Марко Корнаро
| Марко Корнаро Marco Cornaro | |
| дож на Венеция | |
 | |
| Роден |
1285 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Венеция, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Семейство | |
| Други роднини | Катерина Корнаро |
| Марко Корнаро в Общомедия | |
Марко Корнаро (на италиански: Marco Cornaro или на венецианското наречие Marco Corner) е 59-ият венециански дож от 1365 до 1368 г.
Произлизащ от една от най-старите патрициански фамилии във Венеция, извеждаща своето родословие още от времето на римляните,[1] Корнаро е избран за дож през 1368 г. на 80–годишна възраст след дълга кариера на различни висши административни длъжности.[2] Многократно е посланик при император Карл IV и при папа Климент VI, също така участва в делегацията на Венеция при избирането на папа Урбан V в Авиньон.
По време на своите две години и половина начело на Венеция, Корнаро за разлика от арогантния си предшественик демонстрира лоялност към републиката и респект към обикновените граждани. Успява и да възстанови търговията с Египет, прекъсната в предишни години поради наложената забрана от папата да се търгува с мюсюлманите, но Корнаро убеждава новия папа да отмени тази забрана.
Умира на 13 януари 1368 г.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Първият брак на Марко Корнаро е с Джована Скромени от Падуа, от която има трима сина и две дъщери. Вторият му брак е с Катерина, за която е известно единствено, че била от скромно потекло – всъщност точно произходът на жена му е причина някои членове на Съвета да бъдат против избирането на Корнаро за дож.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Pierre-Antoine-Noël-Bruno Daru, Histoire de la République de Venise, 1821, р. 82
- ↑ Andrea da Mosto, I Dogi di Venezia, Florence, 1983.
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie
| Лоренцо Челси | → | дож на Венецианската република (1365 – 1368) | → | Андреа Контарини |
