1963 г. „Славия“ печели Купата на България и дебютира в европейските клубни турнири (ЕКТ). Отпада с общ резултат 1:2 от унгарския МТК. През 1966/67 става първият български отбор, достигнал до полуфинал в турнира. По пътя си „белите“ отстраняват уелския Суонзи, френския Страсбург и швейцарския Сервет, а на полуфинала отпадат от шотландския Рейнджърс след две минимални загуби с по 0:1. В този период в „Славия“ играят легендарни футболисти като вратаря Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Александър Василев, Димитър Ларгов и Димитър Костов.[1]
ЖСК „Славия“ и вътрешни успехи
[редактиране | редактиране на кода]През 1969 г. клубът е обединен с Локомотив (София) под името ЖСК „Славия“. През 1971 г. двата отбора отново тръгват по самостоятелен път, като активът на ЖСК „Славия“ е прибавен към този на „Славия“. В следващите години „белите“ създават силен състав, в който изпъкват имената на двама значими футболисти – Андрей Желязков и Чавдар Цветков. Клубът печели и два пъти националната купа. През 1974/75 побеждава с 3:2 във финала Локомотив (София), а през 1979/80 с 3:1 Берое.
През 1980-те отборът печели два пъти Балканската клубна купа. През 1986 г. побеждава във финала гръцкия Паниониос, а през 1988 г. – румънския Арджеш.
Ерата на Кано
[редактиране | редактиране на кода]В средата на 90-те години на ХХ век за старши треньор е назначен Стоян Коцев – Кано, който през сезон 1995/96 извежда отбора до исторически дубъл. „Славия“ става шампион след 53-годишна пауза, а в добавка печели и Купата на България. На финала в турнира „белите“ записват служебна победа с 4:0, тъй като съперникът им Левски (София) напуска терена при 1:0 през второто полувреме под диктовката на президента си Томас Лафчис.
8-а национална купа и отново в Европа
[редактиране | редактиране на кода]През 2010/11 „Славия“ достига до финал за Купата на България, но губи от ЦСКА с 0:1.
През 2017/18 отборът печели 8-ата си Купа на България след драматична победа след дузпи във финала срещу Левски (София) с 4:2. Тимът се класира за участие в ЕКТ и елиминира финландския Илвес в Лига Европа. Следващият му съперник Хайдук (Сплит) обаче се оказва непреодолимо препятствие.
Настояще
[редактиране | редактиране на кода]Сезон 2019/20 е един от най-успешните в историята на клуба. Тимът успява в последния кръг от шампионата да победи шампиона Лудогорец и да изпревари Левски, заемайки 3 място в крайно класиране – най-доброто класиране на „Славия“ от златния сезон на Кано.
Участва и в Лига Европа 2020/21, но е елиминиран от албанския Кукъс в единствен мач в Албания, наложен от кризата с коронавирусната инфекция.
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]- Славия (1913 – 1945)
- Славия-45 (1945 – 1946)
- Славия (1946 – 1949)
- Строител (1949 – 1950)
- Ударник (1951 – 1957)
- Славия (1957 – 1969)
- ЖСК Славия (1969 – 1971)
- Славия (1971 –)
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Финалист – 2018
- Носител на купата – 1977
Стадион
[редактиране | редактиране на кода]Стадион „Александър Шаламанов“ е клубният стадион на „Славия“. Намира се в квартал „Овча купел“ в столицата. Първоначално на 3 октомври 1923 г. с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник, където построява първия си стадион. Впоследствие през 40-те съоръжението е разрушено. На 12 март 1958 г. започва изграждането на сегашния спортен комплекс на „Славия“. На 17 март 2019 г. „Славия“ изиграва първия си мач на осветление на стадиона в мач срещу „Етър“, след като такова е поставено в края на 2018 г. поради изискванията към участниците в елитното първенство.
Стадионът разполага с 25 556 места и е един от най-големите в България. Размерите на игралното поле са 105 м на 68 м. Спортният комплекс включва още две тренировъчни игрища, мултифункционална зала и ледена пързалка за 2000 зрители.
От 2009 г. Младежкият национален отбор на България играе срещите си на него.
Последните 10 сезона
[редактиране | редактиране на кода]Сезон | Първенство | Място | М | П | Р | З | ГР | Т | Купа на България |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
2010/11 | А група | 11 | 30 | 9 | 5 | 16 | 34:38 | 32 | Финал |
2011/12 | А група | 8 | 30 | 15 | 6 | 9 | 42:36 | 51 | 1/16-финал |
2012/13 | А група | 8 | 30 | 12 | 6 | 12 | 40:35 | 42 | 1/2-финал |
2013/14 | А група | 9 | 38 | 16 | 7 | 15 | 57:46 | 55 | 1/8-финал |
2014/15 | А група | 9 | 32 | 12 | 7 | 13 | 40:38 | 43 | 1/8-финал |
2015/16 | А група | 4 | 32 | 14 | 7 | 11 | 36:29 | 49 | 1/16-финал |
2016/17 | Първа лига | 11 | 32 | 11 | 4 | 17 | 37:55 | 37 | 1/16-финал |
2017/18 | Първа лига | 7 | 32 | 11 | 10 | 11 | 44:44 | 43 | Победител |
2018/19 | Първа лига | 9 | 32 | 10 | 9 | 13 | 37:42 | 39 | 1/8-финал |
2019/20 | Първа лига | 3 | 31 | 16 | 7 | 8 | 42:32 | 55 | 1/8-финал |
2020/21 | Efbet лига | 11 | 32 | 9 | 7 | 16 | 28:44 | 34 | 1/2-финал |
2021/22 | Efbet лига | 6 | 31 | 9 | 10 | 12 | 35:38 | 37 | 1/2 финал |
2022/23 | Efbet лига | 8 | 36 | 17 | 7 | 12 | 37:31 | 58 | 1/4 финал |
Участия в Европейските клубни турнири
[редактиране | редактиране на кода]Сезон | Турнир | Етап | Отбор | Домакин | Гост | Резултат | |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1963 – 64 | КНК | 1/16 финал | МТК (Будапеща) | 1:1 | 0:1 | 1:2 | |
1964 – 65 | КНК | 1/16 финал | Корк Селтик | 1:1 | 2:0 | 3:1 | |
КНК | 1/8 финал | Лозанспорт (Лозана) | 1:0 | 1:2 | 2:2 | ||
1966 – 67 | КНК | 1/16 финал | Суонзи Таун | 4:0 | 1:1 | 5:1 | |
КНК | 1/8 финал | Расинг (Страсбург) | 2:0 | 0:1 | 2:1 | ||
КНК | 1/4 финал | Сервет (Женева) | 3:0 | 0:1 | 3:1 | ||
КНК | полуфинал | Рейнджърс (Глазгоу) | 0:1 | 0:1 | 0:2 | ||
1968 – 69 | Купа на панаирните градове | предварителен кръг | Абърдийн | 0:0 | 0:2 | 0:2 | |
1969 – 70 | Купа на панаирните градове | предварителен кръг | Валенсия | 2:0 | 1:1 | 3:1 | |
Купа на панаирните градове | 1/16 финал | Килмарнък | 2:0 | 1:4 | 3:4 | ||
1970 – 71 | Купа на панаирните градове | 1/32 финал | Хайдук (Сплит) | 1:0 | 0:3 | 1:3 | |
1972 – 73 | КНК | 1/16 финал | Шалке 04 (Гелзенкирхен) | 1:3 | 1:2 | 2:5 | |
1973 – 74 | УЕФА | 1/16 финал | Динамо (Тбилиси) | 2:0 | 1:4 | 3:4 | |
1975 – 76 | КНК | 1/16 финал | Щурм (Грац) | 1:0 | 1:3 | 2:3 | |
1980 – 81 | КНК | 1/16 финал | Легия (Варшава) | 3:1 | 0:1 | 3:2 | |
КНК | 1/8 финал | Спарта (Прага) | 3:0 | 0:2 | 3:2 | ||
КНК | 1/4 финал | Фейенорд (Ротердам) | 3:2 | 0:4 | 3:6 | ||
1982 – 83 | УЕФА | 1/32 финал | Сараево | 2:2 | 2:4 | 4:6 | |
1988 – 89 | УЕФА | 1/32 финал | Партизан (Белград) | 0:5 | 0:5 | 0:10 | |
1990 – 91 | УЕФА | 1/32 финал | Омония (Никозия) | 2:1 | 2:4 | 4:5 | |
1991 – 92 | УЕФА | 1/32 финал | Осасуна (Памплона) | 1:0 | 0:4 | 1:4 | |
1995 – 96 | УЕФА | 1/32 финал | Олимпиакос (Пирея) | 0:2 | 0:1 | 0:3 | |
1996 – 97 | УЕФА | предварителен кръг | Инкарас-Грифас (Каунас) | 4:3 | 1:1 | 5:4 | |
УЕФА | 1/32 финал | Тирол (Инсбрук) | 1:1 | 1:4 | 2:5 | ||
2016 – 17 | Лига Европа | предварителен кръг | Заглембе (Любин) | 1:0 | 0:3 | 1:3 | |
2018 – 19 | Лига Европа | предварителен кръг | Илвес (Тампере) | 2:1 | 1:0 | 3:1 | |
Лига Европа | предварителен кръг | Хайдук (Сплит) | 2:3 | 0:1 | 2:4 | ||
2020 – 21 | Лига Европа | предварителен кръг | ФК Кукъс | 1:2 | 1:2 |
Настоящ състав
[редактиране | редактиране на кода]Към 8 юли 2023 г.
Вратари | |
---|---|
1 | Георги Петков |
12 | Николай Кръстев |
21 | Светослав Вуцов |
Защитници | |
---|---|
2 | Куентин Зеедорф |
3 | Ертан Томбак |
4 | Виктор Генев |
5 | Велко Йеленкович |
6 | Мартин Георгиев |
37 | Венцислав Керчев |
93 | Сибири Кейта |
Халфове | |
---|---|
8 | Емил Стоев |
14 | Роберто Райчев |
15 | Валентин Петров |
17 | Ерол Дост |
19 | Чунг Нгуен До |
27 | Емил Мартинов |
33 | Галин Иванов |
71 | Кристиян Стоянов |
73 | Иван Минчев |
88 | Тони Тасев |
98 | Георги Търтов |
Нападатели | |
---|---|
9 | Мартин Сораков |
10 | Владимир Николов |
11 | Кристиан Добрев |
23 | Денислав Александров |
Николай Христов |
Технически щаб
[редактиране | редактиране на кода]Име | Длъжност | |
---|---|---|
Златомир Загорчич | Старши треньор | |
Мартин Кушев | Помощник-треньор | |
Радостин Станев | Треньор на вратарите | |
Кирил Динчев | Кондиционен треньор | |
Цветомир Валериев | Анализатор | |
Дениз Йълмаз | Кинезитерапевт | |
Виктор Раковски | Кинезитерапевт | |
Иван Златев | Кинезитерапевт | |
Светослав Костадинов | Администратор | |
Венцислав Савов | Домакин | |
Борислав Константинов | Пресаташе |
Почетна листа
[редактиране | редактиране на кода]Най-много мачове
[редактиране | редактиране на кода]№ | Име | Мачове |
---|---|---|
1 | Андрей Желязков | 338 |
2 | Атанас Александров | 317 |
3 | Иляз Алиев | 306 |
4 | Божидар Григоров | 301 |
5 | Георги Гугалов | 293 |
6 | Иван Хайдарлиев | 264 |
7 | Александър Шаламанов | 262 |
8 | Чавдар Цветков | 255 |
9 | Иван Илиев | 247 |
10 | Любен Тасев | 241 |
Най-много голове
[редактиране | редактиране на кода]№ | Име | Голове |
---|---|---|
1 | Андрей Желязков | 136 |
2 | Божидар Григоров | 128 |
3 | Чавдар Цветков | 104 |
4 | Александър Василев | 100 |
Петър Александров | 100 | |
6 | Добромир Ташков | 97 |
7 | Атанас Александров | 59 |
8 | Иляз Алиев | 55 |
9 | Мартин Кушев | 53 |
10 | Михаил Мишев | 51 |
Химн
[редактиране | редактиране на кода]Композиран е от Тодор Георгиев по текст на Валентин Христов. За първи път е огласен на 1 май 1919 г.
„Ний славни сме спортисти
най-славният отбор,
ний мощне сме слависти,
борба е наш закон.
Всесилни и корави
са нашите дела,
борбата ни прослави
навредом по света.
И химнът на победа
в борбата ни крепи,
с желаната победа
в нас радостта кипи.
От ден на ден здравеем
ний с нашите игри,
в борбата се гордеем,
победа ни крепи.“
Известни футболисти
[редактиране | редактиране на кода]Футболисти на Славия са ставали 5 пъти „футболист № 1 на България“: Александър Шаламанов (1963 и 1966), Симеон Симеонов (1968), Божидар Григоров (1976) и Андрей Желязков (1980). В същото време 6 „бели“ нападатели са се окичвали с голмайсторския приз в „Първа лига“: Крум Милев (1938), Димитър Исаков (1952), Добромир Ташков (1954 и 1958), Александър Василев (1959) и Тодор Праматаров.
Известни привърженици[2][3][4]
[редактиране | редактиране на кода]- Васил Найденов – естраден певец
- Георги Минчев – рок певец
- проф. Боян Биолчев – ректор на СУ (1999 – 2007)
- Йордан Караджов – рок певец
- Стефан Македонски – оперетен певец
- Апостол Карамитев – актьор
- Васил Петров – певец
- Йордан Радичков – писател
- проф. Богдан Филов – министър-председател (1940 – 1943)
- Станислав Стратиев – драматург
- Радослав Янкулов – спортен журналист, генерален директор на БНР (2013 – 2016)
- Борис Христов – оперен певец
- Любен Чаталов – актьор
- Иван Ласкин – актьор
- ген.-лейт. Бриго Аспарухов – разузнавач и политик
- Албена Денкова и Максим Стависки – двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне
- Павел Вежинов – писател
- Захари Бахаров – актьор[5]
- Андрей Слабаков – режисьор и депутат
- Петър Слабаков – актьор
- Ернестина Шинова – актриса
- Бойко Неделчев – естраден певец
- Джун Йошида - готвач
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Преди 45 г. „Славия“ играе първия европейски полуфинал в българския футбол // Официален сайт на ПФК Славия, 2012-04-19. Посетен на 2020-12-08.
- ↑ Савов, Михаил. Благородната Славия навършва 95 г. днес // Благородната Славия на 95 г.. 10.04.2008.
- ↑ Димитър Пенев. Сълзи и фойерверки за 100 години „Славия“ // 11 април, 2013.
- ↑ Обръщение на сдружение „Славия“, което е подкрепено от известни личности // ПФК Славия. 22 май, 2017 г.
- ↑ https://7dnisport.bg/archives/170423
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на ПФК Славия
- Спортен клуб Славия – Национален Клуб на Слависта
- Международен форум на привържениците на Славия Архив на оригинала от 2013-06-28 в Wayback Machine.
- История на ПФК Славия Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
|