Буркард I фон Волденберг
| Буркард I фон Волденберг | |
| архиепископ на Магдебург | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 8 февруари 1235 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
Буркард фон Волденберг-Вьолтингероде (на немски: Burchard von Woldenberg-Wöltingerode Erzbischof von Magdeburg; * пр. 1182; † 3 април или 3 май 1235, Константинопол) е архиепископ на Магдебург (1232 – 1235).[2]
Произход и духовна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Той е третият син на граф Лудолф II фон Волденберг-Вьолтингероде († 1888/1190) и съпругата му Аделхайд фон Халермунд или Гута фон Липе († 24 януари), дъщеря на Херман I де Липия († сл. 1160).[3]
Буркард фон Волденберг е каноник в Хилдесхайм между 1182 и 1221 г. Той става провост в „Св. Петерсберг“ в Гослар между 1194 и 1232 г. и в „Св. Блазии“ в Брауншвайг между 1197 и 1234 г. През 1212 г. той е домхер в Магдебург, архдякон в Хилдесхайм между 1216 и 1232 г., между 1220 и 1221 г. провост в Хилдесхайм и през 1232 г. катедрален провост в Хилдесхайм. В края на декември 1232 г. е избран за архиепископ на Магдебург след смъртта на архиепископа на Магдебург Албрехт I фон Кефернбург († октомври 1232).
Между 1232 и 1235 г. Буркард фон Волденберг е избран електор на Магдебург (Electus confirmatus). Папата Григорий IX († 1241) първо е искал за ерхиепископ обаче пропст Енгелбрехт фон Алтона, но през 1233 г. признава избора на Магдебургците.[4] Той не е помазан за епископ.
Буркард фон Волденберг умира по време на пътя от 1234 г. за поклонение в Светите земи на 3 април или 3 май 1235 г. в Константинопол, Истанбул, Мармара, Турция.[5] Погребан е в катедралата на Магдебург.[6] След него Вилбранд фон Кефернбург е от 1235 до 1253 г. архиепископ на Магдебург.
Чичо е на Лудолф I фон Шладен († 1241), епископ на Халберщат (1253 – 1255) и вай-епископ на Шверин (1270 – 1289).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Heinrich Rathmann: Geschichte der Stadt Magdeburg von ihrer ersten Entstehung an bis auf gegenwärtige Zeiten. Verlag Johann Adam Creutz, Magdeburg 1806, Bd. 4, Heft 1, S. 203. (online)
- Friedrich Wilhelm Ebelin: Die deutschen Bischöfe bis zum Ende des sechzehnten Jahrhunderts. Verlag Otto Wiegand, Leipzig 1858, 2. Bd., S. 37
- Wolfgang Petke: Die Grafen von Wöltingerode-Wohldenberg. Adelsherrschaft, Königtum und Landesherrschaft am Nordwestharz im 12. und 13. Jahrhundert. In: Veröffentlichungen des Instituts für historische Landesforschungen der Universität Göttingen. Band IV. Lax, Hildesheim August 1971.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 144.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ wolden // Посетен на 14 октомври 2020 г.
- ↑ Regina-Bianca Kubitscheck: Burchard I. von Woldenberg. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 30, Bautz, Nordhausen 2009, ISBN 978-3-88309-478-6, Sp. 163 – 163.
- ↑ Burchard v.Wöltingerode Erzbischof v.Magdeburg, ww-person.com
- ↑ Reg. archiep. Magd. 2, 458; RI V,2,3 n. 6992, 7031 in: Regesten Online
- ↑ Regina-Bianca Kubitscheck: Burchard I. von Woldenberg. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 30, Bautz, Nordhausen 2009, ISBN 978-3-88309-478-6, Sp. 163 – 163.
- ↑ Burchard von Wöltingerode, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Stefan Eismann: Wöltingerode, ms-visucom.de
