Мишел Бютор

Мишел Бютор
Michel Butor
	Мишел Бютор Michel Butor
	Мишел Бютор през 2002 г.
Роден	14 септември 1926 г. Монс ан Барьол, Нор, Франция
Починал	24 август 2016 г. (89 г.) Контамин сюр Арв, Франция
Професия	писател, поет, преподавател, критик
Националност	Франция
Активен период	1958-
Жанр	поезия, съвременен роман
Направление	постмодернизъм, авангардизъм
Течение	нов роман
Известни творби	„Изменение“
Награди	„Ренодо“
Съпруга	Мари-Жо (1958-)
Уебсайт	Страница в IMDb
	Мишел Бютор в Общомедия

Мишел Бютор (на френски: Michel Butor) е френски поет и писател на произведения в жанра модерен роман. Член е на литературното течение „Нов роман“.

Биография и творчество

Мишел Мари Франсоа Бютор е роден на 14 септември 1926 г. в Монс ан Барьол, предградие на Лил, Нор, Франция. През 1929 г. семейството му се преселва в Париж, където отраства и учи, с изключение на 1939–1940 г., когато по време на войната са в Еврьо.

През 1947 г. завършва философия в Сорбоната. След дипломирането си преподава френски език в Египет (1948-1951), в университета в Манчестър (1951-1953), Солун (1954-1955), философия в Интернационалната школа в Женева (1956-57 и 1975-1991), и в редица градове в САЩ и Франция, до 1991 г., когато се пенсионира.

През 1958 г. се жени за Мари-Жо, с която имат три дъщери.

С първите си романи „Passage de Milan“ и „L'Emploi du temps“ се опитва да се откъсне от традиционната форма на класическия роман и да представи характера на съвременния свят. Той става един от представителите на авангардното литературно течение през 60-те г. във Франция, наречено „Нов роман“ (антироман). Заедно с автори като Натали Сарот, Ален Роб-Грийе, Клод Симон, допринася за развитието на новия литературен език и сюжетна структура на произведенията, характерни за жанра. Вторият му роман е удостоен с наградата „Фенеон“, за да продължи да твори в тази насока.

С романът си „Изменение“ от 1957 г. надскача рамките на литературното явления. За него е удостоен с наградата „Рьонодо“. През 1970 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Морис Роне и Еманюел Рива.

През 1960 г. той обявява, че излиза от движението и започва да пише експериментална литература, първата творба, от която е „Mobile“ от 1962 г.

От 1970 г. започва да пише поетични творби, в които влага разбирането си за съвременната поезия.

През 2006 г. е удостоен с голямата награда за поезия, а през 2013 г. е удостоен с Голямата награда на Френската академия за цялостно творчество.

Мишел Бютор живее със семейството си в Люсенж, От Савоа.

Библиография

Самостоятелни романи

Passage de Milan (1954)
L'Emploi du temps (1956) – награда „Фенеон“
La Modification (1957) – награда „Рьонодо“
Изменение; Репертоари: Роман и есета, изд.: „Народна култура“, София (1987), прев. Силвия Вагенщайн
Изменение, изд.: ИК „Колибри“, София (1999), прев. Силвия Вагенщайн
Degrés (1960)

Експериментални книги

Mobile: étude pour une représentation des États-Unis (1962)
Réseau aérien (1962)
Portrait de l'artiste en jeune singe (1967)
Matière de rêves: série de cinq ouvrages (1975-1985)

Серия „Геният“ (Le Génie du lieu)

Le Génie du lieu (1958)
Ou (1971)
Boomerang (1978)
Transit (1992)
Gyroscope (1996)

Поезия

Hoirie-Voirie (1970)
Travaux d'approche (1972)
Catalogue d'Exposition de Georges Lauro (1979)
Envois (1980)
Exprès (1983)
A Fleur de Peau (1985)
Passages de Fleurs (1985)
Victor Hugo écartelé (1988)
Le fil à quoi tient notre vie (1996)
Don Juan
Zoo
Géographie parallèle (1998)
Dialogue avec Arthur Rimbaud (2001)
Au Rendez-vous des amis (2003)
Don Juan en Occitanie (2007)
Survivre (2010)
Les Temps suspendus (2010)
24 Trièdres (2011)
Femmes de Courbet (2012)
Une nuit sur le Mont Chauve (2012) – с Мигел Барсело

Есеистика и документалистика

Répertoire I à V (1960-1982) – награда на литературните критици
Изменение; Репертоари: Роман и есета, изд.: „Народна култура“, София (1987), прев. Силвия Вагенщайн
Histoire extraordinaire: essai sur un rêve de Baudelaire (1961)
Необикновена история: Есе за един сън на Бодлер, изд. „Регия“, Варна (1998), прев. Георги Ходжев
Retour du boomerang (1988)
Improvisations sur Flaubert (1989)
Improvisations sur Rimbaud (1989)
Icare à Paris ou les entrailles de l'ingénieur (1992)
L'utilité poétique (1995)
Improvisations sur Balzac (1998) – награда „Шатобриан“
Neuf leçons de littérature (2007) – с Хлое Делом, Пиерет Флотио и Еди Кадур
Petite histoire de la littérature française (2008)
Improvisations sur Michel Butor: L'écriture en transformation (2014)

Преводи

Aron Gurwitsch, Théorie du champ de la conscience, Bruxelles, DDB, 1957, traduction de Field of Consciousness
György Lukács, Brève histoire de la littérature allemande, avec Lucien Goldmann, Nagel, 1949
Shakespeare, Tout est bien qui finit bien, Formes et Reflets, 1958
Bernardino de Sahagún, De l'origine des Dieux, un des livres de l’Histoire générale des choses de la nouvelle Espagne, mis en français par Michel Butor, Fata Morgana, 1981

Екранизации

1970 La modification
1974 L'enchantement – ТВ филм

Източници

Външни препратки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michel Butor в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.