Константин Думба
Константин Думба Konstantin Dumba | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Константин Думба в Общомедия |
Константин Теодор Думба (на немски: Konstantin Theodor Dumba, на гръцки: Κωνσταντίνος Θεοδώρου Δούμπας) е австро-гръцки дипломат и пацифист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 юни 1856 година във Виена. Син е на гръцко-австрийския предприемач Теодорос Думбас. Племенник е на Николаус Думба. След като учи и получава докторат във Виенския университет, той постъпва на австрийска дипломатическа служба през 1879 година.
Веднага след повишаването му в съветник по легация категория I (4 декември 1895), на 10 декември 1895 г. е прехвърлен в австро-унгарското посолство в Париж, където поема поста от посланик граф Хайнрих фон Лютцов. От 1903 до 1905 г. Думба служи като посланик в Белград. Следва четиригодишно назначение в Министерството на външните работи във Виена (до 1909 г.) и по-дълга мисия като посланик в Швеция, продължила до 1912 г.[1]
От 4 март 1913 до 4 ноември 1915 г. Думба служи като наследник на Ладислав Хенгелмюлер фон Хенгерварс като австро-унгарски посланик в Съединените американски щати и се оказва последния такъв. В края на 1915 г., почти година след избухването на Първата световна война, Думба, заедно с германските дипломати Франц фон Папен и Карл Бой-Ед, е обявен за персона нон грата от американското правителство по подозрение в шпионаж и саботаж и експулсиран от страната („Афера Думба“).[2] Искал е пари от Виена за финансиране на стачки в американските фабрики за боеприпаси.[3] Поради споразумение между американското правителство и британците му е позволено да премине безпрепятствено британската морска блокада на европейския континент и да се върне в родината си.
След пенсионирането си става президент на Австрийската лига на нациите (Österreichischen Völkerbundliga) през 1917 година.
Умира на 6 януари 1947 година в Боденсдорф, община Щайндорф ам Осиахер-Зе, Каринтия.
Работи
[редактиране | редактиране на кода]- Zehn Jahre Völkerbund, 1930.
- Dreibund- und Entente-Politik in der Alten und Neuen Welt, 1931.
- Austria-Hungary and the War, New York 1915. (zusammen mit Albert Apponyi, Ladislaus Hengelmüller von Hengervár und Alexander Nuber)
- Memoirs of a Diplomat, 1932.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Михалис Думбас | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Стерьос Думбас (1793 – 1870) | Теодорос Думбас | Николаос Думбас | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Михаил Думбас | Николаус Думба (1830 – 1900) | Теодорос Думбас (1818 – 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Константин Думба (1856 – 1947) | Георгиос Думбас | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Йоанис Думбас (1881 – 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Literatur von und über Konstantin Dumba im Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
- Zeitungsartikel über Konstantin Dumba in der Pressemappe 20. Jahrhundert der ZBW – Leibniz-Informationszentrum Wirtschaft.
- Eintrag zu Konstantin Dumba im Austria-Forum (im AEIOU-Österreich-Lexikon)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Heinrich Lützow: Im diplomatischen Dienst der K. U. K. Monarchie. Memoiren, 1971, S. 300.
- ↑ Václav Horčička: Die Dumba- (Archibald-) Affäre und ihr Einfluss auf die österreichisch-ungarisch – amerikanischen Beziehungen. Prague Papers on History of International Relations, 2004, S. 139–157
- ↑ profil (Zeitschrift) 36/2013, S. 41.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Konstantin Dumba в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |