Направо към съдържанието

Битка при Солун (995)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Солун.

Битката при Солун
Българо-византийски войни
Българската армия на Самуил разгромява византийските войски край Солун и убива дук Григорий.
Информация
Период995
МястоСолун, Византия
РезултатПобеда на България
Страни в конфликта
БългарияВизантия
Командири и лидери
СамуилАшот Таронит
Григорий Таронит
Жертви и загуби
МалкиТежки
Карта

Битката при Солун от 995 г. се състои близо до втория важен град във Византийската империя – Солун, между силете на България и Византия.

Причини за конфликта

[редактиране | редактиране на кода]

След победата при Траянови врата и последвалата гражданска война във Византийската империя българският цар Самуил се възползва и започва нападения над ромейските крепости и градове на Балканите. През 995 г., след като овладява голяма част от Северните Балкани, той се насочва на юг.

Преди битката Самуил подготвя засада. Той нарежда на войниците си да изкопаят дълбоки ями, трапове и да поставят други капани, след което царят оставя по-голямата част от армията си настрана. Тогава Самуил напада града с малка група войници. Солунският дук Григорий Таронит изпраща войските си под командването на сина си Ашот Таронит, за да отблъсне българите. След кратко сражение Самуил започва да отстъпва, водейки византийците в капана, който предварително е приготвил. Обградените византийски войски са напълно разбити, а Ашот – пленен. Григорий веднага тръгва начело на останалата част от бойците си, за да спаси сина си, но той също е разбит и загива в битката.

  • Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
  • Ioannes Scylitzes. Historia.