Арилево
| Арилево Арилево | |
| — село — | |
 Селото Арилево | |
  Арилево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Бушева планина |
| Надм. височина | 1148 m |
| Население | 13 души (2002) |
| Пощенски код | 7550 |
| МПС код | PP |
| Арилево в Общомедия | |
Арилево или Арилово (на македонска литературна норма: Арилево) е село в община Крушево, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е типично планинско разположено в Бушева планина, северозападно от град Крушево.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Арилево е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Арильово има 15 християнски къщи, които се занимават със скотовъдство.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Арильово има 90 жители, всички българи християни.[2] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Арилево има 25 български къщи.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Харилово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арилово има 120 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война четирима души от Арилево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 13 жители, всички македонци.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Арилево
Анастас (Насте) Стоянов (1883 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание[8] чиновник, работещ в София, македоно-одрински опълченец в четата на Методи Стойчев[9]- Богоя Димов (1891 – 1913), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Шеста охридска дружина, убит на 18 юни 1913 година в Междусъюзническата война[10]
- Георги Попов, български хайдутин от XVII век, участник в дружината на Петре Дундар[11]
- Георги Стоянов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
- Мицко Георгиев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
- Силян Иванов (Стелян, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Шеста охридска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, в сръбски плен от 23 юли 1913 до 6 февруари 1914 година[12]
- Софе Димов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
- Стоян Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Шеста охридска дружина[13]
- Стоян Кръстевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[8]
- Стоян Капитан, български революционер и участник в Гръцката война за независимост от 1821 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 9, 18.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 януари 2008
- ↑ а б в г д Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 30.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 663.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 233.
- ↑ Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 30.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 297.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 300.
| |||||||||||
