Григор Начович

Григор Начович
български финансист и политик
Роден	22 януари 1845 г. (стар стил) Свищов, Османска империя
Починал	4 януари 1920 г. София, България
Работил	финансист • политик
Политика
Партия	Консервативна партия (1878-1920)
Депутат
УС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   III ОНС
Григор Начович в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Григор Димитров Начович е български политик и дипломат.

Първоначално е сред водачите на Консервативната партия, по-късно участва в правителства с противоположна политическа ориентация като тези на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Тодор Иванчов.

Биография

Младежки години

Григор Начович е роден на 22 януари 1845 година в семейството на заможен търговец в Свищов, тогава в Османската империя. Учи в гръцкото училище в Свищов, френския католически колеж в Константинопол (кв. Бебек), Търговското училище във Виена, Висшата финансова школа в Париж. След като завършва „Политикономия“ в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява тайния революционен комитет.

След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград. През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за френски и германски вестници по време на Априлското въстание. Сътрудник на списание „Летоструй“.

От началото на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращане на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877–1878 г. придружава руския генерален щаб. Редактор е на вестник „Марица“ в Пловдив.

1878 – 1884 г.

След Освобождението Начович е сред водачите на Консервативната партия, като заема последователно длъжностите министър на финансите в първото българско правителство (1879 и 1882–1883 г.), министър на външните работи и изповеданията (1879–1880), помощник-кмет на София (1880–1881), министър на вътрешните работи (1882).

Член е на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881–1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883–1884).

През 1882 година става дописен, а през 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

1885 – 1920 г.

През 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1886 година.

След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886–1888). Между 1889 и 1891 година е представител на България във Виена, след което отново е финансов и външен министър (1891–1892 и 1894–1896), кмет на София (1896–1897) и министър на търговията и земеделието (1899–1900).

От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Константинопол. Договаря и подписва спогодбата с Турция от март 1904 г. През 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „Реч“. Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година.

Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.

Литература

• Ръководство за правене на вино. 1873.
• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
• Тютюневата индустрия в Българското княжество. 1883.
• Няколко страници по земеделието в България и в странство. 1892.
• Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
• Средство за предпазване от охтика. 1893.
• Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X.