Истинска гнездовка
Истинска гнездовка | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Rich., 1818 | ||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Истинска гнездовка в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Истинската гнездовка (Neottia nidus-avis) е многогодишно растение от семейство Орхидеи, земна орхидея, безхлорофилна, сапрофитно растение. През 1586 г. е описана от френския ботаник и лекар Жак Делешамп, който сравнява коренището и с птиче гнездо, откъдето идва името гнездовка.
Морфологично описание
[редактиране | редактиране на кода]На височина достига от 15 до 40 cm. Истинската гнездовка е восъчно-жълтеникаво-кафява на цвят. Съцветията са гроздовидни, цветчетата са със звънчевидна форма и са подредени спираловидно. Околоцветните листчета са кафяви и еднакви, а устната е раздвоена на върха. Листата на тази дива орхидея също са кафяви. Върху изсъхналото стебло след прецъфтяване остават празните семенни капсули до следващата година. Ризомата (достига до 10 – 12 cm.) е хоризонтално разположена, от нея излизат същинските корени с дебелина до 5 mm и дължина до 10 cm.
Истинската гнездовка цъфти от май до края на юни в зависимост от климатичните особености на района. Цъфтежът може да бъде подземен. Опрашва се от насекоми, може и да се самоопрашва чрез полени при опадане на цветовете и от цветния прашец, отложен върху стеблото като налеп.
Биологично описание
[редактиране | редактиране на кода]Истинската гнездовка много често е разглеждана като паразитно растение тъй като е безхлорофилна и не фотосинтезира. Като повечето орхидеи, истинската гнездовка има по-бавна обмяна на веществата, подсигурена от добре разработени механизми на пестене на хранителен ресурс. Потребностите от вода и азот са значително занижени поради липсата на хлорофил, който е основен техен консуматор. Симбиозна е с микоризи – гъбички на семейството Sebacinaceae. Гъбните хифи подпомагат корените на растението да извличат необходимите му хранителни вещества. Всъщност не се приемат като сапрофити в тесния смисъл на термина, а по-скоро са хетеротрофити, тъй като имат несамостойно хранене. През 1899 г. Ноел Бернар отбелязва, че при истинската гнездовка, наблюдавана в гората на Фотенбло, хифите играят решаваща роля за покълването и поникването на растението. По-късно е отбелязано, че това е общо явление, присъщо на всички орхидеи. Хифите служат като псевдокорени, от които корените на орхидеята получават хранителни вещества. Симбиозата между корените на растенията и гъбите е крехка, поддържа се чрез механизъм на секретиране на orchinol hircynol, който предотвратява навлизането на хифните нишки в самия корен на растението. Neottia, Limodorum, Corallorhiza и Monotropa Epipogium са единствените сапрофити в умерения климатичен пояс.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Почва – предпочита неутрално pH, основно листовка, вирее в сенчести дъбови, букови, габърови гори. Тези диви орхидеи са разпостранени из горите (до 1500 м надморска височина) на почти цяла България, Европа, Азиатската част на Турция и Африка – в Алжир.
Синоними
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Neottia nidus-avis (Rich., 1818). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)