Велинград (община)

Велинград (община)
42.026953, 23.989955
	Велинград (община)
	Знаме Герб
Общи данни
Област	Пазарджик
Площ	604,47 km²
Население	37 670 души
Адм. център	Велинград
Брой селища	21
Сайт	m.velingrad.bg
Управление
Кмет	Костадин Коев ; (ГЕРБ; 2015)
Общ. съвет	29 съветници ГЕРБ (11); МК ССД-БЗНС (5); ДПС (4); ИТН (4); ЗНС (2); ПП-ДБ (1); МК "Левицата" - ЗС "Ал. Стамболийски" (1); ВМРО-БНД (1);
	Велинград (община) в Общомедия

Община Велинград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Пазарджик. С площта си от 604,471 km² заема 3-то място сред 12-те общините на областта, което съставлява 13,49% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на север – община Белово;
на североизток – община Септември;
на изток – община Ракитово;
на югоизток – община Батак;
на юг – община Сърница;
на запад – община Белица и община Якоруда, област Благоевград.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е високо и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западните Родопи.

Районите на юг от Чепинската котловина и на изток от горното течение на Чепинска река се заемат от крайните западни, най-високи части на Баташка планина – рида Сюткя с най-високата си точка връх Голяма Сюткя 2186 m, разположен на границата с община Ракитово.

В югозападна четвъртина на общината (около половината от територията ѝ) се простират крайните северни, най-високи части на дългия Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. В него, в изворната област на Рибна река (най-горното течение на Чепинска река), на границата с община Батак, се издига най-високата му точка – връх Сребрен (1900,5 m).

Северната четвъртина на община Велинград се заема от южните части на крайния северозападен рид Алабак на Западните Родопи. Неговата максимална височина е връх Черновец (1834 m), който се намира на около 4 km източно от село Юндола, а на границата с община Септември се издига скалистият връх Милеви скали (1593,5 m).

Между големия завой на Чепинска река на запад и север и Републикански път II-84 на изток и юг в пределите на общината попадат крайните западни части на рида Къркария. Неговата най-висока точка в общината – връх Тунова чука (1061,5 m) се издига източно от село Драгиново.

Между ридовете Алабак и Къркария на север и Баташка планина на юг се простира обширната и равна Чепинска котловина, като в пределите на общината попада нейната западна, ниска част.

Най-ниската точка на община Велинград се намира в най-североизточната ѝ част, източно от гара Долене, в коритото на Чепинска река – 535 m н.в.

Води

Община Велинград е изключително богата на повърхностни и подпочвени води. Главна водна артерия на общината е Чепинска река, която протича през нея с цялото си горно и средно течение. Тя води началото си под името Рибна река от западното подножие на връх Малка Сюткя и до горския пункт Каратепе тече в западна посока. След това завива на север и до навлизането си в Чепинската котловина протича в дълбока долина и залесена долина под името Банска Бистрица, като служи за граница между Баташка планина и Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи. В този си участък получава множество притоци, по-големи от които са реките: Поляница (Пофандере) и Абланица (леви) и Лепеница (десен). След това реката протича през най-западната част на Чепинската котловина и през общинския център Велинград. Тук тя получава отдясно най-големия си приток – река Мътница. След като премине през центъра на село Драгиново, реката навлиза в много дълбок и непроходим каньон, като заобикаля от запад, север и североизток крайния северозападен връх Лъкатина чука на рида Къркария. След гара Долене излиза от каньона, прави малко долинно разширение, навлиза отново в Чепинския пролом и напуска пределите на общината. В този си участък реката служи за граница между западнородопските ридове Алабак и Къркария.

В западната част на Чепинската котловина, в района на град Велинград бликат около 80 броя топли минерални извори, на базата на които са изградени множество санаториуми, лечебници, модерни СПА центрове и хотели.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	40 707	100,00
Българи	26 055	64,01
Турци	1 540	3,78
Цигани	2 141	5,26
Други	1 279	3,14
Не се самоопределят	1 629	4,00
Неотговорили	8 063	19,81

Населени места

Общината има 21 населени места с общо население 32 951 жители към 7 септември 2021 г.^[3]

**Списък на населените места в община Велинград, население и площ на землищата им**
Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km²	Забележка (старо име)
Абланица	378	11,874		Долна Дъбева	263	-	в землището на село Света Петка
Алендарова	267	-	Алендарови, Шондрови, в землището на село Света Петка	Драгиново	4759	75,356	Корова, Корово
Биркова	397	3,677		Кандови	202	-	в землището на село Пашови
Бозьова	22	23,770		Кръстава	1032	159,748
Бутрева	174	5,387		Пашови	877	26,874
Велинград	20258	124,955		Рохлева	364	4,931
Враненци	157	2,103		Света Петка	1391	55,689	Лютово
Всемирци	306	-	Джианови, в землището на село Света Петка	Цветино	138	6,820	Флорово
Горна Биркова	196	-	в землището на село Кръстава	Чолакова	172	11,221
Горна Дъбева	198	2,621		Юндола	209	13,887
Грашево	1191	75,558	Грашовски	ОБЩО	32951	604,471	5 населени места са без землища

Административно-териториални промени

МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува колиби Джианови на колиби Всемирци;

– преименува колиби Юмерови на колиби Сойка;

– преименува село Флорово на село Цветино;

– преименува село Баня Чепино (Баня Чепинско, Баня) на село Чепино;

– преименува колиби Алендарови на колиби Шондрови;

МЗ № 1380/обн. 1 април 1939 г. – признава колиби Света Петка за село Света Петка;
ПМС № 4/обн. 5 февруари 1948 г. – обединява селата Каменица, Лъжене и Чепино в едно населено място – град Велинград;
Указ № 72/обн. 19 февруари 1952 г. – преименува село Света Петка на село Лютово;
Указ № 466/обн. 28 август 1964 г. – възстановява старото име на село Лютово на село Света Петка;
Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на колиби Грашовски на колиби Грашево;

– осъвременява името на село Корова на село Корово;

– осъвременява името на колиби Мечекоритски на колиби Мече корито;

Указ № 991/обн. 22 юни 1971 г. – преименува село Корово на село Драгиново;
Указ № 1521/обн. 24 октомври 1975 г. – признава населено място Абланица (от село Цветино) за отделно населено място – село Абланица;

– присъединява к. Мече корито към колиби Грашево и признава колиби Грашево за село Грашево;

– признава населено място Кръстава (от село Цветино) за отделно населено място – село Кръстава;

– признава колиби Пашови за село Пашови;

Указ № 2294/обн. 26 декември 1978 г. – заличава колиби Магерови и ги присъединява като квартал на село Абланица;

– преименува колиби Шондрови на колиби Алендарови и ги признава за село Алендарова;

– признава населено място Биркова (от село Цветино) за отделно населено място – село Биркова;

– признава населено място Бозьова и Елан дере (от село Цветино) за отделно населено място – село Бозьова;

– признава населено място Бузгова, Бутрева, Дренкова, Ислямова и Палевска (от село Цветино) за отделно населено място – село Бутрева;

– признава населено място Враненци и Ходжовете (от село Цветино) за отделно населено място – село Враненци;

– присъединява колиби Далови към колиби Всемирци и признава колиби Всемирци за с. Всемирци;

– признава населено място Горна Биркова, Кундюва и Шандрова (от село Цветино) за отделно населено място – село Горна Биркова;

– признава населено място Горна Дъбева и Кехайова (от село Цветино) за отделно населено място – село Горна Дъбева;

– обединява колиби Дъбови и колиби Сойка в едно населено място – село Долна Дъбева;

– признава колиби Кандови (Долни Кандови) за село Кандови;

– присъединява населено място Асанова и Крантите като квартали на село Кръстава;

– обединява колиби Гегови и населените местности Рохлева, Боровинкова, Пашалиева и Юрукова (от с. Цветино) в едно ново населено място – с. Рохлева;

– признава населено място Дживгова, Лешкова, Лютева, Салиева и Чолакова (от село Цветино) за отделно населено място – село Чолакова;

Указ № 2932/обн. 30 септември 1983 г. – признава населено място (курортно селище) Юндола (от град Велинград) за отделно населено място – село Юндола;
Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Сърница и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Велинград;
Указ № 177/обн. 29 юли 2014 г. – отделя населените места: град Сърница, село Медени поляни и село Побит камък от община Велинград и образува община Сърница с административен център град Сърница.

Транспорт

През общината, от изток на запад, в това число и през общинския център, преминава участък от 50,2 km от трасето на теснолинейната жп линия Септември–Добринище (от km 17,7 до km 67,9).

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 66,1 km:

участък от 30,3 km от Републикански път II-84 (от km 29,4 до km 59,7);
началният участък от 5,8 km от Републикански път III-842 (от km 0 до km 5,8);
началният участък от 30 km от Републикански път III-843 (от km 0 до km 30,0).

Топографска карта

Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.

Бележки

↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
↑ данните за община Велинград са общи с община Сърница, тъй като тя по време на преброяването все още не е отделена като самостоятелна община
↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

Източници

Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
- Михаил Алексиев и колектив. Енциклопедичен справочник „Чепино“ А-Я. книга Първа. Велинград. 2002.
- Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Момчето от Велинград. София, Български бестселър, 2010. ISBN 978-954-463-148-2
- Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Кралят на басите. София, Иврай, 2011. ISBN 978-954-9388-33-6
  - Алексиев, Михаил. Генерал Атанас Семерджиев. София. 2013. ISBN 978-954-9388-48-0
  - Юбилеен енциклопедичен справочник „Обичам те, Велинград!“ Авторски колектив „Велинградски летописи“ 1948 – 2018. 2018. ISBN 978-954-9388-79-4
    - Никола Делиев. Календар на издирените записани имена, събития, снимки за родния край Велинград. 2014.
    - Михаил Алексиев. Скиорът на века. Биография на Иван Лебанов. 2011. 978-954-9388-34-3.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Велинград
((bg)) Официален сайт

[pop-stat.mashke.org-1] Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)

[2] данните за община Велинград са общи с община Сърница, тъй като тя по време на преброяването все още не е отделена като самостоятелна община

[3] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[1]

[2]

[3]