Гродненска област

Гродненска област
Гродзенская во́бласць
	Гродненска област Гродзенская во́бласць
Страна	Беларус
Адм. център	Гродно
Площ	25 127 km²
Население	1 039 278 души (2019); 41,4 души/km²
Райони	17 + 1
Губернатор	Владимир Кравцов
Официален сайт	www.region.grodno.by
	Гродненска област в Общомедия

Гродненска област (на беларуски: Гродзенская вобласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 25 127 km² (най-малка по големина в Беларус, 12,1% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 039 278 души^[1] (най-малка по население в Беларус, 10,97% от нейното население). Административен център град Гродно. Разстояние от Минск до Гродно 343 km.

Историческа справка

Най-старите градове в областта са: Гродно (първи сведения за селището от 1128 г.); Лида (първи сведения от 1380 г.), Слоним (град от 1500 г., вторично утвърден за град през 1796 г., основан в края на 10 век, първи исторически сведения от 1252 г.), Волковиск (град от 1507 г. вторично утвърден за град през 1796 г., първи исторически сведения от 1259 г.); Навагрудак и Ошмяни (градове от 1796 г., вторично признати за градове през 1940 г.). Най-новите градове в областта Иве и Свислоч (от 2000 г.) и Островец (от 2012 г.) са утвърдени за такива след признаването на независимостта на Беларус. Гродненска област е образувана на 20 септември 1944 г. от части на Белостокска, Брастка и Барановичка области. На 8 януари 1954 г. към Гродненска област са присъединени районите на заличените Молодечненска и Барановичка области.

Географска характеристика

Гродненска област се намира в северозападната част на Беларус. На запад граничи с Подляско войводство на Полша, на север – с Литва, на североизток – с Витебска област, на изток – с Минска област и на юг – с Брестка област. В тези си граници заема площ от 25 127 km² (най-малката по големина в Беларус, 12,1% от нейната площ). Дължина от югозапад на североизток 270 km, ширина от северозапад на югоизток 128 km.^[2]

Гродненска област е разположена в западната част на Източноевропейската равнина. Централната ѝ част се заема от Неманската низина (височина до 90 – 150 m), а на север от нея се простира слабохълмистата Лидска равнина. На югозапад леко се издигат над околния терен Гродненското (240 m) и Волковиското възвишения, на североизток се издига Ошмянското възвишение (320 m), а на югоизток – Новогрудското възвишение с максимална височина 323 m (53°33′51″ с. ш. 25°47′58″ и. д. / 53.564167° с. ш. 25.799444° и. д.53.564167, 25.799444), издигаща се южно от град Навагрудак.^[2]

Климатът е умерено континентален със сравнително кратка и зима и влажно топло лято. Средна януарска температура от -4,5 °C на запад до -5,5 °C на изток, а средната юлска съответно 18 °C и 17,5 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 mm в низините до 650 mm във възвишенията. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 190 – 200 денонощия.^[2]

Над 95% от територията на Гродненска област попада във водосборния басейн на река Неман, която се явява основна водна магистрала в областта. Основни притоци: леви – Уша, Сервеч, Молчад, Шчара, Зелвянка, Рос, Свислоч; десни – Березина, Гавя, Дитва, Лебеда, Котра. В крайния югозападен ъгъл на областта протича най-горното течение на река Нарев от басейна на Висла. Водите на реките основно се използват зо битово водоснабдяване. Езерата в областта са малко, като най-голямото е Белое.^[2]

В областта преобладават ливадно-подзолистите почви. В западните и югозападните райони, предимно в по-високите части са развити средноподзолисти песъчливи и пясъчни почви. По долината на река Неман са развити торфено-блатните и ливадно-алувиалните почви, а на югозапад и в отделни места в Новогрудското възвишение има значителни участъци заети от плодородните ливадно-карбонатни почви. Около 20% от територията на областта е покрита с гори. Горските масиви имат предимно островен характер и са „разхвърляни“ по цялата ѝ територия. В горските масиви преобладават иглолистните гори (72%) разположени основно в Гродненски, Слонимски и други райони, а на територията на Свислочки район попада северната част на резервата „Беловежка гора“. Блатата (предимно от низинен тип) и заблатените земи заемат почти 1/5 от територията на областта. В Гродненска област се срещат над 50 вида бозайници и около 200 вида птици – заек, лисица, белка, горски пор, плъх, дива свиня, лос, норка, язовец, хермелин, бобър (в югоизточните части). В резервата „Беловежка гора“ обитават зубри, благородни елени, сърни, диви свине и други ценни животни.^[2]

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Гродненска област област е наброявало 1 039 278 души (10,97% от населението на Беларус). Гъстота 41,36 души/km². Градско население 76,1%. Етнически състав: беларуси 66,7%, поляци 21,5%, руснаци 8,2%, украинци 1,4%, литовци 0,2%, татари 0,2% и др.^[1]

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Гродненска област се дели на 1 областен градски окръг, 17 административни района, 15 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 14 града с районно подчинение, 16 селища от градски тип и 2 градски района в град Гродно.^[1]

**Административно-териториално деление на Гродненска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Гродно (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Гродно	142	373 547	гр. Гродно	373 547	-
Административен район
1. Берестовицки	744	15 193	сгт Болшая Берестовица	5744	63
2. Волковиски	1193	69 105	гр. Волковиск	43 815	98	Красноселски, Рос
3. Вороновски	1418	24 335	сгт Вороново	6302	133	Радун
4. Гродненски	2594	49 466	гр. Гродно		-	гр. Скидел, Сопоцкин
5. Дятловски	1544	23 744	гр. Дятлово	7490	199	Козловщина, Новоелня
6. Зелвенски	870	14 375	сгт Зелва	6581	132
7. Ивевски	1846	22 458	гр. Иве	7668	158	Юратишки
8. Корелички	1094	19 336	сгт Кореличи	6393	194	Мир
9. Лидски	1567	131 240	гр. Лида	101 928	132	гр. Берьозовка
10. Мостовски	1342	27 735	гр. Мости	15 770	60
11. Навагрудакски	1668	44 630	гр. Навагрудак	29 525	172	Любча
12. Островецки	1569	25 131	гр. Островец	11 640	250
13. Ошмянски	1216	30 613	гр. Ошмяни	17 118	220
14. Свислочки	1450	14 797	гр. Свислоч	6370	90	Порозово
15. Слонимски	1471	63 687	гр. Слоним	49 338	165
16. Сморгонски	1490	51 390	гр. Сморгон	37 528	260
17. Шчучински	1912	38 496	гр. Шчучин	16 175	68	Желудок, Острино

Вижте също

Административно деление на Беларус

Външни препратки

Официален сайт

Източници

[belstat2018-1] а ^б ^в Численность населения на 1 января 2019 г. и среднегодовая численность населения за 2018 год по Республике Беларусь в разрезе областей, районов, городов и поселков городского типа Архив на оригинала от 2017-07-30 в Wayback Machine..

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Гродненская область, т. 7, стр. 343 – 344

[1]

[2]