Весто Слайфър
Весто Слайфър Vesto Slipher | |
Роден |
11 ноември 1875 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Флагстаф, САЩ |
Националност | САЩ |
Учил в | Университет на Индиана Университет на Индиана – Блумингтън |
Научна дейност | |
Област | астрономия |
Работил в | обсерватория Лоуъл |
Весто Слайфър в Общомедия |
Весто Мелвин Слайфър (на английски: Vesto Melvin Slipher) е американски астроном, който провежда първите измервания на радиалната скорост на галактиките, предоставяйки първата емпирична основа за разширяването на Вселената.[1][2][3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Слайфър е роден в Мълбери, Индиана и завършва докторантурата си в Индианския университет в Блумингтън през 1909 г.[1] През цялат аси кариера работи в обсерваторията Лоуъл във Флагстаф, Аризона, където е повишен на помощник-директор през 1915 г., изпълнителен директор през 1916 г. и накрая директор от 1926 г. до песнионирането си през 1952 г.[1] Брат му, Ърл Слайфър, също е астроном и директор в същата обсерватория.
Слайфър използва спектроскопия, за да изследва периодите на въртене на планети и състава на планетарните атмосфери. През 1912 г. той става първият човек, наблюдавал отместването на спектралните линии на галактиките, като така открива галактичното червено отместване. През 1914 г. Слайфър прави и първото откритие на въртенето на спиралните галактики.[5] През 1929 г. открива натриевия слой в земната атмосфера.[6] Слайфър наема Клайд Томбо и ръководи работата му, чрез която през 1930 г. е открит Плутон.[1]
Често откриването на червеното отместване на галактиките се приписва погрешно на Едуин Хъбъл. Измерванията и тяхното значение са разбрани още преди 1917 г. от Весто Слайфър, Джеймс Едуард Кийлър и Уилям Уолъс Кембъл в техните обсерватории. Комбинирайки своите измервания на галактиките с измерванията на червеното отместване на галактиките на Слайфър, Хъбъл и Милтън Хюмейсън откриват груба пропорционалност между червеното отместване на обектите и разстоянието до тях.
Слайфър умира във Флагстаф, където е и погребан.[1][7]
В чест на братята Слайфър са наименувани кратери на Луната и Марс, както и астероидът 1766 Слайфър.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Награда Лаланд (1919)[1]
- Златен медал на Парижката академия на науките (1919)[1]
- Медал Хенри Дрйпър на Националната академия на науките (1932)[1][8]
- Златен медал на Кралското астрономическо дружество (1932)[1][9]
- Медал Брус (1935)[10]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Nesto (sic) Slipher, 93, Astronomer, Dies // 9 ноември 1969. с. 47.
- ↑ Origins of the Expanding Universe: 1912 – 1932. San Francisco, ASP Conference Series 471. Astronomical Society of the Pacific., 2013.
- ↑ Nussbaumer, Harry. 'Slipher's redshifts as support for de Sitter's model and the discovery of the dynamic universe' In Origins of the Expanding Universe: 1912 – 1932. Astronomical Society of the Pacific, 2013. с. 25 – 38.Physics ArXiv preprint
- ↑ O'Raifeartaigh, Cormac. The Contribution of V.M. Slipher to the discovery of the expanding universe in 'Origins of the Expanding Universe'. Astronomical Society of the Pacific, 2013. с. 49 – 62.Physics ArXiv preprint
- ↑ Slipher, Vesto. The detection of nebular rotation // 1914.
- ↑ The Metallic Vapor Layers
- ↑ Giclas, Henry L. Slipher, Vesto Melvin // Biographical dictionary of astronomers. Т. vol. II, M-Z. Springer, 2007. ISBN 9780387304007. с. 1066.
- ↑ Henry Draper Medal // National Academy of Sciences. Архивиран от оригинала на 2013-01-26. Посетен на 24 февруари 2011.
- ↑ Winners of the Gold Medal of the Royal Astronomical Society // Royal Astronomical Society. Архивиран от оригинала на 2011-05-25. Посетен на 24 февруари 2011.
- ↑ Past Winners of the Catherine Wolfe Bruce Gold Medal // Astronomical Society of the Pacific. Посетен на 24 февруари 2011.
|