Направо към съдържанието

Мишел Бютор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мишел Бютор
Michel Butor
Мишел Бютор през 2002 г.
Мишел Бютор през 2002 г.
Роден14 септември 1926 г.
Починал24 август 2016 г. (89 г.)
Професияписател, поет, преподавател, критик
Националност Франция
Активен период1958-
Жанрпоезия, съвременен роман
Направлениепостмодернизъм, авангардизъм
Течениенов роман
Известни творби„Изменение“
НаградиРенодо
СъпругаМари-Жо (1958-)
Уебсайт
Мишел Бютор в Общомедия

Мишел Бютор (на френски: Michel Butor) е френски поет и писател на произведения в жанра модерен роман. Член е на литературното течение „Нов роман“.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Мишел Мари Франсоа Бютор е роден на 14 септември 1926 г. в Монс ан Барьол, предградие на Лил, Нор, Франция. През 1929 г. семейството му се преселва в Париж, където отраства и учи, с изключение на 1939–1940 г., когато по време на войната са в Еврьо.

През 1947 г. завършва философия в Сорбоната. След дипломирането си преподава френски език в Египет (1948-1951), в университета в Манчестър (1951-1953), Солун (1954-1955), философия в Интернационалната школа в Женева (1956-57 и 1975-1991), и в редица градове в САЩ и Франция, до 1991 г., когато се пенсионира.

През 1958 г. се жени за Мари-Жо, с която имат три дъщери.

С първите си романи „Passage de Milan“ и „L'Emploi du temps“ се опитва да се откъсне от традиционната форма на класическия роман и да представи характера на съвременния свят. Той става един от представителите на авангардното литературно течение през 60-те г. във Франция, наречено „Нов роман“ (антироман). Заедно с автори като Натали Сарот, Ален Роб-Грийе, Клод Симон, допринася за развитието на новия литературен език и сюжетна структура на произведенията, характерни за жанра. Вторият му роман е удостоен с наградата „Фенеон“, за да продължи да твори в тази насока.

С романът си „Изменение“ от 1957 г. надскача рамките на литературното явления. За него е удостоен с наградата „Рьонодо“. През 1970 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Морис Роне и Еманюел Рива.

През 1960 г. той обявява, че излиза от движението и започва да пише експериментална литература, първата творба, от която е „Mobile“ от 1962 г.

От 1970 г. започва да пише поетични творби, в които влага разбирането си за съвременната поезия.

През 2006 г. е удостоен с голямата награда за поезия, а през 2013 г. е удостоен с Голямата награда на Френската академия за цялостно творчество.

Мишел Бютор живее със семейството си в Люсенж, От Савоа.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Passage de Milan (1954)
  • L'Emploi du temps (1956) – награда „Фенеон
  • La Modification (1957) – награда „Рьонодо
    Изменение; Репертоари: Роман и есета, изд.: „Народна култура“, София (1987), прев. Силвия Вагенщайн
    Изменение, изд.: ИК „Колибри“, София (1999), прев. Силвия Вагенщайн
  • Degrés (1960)

Експериментални книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • Mobile: étude pour une représentation des États-Unis (1962)
  • Réseau aérien (1962)
  • Portrait de l'artiste en jeune singe (1967)
  • Matière de rêves: série de cinq ouvrages (1975-1985)

Серия „Геният“ (Le Génie du lieu)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Le Génie du lieu (1958)
  2. Ou (1971)
  3. Boomerang (1978)
  4. Transit (1992)
  5. Gyroscope (1996)
  • Hoirie-Voirie (1970)
  • Travaux d'approche (1972)
  • Catalogue d'Exposition de Georges Lauro (1979)
  • Envois (1980)
  • Exprès (1983)
  • A Fleur de Peau (1985)
  • Passages de Fleurs (1985)
  • Victor Hugo écartelé (1988)
  • Le fil à quoi tient notre vie (1996)
  • Don Juan
  • Zoo
  • Géographie parallèle (1998)
  • Dialogue avec Arthur Rimbaud (2001)
  • Au Rendez-vous des amis (2003)
  • Don Juan en Occitanie (2007)
  • Survivre (2010)
  • Les Temps suspendus (2010)
  • 24 Trièdres (2011)
  • Femmes de Courbet (2012)
  • Une nuit sur le Mont Chauve (2012) – с Мигел Барсело

Есеистика и документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Répertoire I à V (1960-1982) – награда на литературните критици
    Изменение; Репертоари: Роман и есета, изд.: „Народна култура“, София (1987), прев. Силвия Вагенщайн
  • Histoire extraordinaire: essai sur un rêve de Baudelaire (1961)
    Необикновена история: Есе за един сън на Бодлер, изд. „Регия“, Варна (1998), прев. Георги Ходжев
  • Retour du boomerang (1988)
  • Improvisations sur Flaubert (1989)
  • Improvisations sur Rimbaud (1989)
  • Icare à Paris ou les entrailles de l'ingénieur (1992)
  • L'utilité poétique (1995)
  • Improvisations sur Balzac (1998) – награда „Шатобриан
  • Neuf leçons de littérature (2007) – с Хлое Делом, Пиерет Флотио и Еди Кадур
  • Petite histoire de la littérature française (2008)
  • Improvisations sur Michel Butor: L'écriture en transformation (2014)
  • Aron Gurwitsch, Théorie du champ de la conscience, Bruxelles, DDB, 1957, traduction de Field of Consciousness
  • György Lukács, Brève histoire de la littérature allemande, avec Lucien Goldmann, Nagel, 1949
  • Shakespeare, Tout est bien qui finit bien, Formes et Reflets, 1958
  • Bernardino de Sahagún, De l'origine des Dieux, un des livres de l’Histoire générale des choses de la nouvelle Espagne, mis en français par Michel Butor, Fata Morgana, 1981
  • 1970 La modification
  • 1974 L'enchantement – ТВ филм
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michel Butor в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​