Направо към съдържанието

Бенджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за кучето Бенджи. За американския актьор вижте Бенджи Грегъри.

Част от статиите на тема
Бенджи
Бенджи

Важни герои
БенджиДжо КампФранк Ин
Бети БоксЮъл Бокс

Филми
Бенджи
За любовта на Бенджи
Феноменът Бенджи
О, небесно куче
Коледната история на Бенджи
Бенджи се гмурка в морето
Бенджи, Закс и звездният принц
В търсене на Бенджи
Бенджи, отпусни каишката

Бенджи (на английски: Benji) е куче от смесена порода, което се появява в няколко филма между 1974 и 2004 г. То е малко, любвеобилно куче, обикновено помагащо на човек да преодолее проблем. Станало е нарицателно за куче, привързано силно към стопанина си. Режисьор на всички филми за Бенджи е Джо Камп.[1]

Кучета, стояли зад маската на Бенджи

[редактиране | редактиране на кода]

Хигинс (1957-†1975) е първото куче, играло Бенджи. Обучено е от треньора Франк Ин. То участва във филма „Бенджи“ (1974).

Преди да се превъплъти в ролята на Бенджи, Хигинс е участвал в много телевизионни сериали в средата на 60-те години. По време на филма „Бенджи“, той вече е на 15 години. Скоро след това се пенсионира и е заменен от дъщеря си.

Бенджи 2 (Бенджън) (1973-†1991) е кучето, дъщеря на Хигинс. Тя играе Бенджи между 1977 г. и 1989 г.

Тя играе във филмите:„For The Love Of Benji“ (1977), „Oh Heavenly Dog“ (1980), „Benji The Hunted“ (1987) и други. Участва и в научнофантастичния сериал Бенджи, Закс и звездният принц. Тя е кучето, играло Бенджи най-дълго време.

Бенджи 3 (2002) играе във филма „Benji: Off the Leash“ (2004). Това е последният филм за Бенджи. Очакват се нови негови участия.[2][3]

Кучето Бенджи е познато на българските зрители първоначално със сериите на Бенджи, Закс и звездният принц, излъчвани по Канал 1 през 80-те години. От 2001 г. филмът Benji the Hunted (1987), в българския превод „Бенджи“ се излъчва по bTV, през интервал от около 3 – 4 месеца. От самото начало версията има български дублаж. Други филми за Бенджи не са излъчвани в България, но все пак той е завладял и българската публика.[4]