Йордан Бомболов

Йордан Бомболов
	Йордан Бомболов
български учител
	Директор на Прилепското българско училище, 1892/1893 година
Роден	Прилеп, Османска империя
Учил в	Брюкселски свободен университет; Солунска българска мъжка гимназия
	Йордан Бомболов в Общомедия

Йордан (Юрдан) Бомболов е български просветен деец от късното Българско Възраждане в Македония.

Биография

Йордан Бомболов е роден в град Прилеп в Османската империя, днес в Северна Македония. Произхожда от виден прилепски род - внук е на Мирче Бомболов (Бомбол) е сред най-състоятелните българи в града и още от 1866 година е член на общината.^[1] Коста Бомболов е член на общината чак до 1897 година. В 1886 година Йордан Бомболов завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.^[2]^[3] В 1891 година Бомболов завършва политически и административни науки в Брюкселския университет, а в 1895 година защитава докторат по право в Екс ан Прованс.^[4]

Йордан Бомболов преподава в българската гимназия в Битоля. Дългогодишен учител в мъжкото класно училище в Прилеп и негов директор от 1891 до 1893 година.^[5]^[6]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Прилеп.^[7] В 1909 - 1912 година преподава в Солунската мъжка гимназия,^[8] а в 1912 - 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.^[9]

След Балканските войни се установява в България, работи като съдия.^[10]

Външни препратки

"Разговор с бившия директор на столетното училище д-р Йордан Бомболов", публикувано в сборник "Сто години ново българско училище в гр. Прилеп 1843 - 1943", Скопие, 1943 година

Бележки

↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 19.
↑ Спомени на Георги Стрезов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 49.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора. Изд. на Отечествения фронт, София, 1985.
↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 127.
↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.

Анастас Наумов	→	директор на Прилепското българско мъжко класно училище (1891 – 1893)	→	Паскал Рачев
Благой Калеичев	→	директор на Солунската българска девическа гимназия (1912 – 1913)	→	последен

[1] Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 19.

[2] Спомени на Георги Стрезов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 49.

[Кандиларовъ_88-3] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.

[Танчев_49-4] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.

[5] Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора. Изд. на Отечествения фронт, София, 1985.

[Трайчев_127-6] Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 127.

[7] Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.

[Кандиларовъ_86-8] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.

[Кандиларовъ_156-9] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.

[10] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]