Янина

Янина
Ιωάννινα
	Янина Ιωάννινα
— град —
	Янина Янина Янина
Страна	Гърция
Област	Епир
Дем	Янина
Географска област	Епир
Площ	403 km²
Надм. височина	480 m
Население	61 629 души (2001)
Първо споменаване	879 г.
Покровител	Георги Янински
Пощенски код	450 … 454
Телефонен код	26510
Официален сайт	www.ioannina.gr
	Янина в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Янина.

Я̀нина или Йоа̀нина (Яна^[3]^[4]^[5]^[6]^[7] в периода XVI – XVIII век, а в по-старата литература и Янино, на гръцки: Ιωάννινα, Йоанина, или Γιάννενα, Янена или Γιάννινα, Янина, на турски: Yanya, Яня) е град в северозападната територия на Гърция, център на административната област Епир и на дем Янина.

Янина е главен град на Епир. Такъв е бил и по османско време в периода 1430 – 1913 г., докато (древно)гръцката столица на областта е била Арта.

История

Основна статия: История на Янина

Според една хипотеза селището е основано през VI век от византийския император Юстиниан I. Според Прокопий Кесарийски в „За строежите“ някъде около мястото му се намирала античната Еврия, но за това няма никакви археологически доказателства. Вероятно Еврия не се е намирала на мястото на Янина, а на друго близко място. Съвременната гръцка историография, въпреки опитите в тази насока, дотогава не е открила нито едно археологическо доказателство, че на мястото на Янинската крепост е съществувало по-старо укрепление от времето на Първата българска държава. Първото споменаване на селището е в грамотите на Василий II Българоубиец.^[8]^[9]

През Ранното средновековие Янина е център на викарна епархия на Навпактската митрополия, но още със създаването на Охридска архиепископия става българска митрополия.^[10] Целият Епир с изключение на околностите на постфактум създадената Арта в Амбракия са заети при т.нар. славянско заселване на Балканите от новопридошлия от север народ. За старите гърци остават основно йонийските острови по крайбрежието, обособени в тема Кефаления. Селището попада в областта наричана Вагенетия.

По-късно градът е един от регионалните центрове на Епирското деспотство.

Просперитет

През 1318 г. Янина е завладяна от възстановената от Палеолозите Византийската империя, а през февруари 1319 г. император Андроник II Палеолог издава хрисовул, с който се регламентират привилегиите на града – местното самоуправление, освобождаването от някои налози и други. От текста на хрисовула става ясно, че по това време освен християни Янина е населявана и от „много евреи“.^[11] Дадените привилегии слагат началото на постепенното обособяване и издигане на Янина за регионален и общоепирски център, за сметка на новогръцката Арта, около която се формира самостоятелно Артско деспотство.

От 1358 до 1416 години Янина е вече столица на Епирското деспотство, след като територията на последното е завладяна и присъединена към царството на Стефан Душан през 1348 г. След смъртта му е интегрална част от т.нар. Епирско царство на царския полубрат – Симеон Синиша. В Янина и цял Епир се разпорежда като царски наместник Тома Прелюбович. На 9 октомври 1430 г., като използва противоречията в деспотството, настъпили след възкачването на престола на Карло II Токо, и след като гарантира привилегиите на местното население, османският пълководец Синан завзема града.

Привилегированият статут на местните християни и въобще старият християнски облик на града и околността се запазват до 1611 г., когато избухва голям бунт на селяни християни, водени от монаха Дионисий Философ. Въстаниците превземат Янина, вършейки редица опустошения и зулуми, но скоро след това османските власти си възвръщат контрола над региона. През 1613 г. половината християнски жители на Янина са изселени от укрепения град в преградията, а през 1618 г. и друга немалка част.^[12] В града остават да живеят само мюсюлмани и евреи, църквите са конфискувани и обърнати в джамии. През 1618 г. на мястото на най-старата църква е издигната голямата Аслан паша джамия (превърната в Етнографски музей на Янина).

През 1788 г. Янина е завладяна от регионалния лидер Али паша Янински и през следващите 33 години е център на неговите автономни владения, по-известни като Янински пашалък. Янина и Видин на Осман Пазвантоглу по това време се превръщат в главни кърджалийски – и опозиционни на Високата порта и Селим III – османски балкански центрове.

На 5 март^* 1913 г., по време на Балканската война, гръцките войски завършват успешно обсадата на Янина, с което е ликвидиран последният център на османската съпротива в Македония и Епир.

След т.нар. малоазийска катастрофа и с цел промяна на етническия облик на града, в него са заселени от Анадола много преселници. Те живеят обособени в отделни квартали (Анатоли и др.).

География

Янина се намира на около 500 m надморска височина, на западния бряг на янинското езеро, в центъра на котловина.

Месторазположението ѝ е много красиво и впечатлително. В езерото източно от града е малкият янински остров, а над него се издига планината Мицикели или Мечата бърлога.

Известни личности

Родени в Янина

Гавриил Охридски (16 век), духовник
Николай Нови Софийски (?-1555), светец
Димитрие Теодосие (?-март 1782; Венеция), пръв южнославянски печатар на граждански шрифт на славяносръбски език
Атанас Цакалов (1790-1851), професионален революционер и учредител на Филики етерия, представител на Епир в първите гръцки национални събрания
Катерина Бочар (р. 1818/1820), първа придворна дама на Кралство Гърция
Каролос Папуляс (р. 1929), политик
Паисий Пловдивски (около 1810 – 1872), духовник
Теофилос Папафилис (? – 1795), гръцки духовник

Починали в Янина

Дионисий Философ (1560 – 1611), бунтовник
Али паша Янински (1741 – 1822), политик
Тома Комнин (? – 1384), деспот

Други

Теолипт I Константинополски, янински митрополит и вселенски патриарх
Йеремия I, родом от Зица в землището на Яна и вселенски патриарх
Матей II, янински митрополит и вселенски патриарх, родом българин
Партений II Константинополски, янински митрополит и вселенски патриарх
Гавриил IV Константинополски, янински митрополит и вселенски патриарх, грък от Смирна
Димитър Миладинов (1810 – 1862), български фолклорист, учи в града през 1833 – 1836
Константин Миладинов (1830 – 1862), български поет и фолклорист, учи в града през 1844 – 1847
Панарет Пловдивски (1805 – 1883), български духовник, живее в града през 1844 – 1851
Франсоа Пуквил (1770 – 1838), френски дипломат и учен, консул в града през 1806 – 1814
Йохан Георг фон Хан (1811 – 1869), австрийски дипломат и учен, консул в града през 1847 – 1851

Побратимени градове

Авиньон, Франция – 1984 г.
Агия Напа, Кипър

Външни препратки

Сайт на дем Янина

Бележки

↑ odysseus.culture.gr // Архивиран от оригинала на 16 май 2021 г.
↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
↑ Карта на Гърция в първия съвременен атлас на света от 1608 г., по данни от XVI век – на Абрахам Ортелий
↑ Карта на Гърция от 1650 г.
↑ La Grèce ou la partie méridionale de la Turquie en Europe от 1715 г., на който е Яна, а крепостта е отбелязана с името Яма
↑ Tabula Geographica Graeciae et Romaniae от 1753 г., на който също е отбелязана като Яна; картата е от Атлас на света, издаден от Кралската пруска академия на науките в Берлин от Леонард Ойлер, предназначен специално за използване в училищата.
↑ Венецианска карта на Европейска Турция от 1784 г., на който също е отбелязана като Яна; картата е отпечатана в последните години от съществуването на Венецианската република и отразява венецианското виждане за коректното негръцко (чисто българско) име на града. Интересното е, че Яна е поставена в Тесалия, явно във връзка с деятелността на Али паша.
↑ Gregory 1991, с. 1006.
↑ Κάστρο Ιωαννίνων: Περιγραφή // Министерство на културата на Гърция. Посетен на 27 февруари 2017. (на гръцки)
↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 186.
↑ Mikropoulos, Tassos A., Elevating and Safeguarding Culture Using Tools of the Information Society. Dusty traces of the Muslim Culture, Ioannina 2008, p. 310.
↑ Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 132 – 133.

[wikidata-72492db88ba16c806044dc87eb47a0e4f43a579b-v6-1] ysseus.culture.gr // Архивиран от оригинала на 16 май 2021 г.

[2] Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.

[3] Карта на Гърция в първия съвременен атлас на света от 1608 г., по данни от XVI век – на Абрахам Ортелий

[4] Карта на Гърция от 1650 г.

[5] La Grèce ou la partie méridionale de la Turquie en Europe от 1715 г., на който е Яна, а крепостта е отбелязана с името Яма

[6] Tabula Geographica Graeciae et Romaniae от 1753 г., на който също е отбелязана като Яна; картата е от Атлас на света, издаден от Кралската пруска академия на науките в Берлин от Леонард Ойлер, предназначен специално за използване в училищата.

[7] Венецианска карта на Европейска Турция от 1784 г., на който също е отбелязана като Яна; картата е отпечатана в последните години от съществуването на Венецианската република и отразява венецианското виждане за коректното негръцко (чисто българско) име на града. Интересното е, че Яна е поставена в Тесалия, явно във връзка с деятелността на Али паша.

[Gregory19911006-8] Gregory 1991, с. 1006.

[odysseus-9] Κάστρο Ιωαννίνων: Περιγραφή // Министерство на културата на Гърция. Посетен на 27 февруари 2017. (на гръцки)

[10] Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 186.

[11] Mikropoulos, Tassos A., Elevating and Safeguarding Culture Using Tools of the Information Society. Dusty traces of the Muslim Culture, Ioannina 2008, p. 310.

[12] Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 132 – 133.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]