Данте Алигери (линеен кораб, 1910)
| „Данте Алигери“ Dante Alighieri | |
 Линейният кораб „Данте Алигери“ | |
| Флаг |  Италия |
|---|---|
| Клас и тип | Линеен кораб |
| Производител | Regio Cantiere di Castellammare di Stabia в Кастеламаре ди Стабия, Италия |
| Служба | |
| Заложен | 6 юни 1909 г. |
| Спуснат на вода | 20 август 1910 г. |
| Влиза в строй | 15 януари 1913 г. |
| Изведен от експлоатация | 1 юли 1928 г., утилизиран |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 19 866 t (нормална) 21 900 t (пълна) |
| Дължина | 158,4 m (по КВЛ) 168,1 m (максимална) |
| Ширина | 26,6 m |
| Газене | 8,8 m |
| Броня | пояс: 254 mm; палуба: 38 mm; каземати: 100 mm; кули ГК: 254 mm; кули СК: 100 mm; бойна рубка: 305 mm |
| Задвижване | 4 парни турбини Parsons; 23 парни водотръбни котли Blechynden ; 4 гребни винта; 32 200 к.с. (проектна) |
| Скорост | 22 възела (41 km/h) |
| Далечина на плаване | 4250 морски мили при 10 възела ход |
| Екипаж | 981 души |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x3 305 mm; 4x2 и 12x1 120 mm; 13x1 76,2 mm |
| Торпедно въоръжение | 3x1 450 mm |
| „Данте Алигери“ в Общомедия | |
Данте Алигери (на италиански: Dante Alighieri) е първият италиански линеен кораб. Корабът е заложен на 6 юни 1909 г. в корабостроителницата „Кастелламаре“, спуснат е на вода на 20 август 1910 г., а предаден в експлоатация на 15 януари 1913 г.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода] |
Тъй като към 1906 г. точно е завършено построяването на четирите нови бързоходни линейни кораба-додредноути от типа „Vittorio Emanuele“ с достатъчно мощно въоръжение, то Италианският флот не проявява към дредноутите голям интерес до 1908 г., когато флотите на всички велики морски държави започват интензивно да се попълват с корабите от този клас. Първият италиански линкор-дредноут става „Данте Алигери“.
Според техническите изисквания на флота нормалната водоизместимост трябва да бъде не повече от 20 000 тона, скоростта – не по-малко от 22 възела. Бронирането трябва да бъде достатъчно за защита от фугасни снаряди на артилерията от големия и средния калибри на дистанции на боя от 30 – 40 кабелтови.
Калибърът на противоминната му артилерия е 120-мм.
На линкора за първи път в световната практика оръдията на главния калибър (305 мм) са разположени в триоръдейни кули. Тези артилерийски установки са направени от италианските предприятия-филиали на известните британски фирми „Vickers“ и „Armstrong“. Поради това, че доставката на тези оръдия се проточва почти с една година, първи с триоръдейни кули на главния калибър влиза в строй австро-унгарският дредноут „Вирибус Унитис“.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]„Данте Алигери“ е добре приспособен за условията на Средиземно море, но едва ли би се оправдал в бойни действия в Атлантика.
Брониране
[редактиране | редактиране на кода]Дебелината на главния брониран пояс е 250 мм. Вторият броневи пояс е 100 мм и се намира над първия. Носовата траверса е дебела 100 мм, кърмовата – от 76 до 100 мм. Дебелината на главната бронирана палуба е от 75 до 100 мм.
Оказва се, че корабът е силно претоварен (газенето е с 35 см над планираното), и главния броневи пояс практически напълно се намира под водата.
Бронирането на кулите на главния калибър е: чело – 250, стени – 150 мм.
Скорост
[редактиране | редактиране на кода]Проектиран, за да достига максимална скорост от 23 възела (43 км/ч; 26,5 мили в час) при мощност 35 000 к.с. (26 000 кВт), „Данте Алигери“ не достига тази цел на ходовите си изпитания. Корабът развива максимална скорост от 22,83 възела (42,28 км/ч, 26,27 мили в час) при мощност от 32190 к.с.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]По време на Първата световна война „Данте Алигери“ е флагман на Италианската флота, макар да не участва в нито една битка. Линкорът осъществява блокада на източното крайбрежие на Адриатика.
През 1928 г. (15 години след влизането си в строй) корабът е предаден за скрап, тъй като вече се смята за безнадеждно остарял.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Балакин С. В., Кофман В.Л. Дредноуты. М., 2004. ISBN 5-93848-008-6.
- All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- DANTE ALIGHIERI battleship (1913) ((en))
- www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
- ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-02-21 в Wayback Machine. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Данте Алигери (линеен кораб, 1910)
| |||||||||||||||||||
_crowned.svg){kind=small}
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Данте Алигьери (линкор)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
