Направо към съдържанието

Герт Хофман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герт Хофман
Gert Hofmann
Роден29 януари 1931 г.
Починал1 юли 1993 г. (62 г.)
Професиядраматург, белетрист, есеист
Националност Германия
Жанрдрама, проза, есе
НаградиНаграда Ингеборг Бахман (1979)
Уебсайт

Герт Хофман (на немски: Gert Hofmann) е от значимите немскоезични драматурзи от втората половина на XX век. Автор е също на романи, разкази и есета.

Герт Хофман израства в Лимбах, Саксония. През 1948 г. семейството му се мести в Лайпциг, където Хофман учи в школа за чужди езици и полага изпит като конферентен и литературен преводач по английски и руски. През 1950 г.завършва с матура и започва да следва романистика, германистика, славистика и англицистика в Лайпцигския университет.

През 1951 г. напуска ГДР и отива във Фрайбург, където продължава следването си – сега по предметите англицистика, германистика, романистика, социология и политология. Завършва през 1957 г. с дисертация върху Хенри Джеймс и става доктор по философия.

Работи няколко години като научен асистент в университета на Фрайбург и от 1961 г. поема германистични курсове в университетите на Тулуза, Париж, Бристол, Единбург, Ню Хейвън, Бъркли и Остин.

От 1971 до 1980 г. Хофман живее в Клагенфурт и същевременно преподава в югославския университет на Любляна. След 1980 г. живее със семейството си в Ердинг край Мюнхен.

Умира от инсулт през 1993 г.

Литературното творчество на Герт Хофман се състои преди всичко от множество радиодрами и няколка театрални пиеси, възникнали след началото на 60-те години.

От 1979 г. писателят публикува редица разкази и романи, които му донасят известност сред по-широка читателска публика.

Докато в радиодрамите си Хофман развива преди всичко критика на езика и обществото, в прозаичните си произведения, които критиката сравнява с прозата на Томас Бернхард, той описва най-вече душевно и физически осакатени протагонисти в един зловещ и жесток свят.[1]

Важни и повтарящи се теми в творчеството му са проблемите с непревъзмогнатото немско минало и гротескните последици от това.

От 1987 г. Герт Хофман е член на Немската академия за език и литература в Дармщат. Получава важни литературни награди и отличия.

  • Interpretationsprobleme bei Henry James, 1957
  • Der Bürgermeister, Theaterstück, 1963
  • Der Sohn, Theaterstück, 1966
  • Kündigungen, Zwei Einakter, 1969
  • Advokat Patelin, Theaterstück, 1976
  • Die Denunziation, Novelle, 1979
  • Die Fistelstimme, Roman, 1980
  • Fuhlrotts Vergeßlichkeit und Portrait eines uns bekannten Kopfes, 1981
  • Gespräch über Balzacs Pferd, Vier Novellen, 1981
Разговор за коня на Балзак, изд.: Народна култура, София (1988), прев. Александър Андреев
  • Die Überflutung, Vier Hörspiele, 1981
  • Auf dem Turm, Roman, 1982
  • Die Rückkehr des verlorenen Jakob Michael Reinhold Lenz nach Riga, Novelle, 1984
  • Unsere Eroberung, Roman, 1984
  • Der Blindensturz, Erzählung, 1985
  • Veilchenfeld, Erzählung, 1986
  • Die Weltmaschine, Erzählung, 1986
  • Casanova und die Figurantin, Novelle, 1987
  • Unsere Vergeßlichkeit, Roman, 1987
  • Vor der Regenzeit, Roman, 1988
  • Der Kinoerzähler, Roman, 1990
  • Tolstois Kopf, Erzählungen, 1991
  • Das Glück, Roman, 1992
  • Das Thema kommt, verbeugt sich, sagt: Wie wär's?, Essay, 1992
  • Die kleine Stechardin, 1994