Григор Начович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
| (Не са показани 46 междинни версии от 23 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|политик |
|||
{{Биография инфо |
|||
| още = {{Депутат-България}} |
|||
| име = Григор Начович |
|||
| портрет = G.nachovich.jpg |
|||
| описание = български политик |
|||
| роден-дата = [[3 февруари]]{{дата нов стил}} [[1845]] |
|||
| роден-място = [[Свищов]], [[Османска империя]] |
|||
| починал-дата = [[4 януари]] [[1920]] |
|||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
|||
| още= |
|||
{{Депутат-България|у=1}} |
|||
}} |
}} |
||
{{стар стил}} |
|||
'''Григор Димитров Начович''' е [[България|български]] [[политик]] и [[дипломат]]. |
'''Григор Димитров Начович''' (известен и като Григор Начевич, а също и като Григорий Начевич през руски ез.) е [[България|български]] [[политик]] и [[дипломат]]. |
||
Първоначално е сред водачите на [[Консервативната партия]], по-късно участва в правителства с противоположна политическа ориентация като тези на [[Стефан Стамболов]], [[Константин Стоилов]] и [[Тодор Иванчов]].{{Hrf|Цураков|2008|9 – 10}} |
|||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Младежки години === |
|||
Григор Начович е роден на [[3 февруари]] (22 януари стар стил) [[1845]] година в [[Свищов]] в семейството на заможен търговец. Учи в гръцкото училище в Свищов, във френския колеж в [[Бебек]], в търговски училища в [[Париж]] и [[Виена]]. След като завършва [[политикономия]] в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет.<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
|||
Григор Начович е роден на 22 януари 1845 година в семейството на заможен търговец в [[Свищов]].<ref name="ангелов">{{cite book | last = Ангелов | first = Борис | year = 2015 | title = Кметовете на София | publisher = Екопрограма | location = София | pages = 51-52 }}</ref> Учи в гръцкото училище в Свищов, френския католически колеж в [[Константинопол]] (кв. [[Бебек]]), Търговското училище във [[Виена]], Висшата финансова школа в [[Париж]]. След като завършва [[политикономия]] в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява тайния революционен комитет.{{Hrf|Ташев|1999|?}}{{Hrf|Цураков|2008|9 – 10}} |
|||
След преминаването на четата на [[Филип Тотю]] в България през 1867 година |
След преминаването на четата на [[Филип Тотю]] в [[България]] през 1867 година Начович е принуден да замине за [[Букурещ]], опасявайки се от преследване от властите. Там работи заедно с [[Добродетелна дружина|Българската добродетелна дружина]] и подпомага заминаването на доброволци за [[Втора българска легия|Втората българска легия]] в [[Белград]].<ref name="ангелов"/> През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за френски и германски вестници по време на [[Априлското въстание]].<ref name="ангелов"/> Сътрудник на списание „Летоструй“. |
||
От началото на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през 1876 година организира изпращане на български доброволци, а през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през 1877 – 1878 г. придружава руския генерален щаб.{{Hrf|Ташев|1999|?}} Редактор е на вестник „[[Марица (1878–1885)|Марица]]“ в [[Пловдив]].{{Hrf|Цураков|2008|9 – 10}} |
|||
След [[Освобождение на България|Освобождението]] Начович става един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], като заема последователно различни длъжности - [[министър на финансите]] в първото българско правителство (1879 и 1882-1883), [[министър на външните работи и изповеданията]] (1879-1880), помощник-кмет на [[София]] (1880-1881), [[министър на вътрешните работи]] (1882), член на създадения по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]] [[Държавен съвет]] (1881-1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър и в коалиционното правителство на [[Драган Цанков]] (1883-1884). През 1882 година става дописен, а през 1884 година - редовен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]].<ref name="tt"/> |
|||
=== 1878 – 1884 г. === |
|||
През 1884 година Григор Начович е назначен за дипломатически представител на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1889 година. След [[Преврат в България (1886)|детронирането]] на княз [[Александър I Батенберг]] се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886-1888). От 1889 до 1891 година е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), [[кмет на София]] (1896-1897) и [[министър на търговията и земеделието]] (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в [[Цариград]]. В 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X</ref> Участва и в преговорите по сключването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския договор]] през 1913 година.<ref name="tt"/> |
|||
След [[Освобождение на България|Освобождението]] Начович е сред водачите на [[Консервативната партия]], като заема последователно длъжностите [[министър на финансите на България|министър на финансите]] в [[Правителство на Тодор Бурмов|първото българско правителство]] (1879 и 1882 – 1883 г.), [[министър на външните работи на България|министър на външните работи и изповеданията]] (1879 – 1880), помощник-кмет на [[София]] (1880 – 1881),<ref name="ангелов"/> [[министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]] (1882). |
|||
Член е на създадения по време на [[Режима на пълномощията]] [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавен съвет]] (1881 – 1883).<ref name="ангелов"/> Народен представител в III ОНС. |
|||
Григор Начович умира в София на [[4 януари]] [[1920]] година. |
|||
В края на Режима на пълномощията е финансов министър в [[Правителство на Драган Цанков (1883)|коалиционното правителство]] на [[Драган Цанков]] (1883 – 1884). |
|||
== Библиография == |
|||
През 1882 година става дописен, а през 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]].{{Hrf|Цураков|2008|9 – 10}} |
|||
=== 1885 – 1920 г. === |
|||
През 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в [[Букурещ]] и официално остава на този пост до 1886 година. |
|||
След [[Преврат в България (1886)|детронирането]] на княз [[Александър I Батенберг]] се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886 – 1888). Между 1889 и 1891 година е представител на България във Виена,<ref name="ангелов"/> след което отново е финансов и външен министър (1891 – 1892 и 1894 – 1896).<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg Свободен гражданин: седмичен орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 1, 07 август 1896 год, стр.4]</ref> От 1 октомври 1896 до 7 април 1897 година официално е [[кмет на София]], но на практика функциите се изпълняват от помощника му [[Димитър Ножаров]].<ref name="ангелов"/><ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 2]</ref> За последен път участва в правителството като [[министър на търговията и земеделието на България|министър на търговията и земеделието]] (1899 – 1900). |
|||
От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Константинопол.<ref name="ангелов"/> Договаря и подписва [[Българо-турска спогодба (1904)|спогодбата с Турция]] от март 1904 г.<ref>Китанов, Валентин. [http://www.conference-burgas.com/maevolumes/vol5_2009/BOOK3/B3_REP28.pdf Григор Начович и преодоляването на опасността от военен конфликт между Княжество България и Османската империя през 1903 г.] Управление и образование. Том V, 2009 (посетен на 01.02.2015)</ref> През 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“.{{Hrf|Карчев|2004|203}} Участва и в преговорите по сключването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския договор]] през 1913 година.{{Hrf|Цураков|2008|9 – 10}} |
|||
Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година. |
|||
== Памет == |
|||
На негово име има кръстена улица в гр. София – ул. „Григор Начевич“ ({{maplink|type=line|id=Q123951514|title=Григор Начевич}}). Част от архивите му се съхраняват във фонд № 14 на [[Български исторически архив|Българския исторически архив]] в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]].<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2017/12/arh_fond_BIA.pdf | заглавие = Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” | достъп_дата = 14.4.2023 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = | издател = nationallibrary.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |
|||
== Вижте също == |
|||
* [[Къща на Григор Начович]] |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
== Литература == |
|||
* {{cite book | year = 1873 | title = Ръководство за правене на вино}} |
* {{cite book | year = 1873 | title = Ръководство за правене на вино}} |
||
* {{ташев}} |
|||
* {{cite book | year = 1883 | title = Тютюневата индустрия в Българското княжество}} |
* {{cite book | year = 1883 | title = Тютюневата индустрия в Българското княжество}} |
||
* {{cite book | year = 1892 | title = Няколко страници по земеделието в България и в странство}} |
* {{cite book | year = 1892 | title = Няколко страници по земеделието в България и в странство}} |
||
* {{цураков}} |
|||
* {{cite book | year = 1893 | title = Средство за предпазване от охтика}} |
* {{cite book | year = 1893 | title = Средство за предпазване от охтика}} |
||
* {{Карчев}} |
|||
{{Предшественик/Наследник}} |
|||
== Източници == |
|||
{{Предшественик начало |
|||
{{commons|Category:Grigor Nachovich}} |
|||
| color2 = #B284BE; |
|||
<references /> |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
| name = [[Министър на външните работи и изповеданията на България|Министър на външните работи и изповеданията]] |
|||
{{пост начало}} |
|||
| before = [[Марко Балабанов]] |
|||
{{пост|[[Министър на финансите]]|[[17 юли]] [[1879]]|[[7 април]] [[1880]]<sup>1</sup>|---|[[Петко Каравелов]]}} |
|||
| after = [[Драган Цанков]] |
|||
{{пост|Министър на финансите|[[5 юли]] [[1882]]|[[15 март]] [[1883]]|[[Георги Желязкович]]|[[Леонид Соболев]]}} |
|||
| period = ([[24 ноември]] [[1879]] – [[26 март]] [[1880]]) |
|||
{{пост|и.д. [[министър на обществените сгради, земеделието и търговията]]<br/>|[[26 януари]] [[1883]]|[[15 март]] [[1883]]|[[Леонид Соболев]]|[[Михаил Хилков]]}} |
|||
}} |
|||
{{пост|Министър на финансите|[[19 септември]] [[1883]]|[[12 януари]] [[1884]]|[[Тодор Бурмов]]|[[Михаил Сарафов]]}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
{{пост|и.д. министър на финансите|[[28 август]] [[1886]]|[[7 септември]] [[1886]]|[[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]]|[[Иван Евстратиев Гешов|Иван Гешов]]}} |
|||
| color2 = #B284BE; |
|||
{{пост|Министър на финансите|[[1 септември]] [[1887]]|[[24 декември]] [[1888]]|[[Константин Стоилов]]|[[Иван Салабашев]]}} |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
{{пост|Министър на финансите|[[31 март]] [[1891]]|[[30 ноември]] [[1892]]|[[Христо Белчев]]|[[Иван Салабашев]]}} |
|||
| name = [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] |
|||
{{пост|[[Кмет на София]]|[[1 октомври]] [[1896]]|[[7 април]] [[1897]]|[[Димитър Моллов]]|[[Димитър Яблански]]}} |
|||
| before = — |
|||
{{пост край}} |
|||
| after = [[Петко Каравелов]] |
|||
{{Пост списък|Министър на външните работи на България|2}} |
|||
| period = ([[5 юли]] [[1879]] – [[26 март]] [[1880]]) |
|||
{{пост списък|Министър на вътрешните работи на България|10}} |
|||
}} |
|||
{{Пост списък|Министър на външните работи на България|13}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
{{пост списък|Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България|2}} |
|||
| color2 = #B284BE; |
|||
{{Пост списък|Министър на външните работи на България|17}} |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
{{пост списък|Министър на търговията и земеделието на България|4}} |
|||
| name = [[Министър на вътрешните работи на България|Министър на вътрешните работи]] |
|||
| before = [[Арнолд Ремлинген]] |
|||
| after = [[Леонид Соболев]] |
|||
| period = ([[31 декември]] [[1881]] – [[23 юни]] [[1882]]) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
| color2 = #B284BE; |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
| name = [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] |
|||
| before = [[Георги Желязкович]] |
|||
| after = [[Леонид Соболев]] |
|||
| period = ([[23 юни]] [[1882]] – [[3 март]] [[1883]]) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
| color2 = #B284BE; |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
| name = [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] |
|||
| before = [[Тодор Бурмов]] |
|||
| after = [[Михаил Сарафов]] |
|||
| period = ([[7 септември]] [[1883]] – [[31 декември]] 1883) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
| color2 = #B284BE; |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
| name = [[Министър на обществените сгради, земеделието и търговията на България|Министър на обществените сгради, земеделието и търговията]] |
|||
| before = [[Леонид Соболев]] |
|||
| after = [[Михаил Хилков]] |
|||
| period = ([[14 януари]] [[1883]] – [[3 март]] 1883) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
| color2 = #B284BE; |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
| name = [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] |
|||
| before = [[Константин Стоилов]] |
|||
| after = [[Иван Салабашев]] |
|||
| period = ([[16 август]] [[1886]] – [[26 август]] 1886) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
| color2 = #B284BE; |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
| name = [[Министър на външните работи и изповеданията на България|Министър на външните работи и изповеданията]] |
|||
| before = [[Константин Стоилов]] |
|||
| after = [[Георги Странски]] |
|||
| period = ([[16 август]] [[1886]] – [[20 август]] [[1887]]) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
| color2 = #87A96B; |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
| name = [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] |
|||
| before = [[Константин Стоилов]] |
|||
| after = [[Иван Салабашев]] |
|||
| period = ([[20 август]] [[1887]] – [[12 декември]] [[1888]]) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
| color2 = #87A96B; |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
| name = [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] |
|||
| before = [[Христо Белчев]] |
|||
| after = [[Иван Салабашев]] |
|||
| period = ([[19 март]] [[1891]] – [[18 ноември]] [[1892]]) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
| color2 = #E9D66B; |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
| name = [[Министър на външните работи и изповеданията на България|Министър на външните работи и изповеданията]] |
|||
| before = [[Димитър Греков]] |
|||
| after = [[Константин Стоилов]] |
|||
| period = ([[19 май]] [[1894]] – [[10 февруари]] [[1896]]) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
| color2 = #E9D66B; |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
| name = [[Министър на търговията и земеделието на България|Министър на търговията и земеделието]] |
|||
| before = [[Иван Евстатиев Гешов]] |
|||
| after = Иван Евстатиев Гешов |
|||
| period = ([[10 февруари]] [[1896]] – [[31 юли]] 1896) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
| color2 = #E9D66B; |
|||
| icon = BG Sofia coa.svg |
|||
| name = [[Кмет на София]] |
|||
| before = [[Димитър Моллов]] |
|||
| after = [[Димитър Яблански]] |
|||
| period = ([[1 октомври]] [[1896]] – [[7 април]] [[1897]]) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик начало |
|||
| color2 = #3B7A57; |
|||
| icon = Coat of Arms of Bulgaria (1881-1927).png |
|||
| name = [[Министър на търговията и земеделието на България|Министър на търговията и земеделието]] |
|||
| before = [[Найден Бенев]] |
|||
| after = [[Йов Титоров]] |
|||
| period = ([[19 януари]] [[1899]] – [[8 септември]] [[1900]]) |
|||
}} |
|||
{{Предшественик край}} |
|||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{Портал|Биографии|Финанси|Политика|История на България|Османска империя}} |
|||
{{ |
{{СОРТКАТ:Начович, Григор}} |
||
[[Категория:Български политици (1878 |
[[Категория:Български политици (1878 – 1918)]] |
||
[[Категория:Политици от Народната партия (България)]] |
|||
[[Категория:Министри на финансите на България]] |
[[Категория:Министри на финансите на България]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Министри на външните работи на България]] |
||
[[Категория:Министри на вътрешните работи на България]] |
|||
[[Категория:Министри на търговията и земеделието на България]] |
|||
[[Категория:Български министри]] |
|||
[[Категория:Кметове на София]] |
[[Категория:Кметове на София]] |
||
[[Категория:Посланици на България в Румъния]] |
|||
[[Категория:Посланици на България в Австро-Унгария]] |
|||
[[Категория:Посланици на България в Османската империя]] |
|||
[[Категория:Български революционери]] |
|||
[[Категория:Академици на БАН]] |
[[Категория:Академици на БАН]] |
||
[[Категория:Починали в София]] |
|||
[[Категория:Родени в Свищов]] |
|||
[[en:Grigor Nachovich]] |
|||
[[sv:Grigor Natjovitj]] |
|||
[[Категория:Свищовци]] |
|||
Текуща версия към 10:47, 28 септември 2024
| Григор Начович | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Партия | Консервативна партия (1879 – 1894) Народна партия (1894 – 1920) |
| Народен представител в: УС I ОНС II ОНС II ВНС III ОНС | |
| Григор Начович в Общомедия | |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Григор Димитров Начович (известен и като Григор Начевич, а също и като Григорий Начевич през руски ез.) е български политик и дипломат.
Първоначално е сред водачите на Консервативната партия, по-късно участва в правителства с противоположна политическа ориентация като тези на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Тодор Иванчов.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Младежки години
[редактиране | редактиране на кода]Григор Начович е роден на 22 януари 1845 година в семейството на заможен търговец в Свищов.[2] Учи в гръцкото училище в Свищов, френския католически колеж в Константинопол (кв. Бебек), Търговското училище във Виена, Висшата финансова школа в Париж. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява тайния революционен комитет.[3][1]
След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград.[2] През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за френски и германски вестници по време на Априлското въстание.[2] Сътрудник на списание „Летоструй“.
От началото на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращане на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877 – 1878 г. придружава руския генерален щаб.[3] Редактор е на вестник „Марица“ в Пловдив.[1]
1878 – 1884 г.
[редактиране | редактиране на кода]След Освобождението Начович е сред водачите на Консервативната партия, като заема последователно длъжностите министър на финансите в първото българско правителство (1879 и 1882 – 1883 г.), министър на външните работи и изповеданията (1879 – 1880), помощник-кмет на София (1880 – 1881),[2] министър на вътрешните работи (1882).
Член е на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881 – 1883).[2] Народен представител в III ОНС.
В края на Режима на пълномощията е финансов министър в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883 – 1884).
През 1882 година става дописен, а през 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.[1]
1885 – 1920 г.
[редактиране | редактиране на кода]През 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1886 година.
След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886 – 1888). Между 1889 и 1891 година е представител на България във Виена,[2] след което отново е финансов и външен министър (1891 – 1892 и 1894 – 1896).[4] От 1 октомври 1896 до 7 април 1897 година официално е кмет на София, но на практика функциите се изпълняват от помощника му Димитър Ножаров.[2][5] За последен път участва в правителството като министър на търговията и земеделието (1899 – 1900).
От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Константинопол.[2] Договаря и подписва спогодбата с Турция от март 1904 г.[6] През 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „Реч“.[7] Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година.[1]
Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На негово име има кръстена улица в гр. София – ул. „Григор Начевич“ (Карта). Част от архивите му се съхраняват във фонд № 14 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[8]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Цураков 2008, с. 9 – 10.
- ↑ а б в г д е ж з Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 51-52.
- ↑ а б Ташев 1999, с. ?.
- ↑ Свободен гражданин: седмичен орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 1, 07 август 1896 год, стр.4
- ↑ Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 2
- ↑ Китанов, Валентин. Григор Начович и преодоляването на опасността от военен конфликт между Княжество България и Османската империя през 1903 г. Управление и образование. Том V, 2009 (посетен на 01.02.2015)
- ↑ Карчев 2004, с. 203.
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ръководство за правене на вино. 1873.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Тютюневата индустрия в Българското княжество. 1883.
- Няколко страници по земеделието в България и в странство. 1892.
- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
- Средство за предпазване от охтика. 1893.
- Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X.
.png){kind=small}
|
Категории:
- Български политици (1878 – 1918)
- Политици от Народната партия (България)
- Министри на финансите на България
- Министри на външните работи на България
- Министри на вътрешните работи на България
- Министри на търговията и земеделието на България
- Български министри
- Кметове на София
- Посланици на България в Румъния
- Посланици на България в Австро-Унгария
- Посланици на България в Османската империя
- Български революционери
- Академици на БАН
- Починали в София
- Родени в Свищов