Направо към съдържанието

Лука Джеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лука Джеров
Роден
Починал
20 ноември 1948 г. (78 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Лука Джеров в Общомедия

Лука Григоров Джеров или Джерев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Лука Джеров е роден на 14 (27) октомври 1869 година в Битоля, тогава в Османската империя. Роден и отгледан, както сам пише в спомените си: „от родители българи“.[3] Произхожда от известния възрожденски род Джерови, братовчед е на Спиро Джеров и внук на Спиридон Джеров.[4] В периода 1888 – 1890 година учи във френското училище на лазаристите в Битоля, а след това в Солунската българска мъжка гимназия. През 1892 година подпомага Даме Груев и заедно с Анастас Лозанчев създава революционна група с име „Учителски съюз“. В София през 1892 година става писар в Окръжния съд, включва се в Младата македонска книжовна дружина и подпомага издаването на списание „Лоза“ и вестник „Глас македонски“. През 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет с четата на Стефан Попов. След това се изтегля в България и редактира вестник „Глас македонски“.[5]

От есента на 1896 година Лука Джеров преподава в демирхисарското село Цер, а през 1897 – 1898 учителства в Кичево. Същата година е избран за инспектор на селските училища в Кичевско и Дебърско, където развива и революционна дейност в полза на ВМОРО. Става член на Кичевския околийски революционен комитет заедно с учителката Донка Чешмеджиева, търговеца Насте Бунгуров и игумена манастира на „Пречиста“ – архимандрит Софроний.[6] Арестуван е и е затворен през 1899 година, а след освобождението си през 1901 година става член на Битолския окръжен революционен комитет като замества Георги Сугарев след разкритията на Йосифовата афера[7]. На Смилевския конгрес през 1903 година е определен за ръководител на Кичевския революционен район по време на Илинденско-Преображенското въстание. Води чета, заедно с Ванчо Сърбака, от около 200 души и дава сражения на турския аскер по време на въстанието при Кичево, Извор, Душегубица, Лавчани, местността Лопушник.[5]

След потушаването на въстанието се прибира в България и се сближава с групата на санданистите. През 1907 година води чета в Битолско. След Междусъюзническата война се установява в София. Участва в дейността на Временното представителство на бившата ВМОРО.[8]

На 12 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]

Умира в София на 20 ноември 1948 година.[10][11]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиридон Джеров
(? – 1822)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Григор Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Джеров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Джорджев
(1840 – ?)
 
Лука Джеров
(1869 – 1948)
 
Никола Джеров
(1892 – 1975)
 
Михаил Джеров
 
Спиро Джеров
(1835 – 1868)
 
Климент Джеров
(1867 – 1916)
 
Аница Панова
 
Димитър Джеров
 
 
 
Евтим Джеров
(1873 – 1918)
 
Славка Джерова
(ок. 1880 – 1943)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Русев
 
Люба Русева
(1909 – ?)
 
 
 
Асен Джеров
(1897 – 1954)
 
Недялка Карагьозова
 
Елена Палазова
(1902 – 1977)
 
Иван А. Палазов
(1892 – 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Русева
(р. 1943)
 
 
 
 
 
Александър Джеров
(р. 1929)
 
Димитър Джеров
(1934 – 2020)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен Джеров

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кратка биография на Лука Джеров
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 288.
  3. ↑ Спомени на Лука Джеров, в: Македонска мисъл, 1946, бр.7 – 8, стр.353 – 357
  4. ↑ „Намериха гроб на български генерал в Македония“, преписка от агенция „Фокус“[неработеща препратка]
  5. ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 189.
  6. ↑ Татарчев, Христо. Спомени от миналото. – В: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 89.
  7. ↑ Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.259 – 260
  8. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 400.
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 45.
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 129.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лука_Джеров&oldid=12262702“.