Мувалади

Мулади или Мувалади (на испански: muladi; на арабски: مولدون – mūwallad, букв. „издънка“, „младо мъжко животно“) са представители на местното келтско-иберско, римско и вестготско-свебийско население в Испания, приели исляма след арабското нашествие през 8 век и установяването на 700-годишната власт на т.нар. Кордовски халифат от 781 до 1492 г. Наричани са и мусалима (musalima – ислямизирани).

Длъжни са били да носят арабски дрехи, да изпълняват арабските обичаи и да говорят арабски. Прикрепяни са към някой чистокръвен арабин и са приемали родовото му име, докато към 11 – 12 век различията се замъгляват. Децата от майки християнки и бащи мюсюлмани са считани за мелези и също и до днес са наричани мувалади. Оттук произлиза и испанското название „мулати“ за хора със смесена кръв, наложило се в европейските езици.

Муваладите запазват своя език, но знаят и арабски. Заедно с опазилите своята вяра християни говорят мозарабски (букв. „превърнат в арабски“) диалект – представляващ простонароден латински, подложен на силно арабско влияние от поробителя и на който е наложена арабската писменост, прелял се и обогатил сродната испано-португалска езикова среда след освобождението от чуждото господство.

Политически изяви

Освен лично свободни хора, предимно сред знатните преди завоеванието, и деца на майки християнки, силно преобладаващи сред муваладите всъщност са бившите роби, включително сакалибите. Много от последните са славяни и стават важна социална група в Андалусия в 10 и 11 век. Командирът на 100 000 войски на халифа на Кордоба в колосалната битка при Симанкас в провинция Самора срещу обединените, но малки сили на баските от Кралство Навара, Кралство Леон и Кастилия в 938 г., е помохамеданченият славянин мувалада Наджах (Najdah).

Ислямизираните славянски мюсюлмански някогашни роби, водени от Али ибн Юсуф, сформират своя „тайфа“ (въоръжен корпус, емирство) и в условията на западащия халифат установяват контрол над Дения и провинцията на Аликанте, а след това в 1015 г. над Балеарските острови и тяхната столица Палма де Майорка, които включват в княжеството си. Муваладите от Печина при Алмерия правят своя морска експедиция в 889 г. и завоюват областта от днешно Сен Тропе на морето до прохода Сан Бернар в Швейцария и построяват крепостта Фаракша (Fraxinet), където създават свое помашко емирство, контролиращо европейските пътища до 975 г.

Социално положение

Ислямизаторската практика налага в завоюваната страна системата на агнатичен сеньорат, който изключва жените от системата на наследяване и ограничава това право за децата. Помохамеданчените били гръбнакът на стопанството в ислямска Испания, те били добри занаятчии, търговци, фермери, но принципно били държани в социалната периферия и далеч от административна власт от арабската аристокрация, която ги гледала отвисоко и обичайно презрително ги наричала „робски синове“. Независимо от професията и положението им, помохамеданчените са гледани с презрение от пришълците, които се държат като колонизатори и чужденци натрапници, експлоатиращи техните родни земи с роби и крепостни християни. Взаимната омраза предизвиква постоянно напрежение и бунтове за равнопоставеност във властта, богатството и статуса в обществото с господарите араби. От друга страна, големият брой приели исляма, намалява числото на плащащите данък джизие и допълнително засилва негодуванието към към помаците мувалади. Така се стига до положението на постоянни бунтове и недоволство срещу властта. В Гранада (тогава наричана Елвира) стават сблъсъци между помаци и маври водени от Савар ибн Хамдиб и Саади ибн Джуди. В Севиля, вторият по големина град след столицата Кордоба, се разразява яростна борба между муваладските фамилии Анджелино и Сабарико и мавърските Хаджаж и Халдун, спечелена от сарацините.

През 805 г. мулавадите в Кордоба се вдигат на бунт срещу Хаким I, но въстанието е потушено. През 814 г. се вдига второ въстание в Кордоба, въстанието е потушено с още по-голяма суровост и 9500 помаци са заточени в Африка. През 858 г. следва въстание на помохамеданчените в Мерида, водено от Ибн Маруан, а след потушаването му в Мерида центърът на бунта бързо се премества в Бадахос. В тези бунтове помаците често са подпомагани от останалото християнско население, а понякога и от сили на околните християнски владетели. Например, когато мувладите в Толедо въстават, веднага на помощ им идва мозарабското население на града, а Ордоньо I от Астурия бързо откликва на тяхната молба за помощ. Немалко бунтовни помаци успяват да се закрепят в различни владения и техните потомци в крайна сметка стават полунезависими емири.

Родова памет

Силно подложени на ислямизация са гражданите от югоизтока на страната, най-отдалечени от християнските страни, у които (приели веднъж чуждо родово фамилно име) с поколенията успешно се насажда да забравят истинските си корени. Все пак много от знатните мувалади, станали управители на емирства, особено в граничната с християнските владения зона, сочат гордо имената си Бану Каси (син на Касий) или Ал Куити (от Готите) и охотно влизат в различни комбинации с християнските си съседи и дори се женят сред тях.

Помохамеданчените запазват и дори налагат на правоверните не малко християнски традиции. В Андалусия е приет християнският слънчев календар в противовес на лунния арабски, пиенето и дори злоупотребата с вино е пословично разпространена, за ужас на улемите, често с подкрепата на своите „вали“ (управители) се празнуват традиционни християнски празници и християнските тайнства се вплитат в религиозните приношения.

През 10 век започва масова ислямизация и муваладите достигат мнозинството от населението на Ал-Андалус, като значителен брой мувалади има и в Естремадура, Толедо, Валенсия и др., но със започването на Реконкистата в края на 9 век започва обратният процес на преход от мохамеданство в християнство и възстановяване на изконната родова религия.

Умар ибн Хавсун

Особено показателен е примерът на Умар ибн Хавсун. Произхождащ от знатно готско семейство, неговият дядо става ренегат и приема исляма, но той в знак на протест към кордовския халиф се покръства в 899 г. и основава християнски епископат с център укрепеното селище Бобастро до град Ардалес в Малага. Умар-Самуил освобождава не само Малага с околната област, но и големи части от провинциите Кадис, Севиля, Хаен и Гранада, известна тогава като Елвира. Агилар де ла Фронтера става негова столица, освобождава Севиля и над 70 замъка. Упорито отстоява свободата на своите помаци мувалади и християни мозараби с оръжие в ръка цели 19 години до кончината си на преклонните за това време 67 години. Ислямската власт се връща чак 11 години след смъртта му в 928 г. – 30 години след връщането му в християнството. В безсилно отмъщение отдавна мъртвото му тяло е извадено от поробителя от гроба и разпънато пред джамията в Кордоба.

Интегриране в испанската нация

В крайна сметка чужденците мюсюлмани губят битката за налагане на мохамеданството. След прогонването на мюсюлманските завоеватели от Иберийския полуостров останалите по родните си места мулавади постепенно се връщат към християнството и напълно се интегрират в своята испанска нация, а подведените да напускат страната заедно с бягащите маври в кратко време са асимилирани от берберите и арабите.

След столетия мароканските колониални части, помогнали за установяване на католическата диктатура на Франко, вероятно включват и част от потомците на асимилираните, но те са чужденци в Испания, както и останалите северно-африканци, стремящи се днес да емигрират в Испания и християнските страни.

Вижте също

Източници

Kees Versteegh, et al. Encyclopedia of Arabic Language and Linguistics, BRILL, 2006.
cited by Monique Bernards and John Nawas. Patronate and patronage in early and classical Islam. BRILL, 2005. Page 220.
Monique Bernards and John Nawas. Patronate and patronage in early and classical Islam. BRILL, 2005. Page 220.
Thomas F. Glick, Islamic and Christian Spain in the early Middle Ages, BRILL, 2005, ISBN 978-90-04-14771-3, Google Print, p. 187.
Kenneth Baxter Wolf (1988), „Christians in Muslim Córdoba“, in Christian Martyrs in Muslim Spain, Cambridge University Press.
S. M. Imamuddin, Some aspects of the socio-economic and cultural history of Muslim Spain 711 – 1492 A.D., pp. 26 – 29
Brian A. Catlos, The victors and the vanquished, Cambridge University Press, 2004, ISBN 978-0-521-82234-3, Google Print, p. 33.
Description of annular gourd at Qantara website
Enderwitz, S. „Shu'ubiyya“. Encyclopedia of Islam. Vol. IX (1997), pp. 513.
Bat Yeʼor, Miriam Kochan, David Littman, Islam and Dhimmitude, Fairleigh Dickinson Univ Press, 2002, ISBN 978-0-8386-3943-6, Google Print, p. 62.
El caudillo muladí Umar bin Hafsún, pesadilla de los emires de Córdoba
Thomas F. Glick: Islamic and Christian Spain in the Early Middle Ages
S. M. Imamuddin, Muslim Spain 711 – 1492 A.D.: A Sociological Study, BRILL (1981), ISBN 90-04-06131-2.
Harvey, L. P. Muslims in Spain, 1500 to 1614: 1500 to 1614. University of Chicago Press, 2005. ISBN 0-226-31963-6
Salma Khadra Jayyusi, Manuela Marín. The Legacy of Muslim Spain. BRILL, 1992. ISBN 90-04-09599-3
Ivan van Sertima, Golden Age of the Moor. Transaction Publishers, 1992. ISBN 1-56000-581-5
Ryan-Ranson, p. 291; Wasserstein, pp. 272 – 274; Christys, Christians in Al-Andalus, pp. 102.
Un hombre de orígen pagano, de oscura y desconocida prosapia, llamado Omar ben Hafs, José Antonio Conde, Historia de la dominación de los Arabes en España, Madrid: Garcia, 1820, p. 295
Houtsma, M. Th. et al. (eds.) (1913 – 1936) Encyclopaedia of Islam, pp. 981 – 982
Chejne, Anwar G., Muslim Spain, Its History and Culture, University of Minnesota Press, Minneapolis, 1974, p. 24
Some sources suggest that he received significant help from his uncle Mohadir. „Omar Ben Hafsun“
The exact site of Bobastro is debated by modern archaeologists, although the claim has been made that it is Las Mesas de Villaverde, in the Sierra de la Pizarra mountain range near Ronda in the northern part of the province of Malaga (Ann Christys, Christians in al-Andalus, p. 103).
Ye'or, Bat; Kochan, Miriam and Littman, David (2002) Islam and Dhimmitude: Where Civilizations Collide Fairleigh Dickinson University Press, Madison, NJ, p. 63 ISBN 0-8386-3942-9
Lévi-Provençal, Histoire de l'Espagne Musulmane, Paris, 1950, vol. 1, p. 377, speaks of his „instability of character and opportunistic tendencies“, while Wasserstein, p. 293, suggests his actions speak of „hasty opportunism, if not, necessarily, of instability“.
Wasserstein, p. 293
John Noble, Andalucía, Lonely Planet, 2007, ISBN 1-74059-973-X, Google Print, pp. 288