Македонска българска дружина
| Македонска българска дружина | |
 Дописка във вестник „Свобода“ от 19 октомври 1871 година по повод основаването на Македонската българска дружина | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществено-културна организация |
| Основана | 1871 г. |
| Закрита | 1874 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Цариград |
| Езици | български |
| Македонска българска дружина в Общомедия | |
Македонската българска дружина е българска организация, формирана в 1871 година в османската столица Цариград, целяща да подпомага българското просветно дело в Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]Македонската българска дружина е основана към Българското читалище в Цариград от група български общественици. В ръководството ѝ влизат Георги Груев, Лазар Йовчев, Никола Бракалов, Станчо Брадински и Лука Моравенов и други. Сред дейците на дружината са и Стефан Бобчев, който е председател в 1873 година и Иван Говедаров. Дружината си поставя за задача да утвърждава българщината срещу ширещия се в Македония гърцизъм и да помага за разпространението на българската просвета. Възниква като опит за противовес на гръцката Македонска дружина. С апел към българските читалища и видни български общественици дружината събира средства за изпращане на учители и книги и издръжка на училища и бедни ученици в Македония.
Дружината подпомага материално бедни ученици, открива и издържа български училища в Солун и Солунско, Сяр и Сярско, Петрич, Костур, Воден, Тиквеш, Куманово, Враня и други. Набавя се българска учебна книжнина. От изложение пред общото събрание от 1 април 1873 година е видно, че само за 1872 година дружината изпраща за училищата в Солун, Сяр, Костур и околните им села 2016 книги, от тях 659 буквара, 1347 други книги, 3 карти и 7 църковни книги.[1] Дружината издържа учителите Стефан Салгънджиев, Георги Динков, Коста Сарафов, Неделя Петкова и други.
Македонската българска дружина среща в своята дейност освен гръцката, и сръбската пропаганда. Настоятелството на дружината заедно с Българското благодетелно братство „Просвещение“ в Цариград изпраща отворено писмо до сръбския министър-председател и външен министър Йован Маринович, в което остро се противопоставят на сръбската пропаганда.[2]
През лятото на 1874 година след дипломатически натиск и притеснения от властите дружината е закрита. На нейно място е основано Настоятелство на бедните училища.[3][4]
| |||||||||||||||||
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Благодетелното братство „Просвещение“
- Българска духовна дружина
- Македонска дружина (1880)
- Настоятелство на бедните училища
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Великов, Стефан. Македонската българска дружина. - В: „Възрожденски книжари“, София, 1980, стр.316.
- ↑ Великов, Стефан. Македонската българска дружина. – В: „Възрожденски книжари“, София, 1980, стр.318.
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 30 – 31.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 122.
