Полски Тръмбеш (община)
| Полски Тръмбеш (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Велико Търново |
| Площ | 463,65 km² |
| Население | 14 229 души |
| Адм. център | Полски Тръмбеш |
| Брой селища | 15 |
| Сайт | www.trambesh.eu |
| Управление | |
| Кмет | Георги Чакъров (независим политик; 2003) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
| Полски Тръмбеш (община) в Общомедия | |
Община Полски Тръмбеш се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Велико Търново.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в североизточната част на Област Велико Търново. С площта си от 463,652 km2 заема 6-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 9,95% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Стражица;
- на югоизток – община Горна Оряховица;
- на юг – община Велико Търново;
- на запад – община Павликени;
- на северозапад – община Свищов;
- на север – община Ценово от Област Русе;
- на североизток – Община Бяла от Област Русе.
Релеф, води, минерални ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Преобладаващият релеф на общината е равнинен и слабо хълмист. Територията ѝ изцяло попада в Дунавската равнина. Източната част на общината, на изток от долината на река Янтра е заета от най-северните разклонения на ниските Драгановски височини с максимална височина от 369 m, разположена южно от село Орловец. Останалата по-голяма, западна част е заета от хълмистите южни части на Средната Дунавска равнина, като северно от село Каранци, в долината на Янтра е най-ниската точка на общината – 34 m н.в. Особеностите на релефа са предпоставка за развитие на селскостопанска, промишлена, транспортно-съобщителна и комуникационна дейност. Разпределението на територията е следното: селскостопански фонд – 391,4 km2, фонд населени места – 25,2 km2, горски фонд 38,7 km2, водни течения и площи – km2, територии за транспорт – km2.
Ограничените и недостатъчни водни ресурси на общината се състоят от повърхностно течащи и подпочвени води. Основна речна артерия е река Янтра, която протича през източната част на общината от юг на север с част от долното си течение. Неин основен приток е Елийска река (ляв), на която е разположен и общинския център. По поречието на Янтра са изградени помпени станции. Голяма част от водния баланс на общината е осигурен от не напълно проучени подпочвени води. В западната част на град Полски Тръмбеш се намира сондаж за минерални води. Изградените сгради и съоръжения на „Минерален извор и бани“ са с площ 2872 m2. В общината има разкрити източници на дълбоки минерални води с хипотермален произход в гр. Полски Тръмбеш и с. Обединение, където е изградена лечебна минерална баня. Температурата им се движи между 44 °C и 47 °C, а общата минерализация е 3,5 – 5,7 грама в литър вода. Проучванията показват, че водоносният хоризонт започва от 750 m, а дебитът на минералната вода е 50 – 60 л/сек. Алкалният характер на водата има престижен лечебно-профилактичен ефект и предимство за най-широкото оползотворяване. Лековитите стойности на минералната вода имат много добра мотивация при редица заболявания на опорно-двигателния апарат, стомашно-чревни заболявания, екземи и други.
Запасите от полезни изкопаеми са ограничени и няма открити залежи от подземни природни богатства. Единственият природен запас са откритите до общинския център залежи на доброкачествена мергелна глина. В селата Каранци, Обединение и Полски Сеновец има разкрити кариери за добив на строителен камък, които към настоящия момент не се експлоатират. Речното корито на Янтра е източник на инертни материали – чакъл и пясък, намиращи приложение в строителството.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Полски Тръмбеш има потенциал да стана най-големият спа център в България. Има по-голям дебит на минералните извори от всички спа курорти в България и има два минерални басейна.
Образование и култура
[редактиране | редактиране на кода]На територията на община Полски Тръмбеш функционират 1 полудневна (ПДГ) и 11 целодневни детски градини (ЦДГ) и 11 училища (начално, 9 основни и средно общообразователно).
Културни институции на територията на община Полски Тръмбеш са народните читалища, които възраждат, съхраняват и създават условия за битуването на българските национални традиции в живота, особено на младото поколение. В тях е съсредоточен цялостният културен живот на селищата: библиотечно дело, любителско художествено творчество, музейно дело и всички дейности по съхраняване и разпространение на националното ни културно богатство.
Читалищата са петнадесет на брой, като важно звено в читалищната дейност е библиотечно дело. Петнадесет са читалищните библиотеки и една училищна, с библиотечен фонд общо 182 190 единици. Любителското художествено творчество е втората по значимост дейност в народните читалища. Явен е стремежът на участници и ръководители към художествени прояви. Доказателство са завоюваните отличия от регионални, национални и международни фестивали и събори.
Към градското читалище има Детска музикална школа с класове по пиано, акордеон и народно пеене, където се обучават деца и от съседните села. Работят състав за художествено слово „Карамелчета“, детски театрален състав и състав за латиноамерикански танци. Изградена е и Детска школа по български народни танци към Фолклорна формация „Полянци“.
Културно-историческите паметници, с малки изключения, са добре запазени. Най-значителен за Общината и най-нов културно-исторически археологически паметник са разкопките в местността „Ада-Кузу“, с. Орловец, неолитно селище. Експонатите са добре консервирани и съхранени.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 14 451 | 100,00 |
| Българи | 10 485 | 72,56 |
| Турци | 1385 | 9,58 |
| Цигани | 508 | 3,52 |
| Други | 77 | 0,53 |
| Не се самоопределят | 131 | 0,91 |
| Неотговорили | 1865 | 12,91 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст
[редактиране | редактиране на кода]Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:[2]
| Численост на живородените |
Численост на починалите |
Естествен прираст |
Коефициент на раждаемост (в ‰) |
Коефициент на смъртност (в ‰) |
Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
| 1985 | 220 | 576 | -356 | 8.9 | 23.2 | -14.4 |
| 1988 | 209 | 587 | -378 | 8.7 | 24.4 | -15.7 |
| 1989 | 187 | 525 | -338 | 7.9 | 22.2 | -14.3 |
| 1990 | 191 | 565 | -374 | 8.2 | 24.3 | -16.1 |
| 1991 | 195 | 512 | -317 | 8.5 | 22.2 | -13.8 |
| 1992 | 169 | 495 | -326 | 7.4 | 21.7 | -14.3 |
| 1993 | 152 | 523 | -371 | 6.8 | 23.3 | -16.5 |
| 1994 | 166 | 472 | -306 | 7.5 | 21.2 | -13.8 |
| 1995 | 137 | 544 | -407 | 6.2 | 24.7 | -18.5 |
| 1996 | 155 | 558 | -403 | 7.1 | 25.6 | -18.5 |
| 1997 | 161 | 517 | -356 | 7.5 | 24.0 | -16.5 |
| 1998 | 153 | 528 | -375 | 7.2 | 24.9 | -17.7 |
| 1999 | 164 | 468 | -304 | 7.9 | 22.5 | -14.6 |
| 2000 | 146 | 498 | -352 | 7.4 | 25.3 | -17.9 |
| 2001 | 132 | 423 | -291 | 7.1 | 22.7 | -15.6 |
| 2002 | 140 | 402 | -262 | 7.7 | 22.1 | -14.4 |
| 2003 | 112 | 374 | -262 | 6.3 | 21.0 | -14.7 |
| 2004 | 116 | 400 | -284 | 6.7 | 23.0 | -16.3 |
| 2005 | 101 | 422 | -321 | 6.0 | 24.9 | -18.9 |
| 2006 | 107 | 445 | -338 | 6.5 | 26.9 | -20.4 |
| 2007 | 111 | 394 | -283 | 6.9 | 24.4 | -17.5 |
| 2008 | 102 | 367 | -265 | 6.5 | 23.2 | -16.8 |
| 2009 | 133 | 351 | -218 | 8.6 | 22.7 | -14.1 |
| 2010 | 110 | 398 | -288 | 7.3 | 26.3 | -19.1 |
| 2011 | 98 | 333 | -235 | 6.8 | 23.2 | -16.3 |
| 2012 | 112 | 357 | -245 | 7.9 | 25.3 | -17.3 |
| 2013 | 105 | 311 | -206 | 7.6 | 22.4 | -14.8 |
| 2014 | 93 | 336 | -243 | 6.9 | 24.8 | -17.9 |
| 2015 | 95 | 309 | -214 | 7.1 | 23.2 | -16.1 |
| 2016 | 113 | 295 | -182 | 8.7 | 22.6 | -13.9 |
| 2017 | 106 | 336 | -230 | 8.3 | 26.3 | -18.0 |
| 2018 | 91 | 320 | -229 | 7.3 | 25.6 | -18.3 |
| 2019 | 93 | 287 | -194 | 7.6 | 23.5 | -15.9 |
| 2020 | 77 | 323 | -246 | 6.2 | 26.1 | -19.9 |
| 2021 | 91 | 400 | -309 | 7.6 | 33.2 | -25.7 |
| 2022 | 73 | 273 | -200 | 6.7 | 25.0 | -18.3 |
| 2023 | 82 | 272 | -190 | 7.6 | 25.4 | -17.8 |
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината има 15 населени места, от които 1 град и 14 села, с общо население 11 169 души по настоящ адрес към 7 септември 2021 г.[3]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|
| Полски Тръмбеш | 3628 | 17,172 | Административен център на общината |
| Вързулица | 102 | 17,565 | |
| Иванча | 308 | 27,916 | |
| Каранци | 254 | 24,437 | Карамца |
| Климентово | 599 | 19,117 | Мишуклии |
| Куцина | 530 | 20,359 | |
| Масларево | 418 | 29,492 | Яйджии |
| Обединение | 526 | 57,650 | Княз Симеоново |
| Орловец | 311 | 29,747 | Ердованлии, Изгрев |
| Павел | 489 | 44,968 | |
| Петко Каравелово | 1272 | 37,957 | Одаите, Сашево |
| Полски Сеновец | 545 | 37,508 | |
| Раданово | 1390 | 31,089 | |
| Стефан Стамболово | 162 | 22,280 | Бедерлии, Градинчица, Градина |
| Страхилово | 635 | 49,395 | Хибилии |
| ОБЩО | 11 169 | 463,652 | няма населени места без землища 5 населени места с по-малко от 350 души население |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- през 1881 г. – заличено е с. Боруш поради изселване без административен акт;
- Указ № 283/обн. 03.06.1893 г. – преименува с. Бедерлии на с. Стефан Стамболово;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ердованлии на с. Изгрев;
- – преименува с. Карамца на с. Каранци;
- – преименува с. Мишуклии на с. Климентово;
- – преименува с. Яйджии на с. Масларево;
- – преименува с. Хибилии на с. Страхилово;
- МЗ № 3476/обн. 4 януари 1941 г. – обединява с. Мекиш и с. Тенча в едно населено място – с. Княз Симеоново;
- МЗ № 168/обн. 22 януари 1942 г. – преименува с. Одаите на с. Петко Каравелово;
- МЗ № 8866/обн. 5 януари 1948 г. – преименува с. Княз Симеоново на с. Обединение;
- Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Изгрев на с. Орловец;
- Указ № 48/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Петко Каравелово на с. Сашево;
- – преименува с. Стефан Стамболово на с. Градинчица;
- Указ № 72/обн. 19.02.1952 г. – преименува с. Градинчица на с. Градина;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Полски Тръмбеш за гр. Полски Тръмбеш;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Климентово и го присъединява като квартал на гр. Полски Тръмбеш;
- Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Климентово от гр. Полски Тръмбеш и го признава за отделно населено място – с. Климентово;
- Указ № 66/обн. ДВ бр. 22/19.03.1993 г. – възстановява старото име на с. Сашево на с. Петко Каравелово;
- указ № 80/обн. ДВ бр. 30/21.03.1995 г. – възстановява старото име на с. Градина на с. Стефан Стамболово;
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на общината от север на юг преминава участък от 16,6 km от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова.
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 112,6 km:
- участък от 17,6 km от Републикански път I-3 (от km 6,2 до km 23,8);
- участък от 17,1 km от Републикански път I-5 (от km 66 до km 83,1);
- участък от 36,6 km от Републикански път III-407 (от km 50,5 до km 87,1);
- началният участък от 14,5 km от Републикански път III-502 (от km 0 до km 14,5);
- участък от 26,8 km от Републикански път III-504 (от km 15,2 до km 42,0).
Гъстотата на пътищата от I и III клас (226,6 km/1000 km2 /) е по-висока от средната за областта (160,2 km/1000 km2) и над два пъти по-висока от средната за страната.
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-15. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-16. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-28. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Демографски анализ на Област Велико Търново. // riokoz-vt.com. Архивиран от оригинала на 2015-06-18. Посетен на 17 март 2016.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||
| |||||
