Владимир Джанибеков

Владимир Джанибеков
	Владимир Джанибеков
Съветски космонавт
Информация
Роден	13 май 1942 г. (82 г.); сгт. Искандар, СССР
Националност	руснак
Друга професия	пилот-космонавт
Звание	генерал-майор от ВВС
Престой в космоса	145 денонощия 15 часа 58 минути 35 секунди
Селекция	Група ЦПК-5/ВВС-5 (1970)
Мисии	Союз 9, Союз 39, Союз Т-6, Союз Т-12, Союз Т-13
Емблема на мисията
Пенсиониране	24 юни 1986
	Владимир Джанибеков в Общомедия

Влади́мир Алекса́ндрович Джанибе́ков (на руски: Владимир Александрович Джанибеков), роден с фамилно име Крисин (Крысин), е бивш летец-космонавт на СССР (1978), 2 пъти герой на Съветския съюз (1978, 1981), генерал-майор от авиацията (1985).

Биография

Роден е на 13 май 1942 г. в сгт. Искандар (тогава в Южноказахстанска област, Казахска ССР; от 1956 г. в Ташкентска област, Узбекска ССР) в семейство на офицер от МВР и медицинска сестра. Скоро след раждането му неговото семейство се преселва в Ташкент. Етнически руснак, след сватбата си сменя фамилното си име с името на първата си съпруга Лилия Джанибекова (внучка на етнографа и тюрколог Абдулхамид Джанибеков, ногаец от Астрахан). След развода си с нея запазва фамилното си име и когато се жени отново.

Завършва Ташкентското Суворовско училище през 1960 г. и Ейското висше авиационно училище за летци през 1965 г.

През същата година след дипломирането си започва да служи като летец-инструктор във ВВС на СССР.

От 1970 г. е в Отряда на космонавтите. Преминал пълния курс по общокосмическа подготовка и подготовка за космически полети на космическия кораб тип „Союз“ и орбитални станции тип „Салют“.

Извършва 5 космически полета като командир на кораб.

Първият полет е на кораба „Союз 27“ и орбиталната станция „Салют-6“ (10 – 6 януари 1978). Продължителността на полета е 5 денонощия и 23 часа.

Вторият полет е на кораба „Союз 39“ и орбиталната станция „Салют-6“ (22 – 30 март 1981).

Третият полет е на кораба „Союз Т-6“ и орбиталната станция „Салют-7“ (24 юни – 2 юли 1982).

Четвъртият полет е като командир на кораба „Союз Т-12“ и орбиталната станция „Салют-7“ (17 – 29 юли 1984 г.). По време на полета прави едно излизане в открития космос с продължителност 3 часа 35 мин., заедно с втората космонавтка Светлана Савицкая за изпитания на установката за рязане и заваряване на материал в космоса.

Петият полет е като командир на кораба „Союз Т-13“ и орбиталната станция „Салют-7“ (6 юни – 26 септември 1985). Продължителността на полета е над 112 денонощия. Счита се, че този полет е най-сложният от техническа гледна точка в историята на съветската космонавтика.

След разпадане на радиовръзката и подаване на грешна команда от Центъра за управление на полетите станцията „Салют-7“ вследствие от нарушения в електрозахранването (ориентиране на слънчевите батерии към Слънцето) започва напълно неуправляем полет. За възстановяване на контрола над станцията е изпратена експедиция с модифицирания за тази цел кораб „Союз Т-13“ в състав Джанибеков и Виктор Савиних.

От кораба е демонтирана системата за автоматично скачване и креслото на третия космонавт, подобрени са средствата за визуално наблюдение за осъществяване на ръчно скачване, монтиран е лазерен далекомер и снабден с допълнителни запаси вода, захранване и кислород. Приближаването на кораба към станцията е осъществено с участието на наземни и космически средства на системата за противоракетна отбрана.

За успешното изпълнение на задачите на този полет Джанибеков получава званието генерал-майор от авиацията.

От 1985 до 1988 г. е командир на отряда на космонавтите в Центъра за подготовка на космонавти „Ю. Гагарин“ (ЦУП). След това до 1997 г. е началник на Управлението по теоретична и научноизследователска подготовка в ЦУП.

През 1991 – 1994 г. в състава на американо-руски екипаж участва в няколко опита да се извърши околосветски полет без кацане с въздушен балон. За целта провежда в САЩ необходимата подготовка и полага изпити за сертификат на пилот на апарати, по-лъке от въздуха, допуснат е до изпитателни полети. На различни летателни апарати от този вид е налетял около 100 часа.

Член е на Съюза на художниците на СССР. Автор е на ескизи за съветски (№ 5007, 5008, 5109, 5110 по каталога на пощенските марки на СССР) и за американски пощенски марки. Автор е също на концепцията и дизайна на няколко модела ръчни часовници, произведени в ограничена серия^[1]^[2].

От 1970 до 1991 г. е член на КПСС. Действителен член на Международния клуб „Леонардо“. Президент на Асоциацията на музеите по космонавтика на Русия (2010). Председател на Надзорния съвет на Дружеството за дружба с Непал.

Космически полети на Владимир Джанибеков
№	Дата	КК	Функции	Продължителност
1	10 януари 1978	„Союз 27“	Командир	5 денонощия 22 часа 58 мин 58 сек.
2	22 март 1981	„Союз 39“	Командир	7 денонощия 20 часа 42 мин 3 сек.
3	24 юни 1982	„Союз Т-6“	Командир	7 денонощия 21 часа 50 мин 52 сек.
4	17 юли 1984	„Союз Т-12“	Командир	11 денонощия 19 часа 14 мин 36 сек.
5	6 юни 1985	„Союз Т-13“	Командир	112 денонощия 3 часа 12 мин 6 сек.
Сумарно време в космоса – 145 денонощия 15 часа 58 минути и 35 сек.

Награди

2 пъти Герой на Съветския съюз (16 март 1978, 30 март 1981)
5 ордена „Ленин“ (16 март 1978, 30 март 1981, 2 юли 1982, 29 юли 1984, 26 септември 1985)
Орден „Червена звезда“ (15 януари 1976)
Орден „За служба на Родината във Въоружените сили на СССР“ III степен
Орден „Дружба“ (1996)
Герой на Монголската народна република (1981)
Орден „Сухе Батор“ (Монголия, 1981)
Орден на Почетния легион (Франция, 1982)
Орден „Държавно знаме на УНР“ (УНР, 1980)
Почетен гражданин на градове в Казахстан – Аркалик, Джезказган и Ленинск, в Монголия – Улан Батор, в Русия – Гагарин, Калуга и Черкеск, в САЩ – Хюстън, в Узбекистан – Газалкент, Чирчик.

Източници

↑ На МКС будут испытаны новые орбитальные часы // Телеканал НТВ. 24.10.2003.
↑ Новости о вручении „Космонавигатора“ в архиве ЦУП^{[неработеща препратка]}

Външни препратки

Владимир Джанибеков на сайта Космическа енциклопедия ASTROnote
В. П. Савиных, Записки с мертвой станции^{[неработеща препратка]} (книга за възстановяването на Салют 7)

[1] На МКС будут испытаны новые орбитальные часы // Телеканал НТВ. 24.10.2003.

[2] Новости о вручении „Космонавигатора“ в архиве ЦУП^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]