Активен деятел на Либералната партия, Тодор Иванчов участва в първото правителство на Васил Радославов (1886 – 1887) и в правителството на Димитър Греков (1899). След това сам оглавява 19 и 20 правителство на България (1899 – 1901).[1] При неговото управление е възстановен натуралният десятък, което предизвиква селски бунтове[2], потушени със сила (1899). През 1903 г. Иванчов е осъден от Първия държавен съд за финансови злоупотреби, но е помилван няколко месеца по-късно.
Като министър на народното просвещение през 1899 г. Иванчов публикува първия официален правопис на българския език.
