Джордж Едуард Мур
Облик
Джордж Едуард Мур George Edward Moore | |
английски философ | |
Джордж Едуард Мур през 1914 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 24 октомври 1958 г.
|
Погребан | Великобритания |
Религия | атеизъм |
Националност | Великобритания |
Учил в | Тринити Колидж |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Школа | Аналитична философия |
Интереси | етика, епистемология, философия на езика |
Повлиял | Бъртранд Ръсел, Лудвиг Витгенщайн, Дж. Л. Остин, Джон Мейнард Кейнс, Макс Блек[1] |
Джордж Едуард Мур в Общомедия |
Джордж Едуард Мур (на английски: George Edward Moore; р. 4 ноември 1873 – п. 24 октомври 1958) е британски философ.
Учил и преподавал в Кеймбриджкия университет. Наред с Готлоб Фреге, Бертран Ръсел и Лудвиг Витгенщайн, той е сред основоположниците на аналитичната философия, направление, преобладаващо днес в англоговорещия свят.
Мур е известен със своята защита на здравия разум, своя етичен ненатурализъм и своя много ясен и премерен стил на писане. До голяма степен той е „философ на философите“ – влиятелен и уважаван сред другите философи, но сравнително непознат за по-широката публика.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „The Nature of Judgment“ (1899)
- „The Refutation of Idealism“ (1903)
- „Principia Ethica“ (1903) / Основи на етиката, Cофия: Евразия, 1996; Прев. [от англ.] И. Колева (256c.)
- „Philosophical Studies“ (1922)
- „Some Main Problems of Philosophy“ (1953)
- „Philosophical Papers“ (1959)
- „Commonplace Book, 1919–1953“ (1962)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Alice Ambrose, Morris Lazerowitz (eds.), G. E. Moore: Essays in Retrospect, Volume 3, Psychology Press, 2004, p. 25.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Произведения
- ((en)) „Principia Ethica“
- ((en)) „The Refutation of Idealism“
|