Направо към съдържанието

Иван Дорев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Дорев
български учител
Роден
Починал
9 август 1942 г. (75 г.)

Учил вСофийски университет
Иван Дорев в Общомедия

Иван Тодоров Дорев е български учител и книжовник, член на Македонския научен институт.

Учители и ученици от Първа мъжка гимназия в София през 1919 година. Сред учителите са Благой Димитров (трети седнал), Станимир Станимиров (четвърти седнал), Иван Дорев (пети седнал) и други.

Дорев е роден в леринското село Пътеле, Южна Македония (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) в 1866 година. Първи братовчед е на дипломата Панчо Дорев и на дееца на ВМОРО Аце Дорев. В 1895 година завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет. Специализира една година гръцка филология в Атина, Гърция (1896), а след това философия в университета в Тюбинген, Германия (1897).[1]

Иван Дорев става член на ВМОРО и поддържа тесни връзки с Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, Борис Сарафов и други.[2]

В продължение на 31 години Дорев учителства в различни градове в българските земи – Битоля, Куманово, Скопие, Цариград и София. В 1908 - 1909 година е учител в Солунската българска девическа гимназия.[3] От 1909 до 1914 година работи в Архива на Възраждането, а след Първата световна война в българското просветно министерство.

Дорев издава различни сборници със стихове и разкази, училищни христоматии и граматики, както и прави преводи на различни автори от гръцки език. Межу 1930 и 1931 година редактира детската илюстрована библиотека „Щастливи години“. Член е на Българо-гръцкото дружество, а от 1937 година и на Македонския научен институт.[4] В 1933 година е избран в Националния комитет на македонските братства.[5]

В Централен държавен архив се пазят негови спомени и документи – ф. 1122к, 1 опис, 55 а.е.

„Българска граматика с църковнославянски четива“, 1937, на Иван Дорев и Иван Унджиев
  • „Живота на хората“ (1925), в съавторство с Д. Койчев
  • „Родина и природа“ (1925), в съавторство с Д. Койчев
  • „Родна реч. Ч.II. Практическа граматика за IV отделение“ (1925)
  • „Джобен правописен речник“ (1931)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Дорев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Дорев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Дорев
 
Трайче Доревски
(1867 – 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аце Дорев
(1871 – 1941)
 
Панчо Дорев
(1878 – 1938)
 
Линка
Хололчева
 
Христо
Хололчев
 
Иван Дорев
(1866 – 1942)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Дорев
(1913 – ?)
 
 
 
Крум Хололчев
(1915 – 1986)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 147.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
  4. Енциклопедия България. Том 2, София, Издателство на БАН, 1981.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 470.