Георги Данаилов (икономист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Данаилов.
Георги Данаилов | |
български икономист и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 октомври 1939 г.
|
Учил в | Московски държавен университет |
Научна дейност | |
Област | Икономика |
Работил в | Софийски университет |
Политика | |
Депутат | |
XIV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС | |
Георги Данаилов в Общомедия |
Георги Тодоров Данаилов е български икономист и политик от Демократическата партия (след 1923 година – от Демократическия сговор). Той е първият български преподавател по политическа икономия, а на два пъти за кратко е министър – на търговията, промишлеността и труда през 1918 и на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1930 – 1931 година.
Георги Данаилов е почетен гражданин на Свищов.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Георги Данаилов е роден на 15 май (3 май стар стил) 1872 година в Свищов[1] в семейството на заможен търговец. Първоначалното си образование получава в своя роден град. След това завършва Първа софийска мъжка гимназия (1891) и право в Московския университет (1895).[1] През 1897 година става доцент по политикономия във Висшето училище, днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“, като през 1897 – 1898 година специализира политическа икономия, финансова наука и статистика в университетите във Виена, Мюнхен и Берлин.
През 1902 година Данаилов става извънреден професор в Софийския университет, а след прекъсване по време на Университетската криза е частен доцент (1908 – 1924), хоноруван професор (1925 – 1935) и накрая редовен професор и титуляр на катедрата по политическа икономия (1935 – 1939). От 1901 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а през 1937 – 1939 година е председател на неговия Философско-обществен клон.[1] От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки (сега УНСС).[2]
Георги Данаилов публикува ценни трудове по методология, теория и техника на статистиката. Основоположник е и на демографската наука в България. Научните, икономическите и специалните възгледи на проф. Георги Данаилов са обобщени в речта, произнесена на 8 ноември 1936 г. в Свищов при откриването на Висшето търговско училище „Д. А. Ценов“ (днешната Стопанска академия). Той е първият български автор, написал учебник по статистика, който има респектиращ обем от 638 страници. В голяма степен учебникът има монографичен характер, като голяма част от него са посветени на историографията и същността на статистическата наука и практика.
Георги Данаилов се включва активно и в политическия живот като участник в Демократическата партия, като през 1908 – 1911 и 1913 – 1934 година е народен представител. През 1911 година е обвинител в създадения Втори държавен съд, който трябва да съди министри от стамболовистките кабинети. През 1918 година става секретар на Централното бюро на партията и за няколко месеца е министър на търговията, промишлеността и труда в третото правителство на Александър Малинов. През 1923 година е обвинен[3] и арестуван, както много лидери на опозицията, за да бъде съден от организирания от земеделците Трети държавен съд. След Деветоюнския преврат Данаилов е освободен.[1]
През 1923 година Данаилов е в крилото на Демократическата партия, оглавявано от Андрей Ляпчев, което се присъединява към Демократическия сговор.[1] Участва в групата, която изработва първата програма на партията.[4] През 1930 – 1931 година той е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в третото правителство на Ляпчев.[1]
Дядо е на българския писател и сценарист Георги Данаилов.
Георги Данаилов умира в София на 22 октомври 1939 година.[1]
Публикации
[редактиране | редактиране на кода]- „Един паметник на старото българско право“ (1901)
- „Нашите железници с особено внимание върху линията Централната – Свищов“ (1902)
- „Петко Каравелов“ (1904)
- „Основни начала на политическата икономия“ (1906)
- „Лекции по демография“ (1908)
- „Изследвания върху демографията на България“ (1930)
- „Теорията на статистиката“ (1931)
- „Благотворителността и културно-просветните институти в гр. Свищов“ (1936)
- „Социална и стопанска структура на България“ (1937)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 137 – 138.
- ↑ Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.:1922 г. стр. 4
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 146.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Проф. д.ик.н. Методи Кънчев, Академик Георги Данаилов – Епистемологически подход към икономиката и националната кауза
- Цанков, Ал. Поменик на Българската академия на науките: Георги Т. Данаилов (16.V.1872 - 22.X.1939) // Летопис на Българската академия на науките (21). 1943. с. 79 - 89.
Жечо Бакалов | → | Министър на търговията, промишлеността и труда (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) | → | Янко Сакъзов |
|
|
- Български политикономисти
- Български политици (1878 – 1918)
- Български политици (1918 – 1945)
- Възпитаници на Московския университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Академици на БАН
- Български министри
- Преподаватели в УНСС
- Преподаватели в Юридическия факултет на Софийския университет
- Демократически сговор
- Почетни граждани на Свищов
- Носители на орден „Свети Александър“
- Родени в Свищов
- Починали в София