Георги Копринков
| Георги Копринков | |
| български юрист, политик, политзатворник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 12 декември 1988 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Иван Копринков |
Георги Иванов Копринков е български юрист и политик, политзатворник в комунистическите лагери.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 април 1922 година в Нова Загора.[1][2] Син е на Иван Копринков, народен представител от БРСДП (о) в Шестото велико народно събрание. По майчина линия (Мария Попйорданова) е племенник на българските революционери Миле и Орце Попйорданови.[3] Петър Дертлиев пише за Иван и Георги Копринкови: „Баща и син си приличат много. Сухи, стегнати, без поетично очарование, с което обикновено си представяме водачите. Но в тях има някаква непреклонна решителност, воля, която увлича – войводи. Бащата организира кооперация, Популярна банка, театър. Синът – една от най-силните организации в страната. Едновременно и двамата ще минат кръстния път – бащата в затвора, Гошо – по лагерите“.[4]
Завършва правни и държавни науки в Софийския университет.[1] Избран е за член на ръководството на Съюза на социалистическата младеж (1946).[5]
Минава през затвори и лагери.[4] Петър Дертлиев разказва за срещата си с него в лагера „Белене“. Успяват да се прегърнат и от него чува само една фраза: „Няма да се предадем!“, а по-късно Георги Копринков казва: „От сто години няма време, когато някой от нашия род да не е по затворите. „Честта задължава“, казват французите. Харамийската – също“.[6]
След като го пускат, той трябва да изкарва прехраната си не с юридическото си образование, а с тежък физически труд като мозайкаджия, зидар по фабрични комини и др. На съвет на Дертлиев да се махне от Стара Загора, където за него няма живот, отговаря: „Защо да се махна? Нали само като мина по улицата хората виждат, че има непречупени“.[6]
Умира на 12 декември 1988 г. в Стара Загора.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Георги Попйорданов | Султана Владикоецова | Петър Попйорданов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Копринков | Мария Попйорданова | Павлина Попйорданова | Иван Шатев | Миле Попйорданов (1879 – 1902) | Йордан Попйорданов (1881 – 1903) | Олга Попйорданова | Елена Попйорданова | Иван Попйорданов | Илия Попйорданов | Гичо Попйорданов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Копринков | Благой Попйорданов (1913 - 1995) | Петър Попйорданов | Савка Чанкова (1921 — 2013) | Георги Чанков (1909 - 2004) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Попйорданов (р. 1938) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Чочо Попйорданов (1964 - 2013) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Алманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Том 2, с. 841
- ↑ а б Туртуриков, Георги. Старозагорската адвокатура и „Народния съд“ 1944 – 1945 г. // Science & Technologies IX (6). с. 25.
- ↑ Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 142.
- ↑ а б Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 141.
- ↑ Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 139.
- ↑ а б Дертлиев, Петър. Ден първи – ден последен. София, ИК Свят. Наука, 1996. ISBN 954-8223-34-1. с. 141 – 142.
