Стражица (община)
| Стражица (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Велико Търново |
| Площ | 508.3 km² |
| Население | 14 331 души |
| Адм. център | Стражица |
| Брой селища | 22 |
| Сайт | strazhitsa.e-gov.bg |
| Управление | |
| Кмет | Йордан Цонев (Партия Нова България; 2021) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
| Стражица (община) в Общомедия | |
Община Стражица се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в североизточната част на област Велико Търново. С площта си от 508,300 km2 заема 5-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 10,90% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на юг – община Златарица;
- на югозапад – община Лясковец;
- на запад – община Горна Оряховица;
- на северозапад – община Полски Тръмбеш;
- на север – Община Бяла от област Русе;
- на североизток – община Попово от област Търговище;
- на изток – община Антоново от област Търговище.
Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е предимно хълмист и нископланински, като цялата ѝ територията условно попада в две физикогеографски области: най-северната част на Средния Предбалкан и най-югозападната част на Източната Дунавска равнина. Условната граница между двете физикогеографски области минава по долината на Стара река (десен приток на Янтра) и по долината на десния ѝ приток Голяма река.
Между Стара река на юг и югозапад и Голяма река на северозапад и север се простират северозападните разклонения на Антоновските възвишения, които са част от Средния Предбалкан. Тук югозападно от село Железарци се издига връх Корукавак (499 m), най-високата точка на общината. Югозападно от село Кесарево и долината на Стара река в пределите на общината попадат североизточните склонове на уединеното възвишение Романа, с едноименния връх, висок 427 m.
Земите северно от Стара река и Голяма река условно се причисляват към пределите на хълмистата част на Източната Дунавска равнина. Югозападната част на общината, западно от общинския център се заема от североизточните склонове на Драгановски височини с максимална кота 371 m, разположена южно от село Сушица. Останалата част на общината, северно от долината на Голяма река е заета от югозападните части на Поповските височини – връх Делдже (431 m), разположен северно от село Асеново.
В района на град Стражица, Голяма река и в района на селата Бреговица и Кесарево, Стара река образуват обширни долинни разширения, заети от обработваеми земи. Западно от село Кесарево, в долината на Стара река се намира най-ниската точка на общината – 57 m н.в.
Води, климат, почви
[редактиране | редактиране на кода]Цялата територия на общината попада в Дунавския водосборен басейн, но условно може да бъде разделена на още два водосборни басейна – южната част към водосборния басейн на река Янтра, северната част – към водосборния басейн на река Русенски Лом. Към водосборния басейн на река Янтра се отнася Стара река, която протича през югозападната част на общината със своето долно течение и долното течение на нейния най-голям десен приток Голяма река. Към водосборния басейн на река Русенски Лом се отнася най-горното течение на река Баниски Лом, която води началото си от Драгановските височини и отводнява северната половина на общината. Общо водните течения и водните площи заемат 7499 дка, което представлява 1,43% от територия на общината. Има изградени 30 микроязовира, най-големият от които е „Казълдере“ с обем от 8 млн. m3. Всички тях общината ги отдава на концесия.
Климатът е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято със засушавания, прохладна и рано настъпваща пролет. Зимният период е с минимални валежи и незадържаща се дълго снежна покривка – средна продължителност 48 дни. Характерни са есенни и пролетни мразове. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на повечето от разпространените в България селскостопански култури.
Почвите са представени основно от различните видове черноземи, алувиално-ливадни, алувиално-делувиални, тъмносиви, сиви и светлосиви горски почви.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 12 721 | 100,00 |
| Българи | 9124 | 71,72 |
| Турци | 1758 | 13,82 |
| Цигани | 456 | 3,58 |
| Други | 159 | 1,25 |
| Не се самоопределят | 657 | 5,16 |
| Неотговорили | 567 | 4,46 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
[редактиране | редактиране на кода]Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]
| Численост на живородените |
Численост на починалите |
Естествен прираст |
Коефициент на раждаемост (в ‰) |
Коефициент на смъртност (в ‰) |
Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
| 1985 | 220 | 453 | -233 | 10.7 | 21.9 | -11.3 |
| 1988 | 216 | 434 | -218 | 11.6 | 23.3 | -11.7 |
| 1989 | 228 | 425 | -197 | 12.5 | 23.3 | -10.8 |
| 1990 | 218 | 433 | -215 | 12.1 | 24.1 | -12.0 |
| 1991 | 210 | 431 | -221 | 11.8 | 24.2 | -12.4 |
| 1992 | 204 | 363 | -159 | 11.2 | 19.9 | -8.7 |
| 1993 | 201 | 402 | -201 | 10.8 | 21.6 | -10.8 |
| 1994 | 206 | 396 | -190 | 11.2 | 21.6 | -10.4 |
| 1995 | 170 | 400 | -230 | 9.3 | 21.9 | -12.6 |
| 1996 | 157 | 382 | -225 | 8.6 | 20.9 | -12.3 |
| 1997 | 153 | 371 | -218 | 8.4 | 20.3 | -11.9 |
| 1998 | 174 | 365 | -191 | 9.6 | 20.2 | -10.6 |
| 1999 | 178 | 335 | -157 | 10.0 | 18.8 | -8.8 |
| 2000 | 178 | 340 | -162 | 10.1 | 19.2 | -9.1 |
| 2001 | 177 | 306 | -129 | 10.5 | 18.1 | -7.6 |
| 2002 | 201 | 322 | -121 | 12.4 | 19.9 | -7.5 |
| 2003 | 183 | 303 | -120 | 11.4 | 18.8 | -7.5 |
| 2004 | 183 | 318 | -135 | 11.5 | 20.0 | -8.5 |
| 2005 | 193 | 310 | -117 | 12.2 | 19.6 | -7.4 |
| 2006 | 141 | 317 | -176 | 9.1 | 20.4 | -11.3 |
| 2007 | 192 | 283 | -91 | 12.5 | 18.5 | -5.9 |
| 2008 | 144 | 263 | -119 | 9.5 | 17.4 | -7.9 |
| 2009 | 172 | 277 | -105 | 11.6 | 18.6 | -7.1 |
| 2010 | 165 | 286 | -121 | 11.3 | 19.6 | -8.3 |
| 2011 | 171 | 252 | -81 | 13.5 | 19.8 | -6.4 |
| 2012 | 148 | 245 | -97 | 11.7 | 19.5 | -7.7 |
| 2013 | 150 | 232 | -82 | 12.0 | 18.6 | -6.6 |
| 2014 | 162 | 272 | -110 | 13.1 | 22.0 | -8.9 |
| 2015 | 124 | 229 | -105 | 10.2 | 18.8 | -8.6 |
| 2016 | 118 | 223 | -105 | 9.8 | 18.6 | -8.8 |
| 2017 | 115 | 242 | -127 | 9.7 | 20.4 | -10.7 |
| 2018 | 137 | 212 | -75 | 11.7 | 18.1 | -6.4 |
| 2019 | 104 | 207 | -103 | 9.0 | 17.9 | -8.9 |
| 2020 | 109 | 237 | -128 | 9.5 | 20.7 | -11.2 |
| 2021 | 120 | 326 | -206 | 10.6 | 28.9 | -18.3 |
| 2022 | 121 | 248 | -127 | 12.2 | 25.0 | -12.8 |
| 2023 | 100 | 208 | -108 | 10.2 | 21.2 | -11.0 |
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 22 населени места с общо население 10 128 души към 7 септември 2021 г.[3]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|
| Стражица | 3847 | 50,073 | Кадъ кьой, административен център на общината |
| Асеново | 625 | 37,105 | Калъчлии, Асеньово |
| Балканци | 102 | 13,586 | Исуфани, Климентинино |
| Благоево | 289 | 16,260 | Ревиш, Мария Луизино |
| Бряговица | 369 | 19,128 | Лефеджии |
| Виноград | 335 | 29,469 | Сейди кьой |
| Владислав | 219 | 14,109 | Юруклери |
| Водно | 4 | 14,981 | Чок бунар |
| Горски Сеновец | 177 | 15,378 | |
| Железарци | 22 | 6,596 | Демир кьой |
| Кавлак | 23 | 16,150 | Кавлаклари |
| Камен | 1296 | 34,209 | Чаир, Теодосиево |
| Кесарево | 922 | 39,979 | |
| Лозен | 227 | 25,205 | Кара Хасан |
| Любенци | 3 | 4,600 | Раш кьой, Рам кьой |
| Мирово | 113 | 13,969 | Паша кьой, Пашовско |
| Николаево | 57 | 15,340 | Юруклер |
| Нова Върбовка | 172 | 25,358 | Бей Върбовка, Върбовка |
| Ново градище | 62 | 21,455 | Куруджа ерен, Царево градище |
| Сушица | 551 | 51,243 | |
| Теменуга | 16 | 14,817 | Индже кьой |
| Царски извор | 697 | 22,287 | Крал бунар, Чапаево |
| ОБЩО | 10128 | 508,297 | няма населени места без землища 15 населени места с по-малко от 350 души население |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- през 1880 – 1884 г. – заличено е с. Албаджа поради изселване без административен акт;
- Указ № 369/обн. 09.06.1883 г. – преименува с. Кадъ кьой на с. Стражица;
- през 1884 г. – заличено е с. Татар кьой поради изселване без административен акт;
- Указ № 56/обн. 28.03.1885 г. – преименува с. Юруклер на с. Николаево;
- Указ № 308/обн. 11.06.1893 г. – преименува с. Ревиш на с. Мария Луизино;
- Указ 338 от 1893 г. – преименува с. Исуфани на с. Климентинино;
- Указ № 404/обн. 22.11.1896 г. – преименува с. Калъчлари на с. Виноград;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Сейди кьой на с. Житница;
- – преименува с. Кара Хасан на с. Лозен;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Лефеджии на с. Бряговица;
- – преименува с. Юруклери на с. Владислав;
- – преименува с. Чок бунар на с. Водно;
- – преименува с. Бей Върбовка на с. Върбовка;
- – преименува м. Демир кьой на м. Железарци;
- – преименува с. Тестеджи кьой на с. Житница;
- – преименува с. Кавлаклари на с. Кавлак;
- – преименува с. Паша кьой на с. Пашовско;
- – преименува с. Индже кьой на с. Теменуга;
- – преименува с. Чаир на с. Теодосиево;
- – преименува с. Куруджа ерен на с. Царево градище;
- – преименува с. Крал бунар на с. Царски извор;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Раш кьой (Рам кьой) на м. Любенци;
- през 1934 – 1946 г. – заличено е с. Житница поради изселване без административен акт;
- МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Мария Луизино на с. Благоево;
- МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Климентинино на с. Балканци;
- Указ № 236/обн. 28.05.1950 г.:: – преименува с. Царски извор на с. Чапаево;
- Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Теодосиево на с. Камен;
- – преименува с. Царево градище на с. Ново градище;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Пашовско на с. Мирово;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Асеньово на с. Асеново без административен акт;
- Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Върбовка на с. Нова Върбовка;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Стражица за с.гр.т. Стражица;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Стражица за гр. Стражица;
- Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Железарци и м. Любенци за села;
- Указ № 583/обн. ДВ бр.30/1981 г. – отделя с. Бойка (Лом Черковна) и землището му от община Стражица и го присъединява към община Бяла, област Русе;
- Указ № 232/обн. ДВ бр. 90/22.10.1993 г. – възстановява старото име на с. Чапаево на с. Царски извор;
- Указ № 165/обн. 19.06.2001 г. – отделя с. Паисий и землището му от община Стражица и го присъединява към община Горна Оряховица;
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на общината, от югозапад на североизток, по долината на Голяма река преминава участък от 20,6 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна;
През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,5 km:
- участък от 15,5 km от Републикански път I-4 (от km 158,1 до km 173,6);
- участък от 48,1 km от Републикански път III-407 (от km 2,4 до km 50,5);
- участък от 17 km от Републикански път III-514 (от km 2 до km 19,0);
- целият участък от 9,7 km от Републикански път III-4005;
- началният участък от 11,3 km от Републикански път III-4072 (от km 0 до km 11,3);
- началният участък от 3 km от Републикански път III-4073 (от km 0 до km 3,0);
- последният участък от 7,9 km от Републикански път III-4082 (от km 29,6 до km 37,5).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-28. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-29. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Демографски анализ на Област Велико Търново. // riokoz-vt.com. Архивиран от оригинала на 2015-06-18. Посетен на 17 март 2016.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
| |||||
