Димитър Гущанов
| Димитър Гущанов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Лозански университет |
| Семейство | |
| Баща | Атанас Гущанов |
| Димитър Гущанов в Общомедия | |
Димитър Атанасов Гущанов или Гощанов е деец на българското националноосвободително движение в Македония и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Крушево, Демирхисарско в семейството на учителя Атанас Гущанов. Учи в българското класно училище в Сяр и в богословското училище в Самоков.[1] Известно време учителства в село Старчища, Неврокопско. По-късно заминава за Лозана, Швейцария, където в 1898 година завършва право.[1][2]
През 1898 година е учител в град Кочани. На следната 1899 година е назначен от Българската екзархия за главен учител на българското класно училище в Петрич. Тази длъжност заема до 1901 година.[1] Още през 1899 година се присъединява към ВМОРО и е избран за околийски ръководител в Петрич. Под негово ръководство в редица села в Петричко се създадават комитети на организацията.[1]
През лятото 1902 година е назначен за директор на Сярското педагогическо училище, но не започва учебната година.[3] Поради преследванията на османските власти, през септември минава в нелегалност и се присъединява към четата на Михаил Чаков.[1] Става нелегален член на Серския революционен комитет[4] и е определен от Гоце Делчев за инспектор на четите на ВМОРО в Серския революционен окръг, а от февруари 1903 година е драмски войвода. През март 1903 година участва в извършването на атентата на тунела и моста на река Ангиста, на железопътната линия Солун - Цариград.[1]
Гущанов загива на 21 април (4 май) 1903 година, заедно с Гоце Делчев в сражение с турски аскер в село Баница, Сярско.[5][1][6] В битката загиват също неговите четници: Стефан Страхинов от село Търлис, Стоян Захариев от село Баница и Димитър Палянков от село Горно Броди, а Георги Савеклиев е тежко ранен и заловен от турците. Гоце Делчев и Димитър Гущанов са заровени в общ гроб.[7] Лазар Томов пише за него в списание „Илюстрация Илинден“:
| „ | И сѣкашъ само той можеше да почива едно до едно до най-голѣмия македонски синъ - Гоце. Дѣлото на Дим. Гощановъ наново възкръсва и ще буди свѣсть в младитѣ поколѣния на цѣлокупния бълг. народъ.[8] | “ |
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На името на революционера са наречени улици в Петрич и София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 243.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ Тренчев, Георги. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. Списание „Македонски преглед“, кн.1, София, 2020, стр.117.
- ↑ Димитровъ, Лазаръ. Моето участие въ революц. движение въ Македония // „Илюстрация Илиндень“ XIV (9 (139). София, ноемврий 1942. с. 2.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 104-105.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
- ↑ Томовъ, Л. Димитъръ Гощановъ // „Илюстрация Илиндень“ XIV (3 (133). София, мартъ 1942. с. 8 - 9.
- ↑ Томовъ, Л. Димитъръ Гощановъ // „Илюстрация Илиндень“ XIV (3 (133). София, мартъ 1942. с. 9.
