Направо към съдържанието

Никола Дейков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския общественик от Прилеп. За българския търговец в Скопие вижте Никола Якимов.
Никола Дейков
български юрист
Роден
1862 г.
Починал
1933 г. (71 г.)
Учил вСофийски университет
Народен представител в:
XIV ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   
Семейство
БащаЯким Дейков
Братя/сестриИван Дейков

Никола (Ничо) Якимов (Кимов) Дейков (изписване до 1945 година: Никола Якимовъ Дѣйковъ) е български юрист и общественик от Македония, народен представител в XIV, XIX и XXI народно събрание.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Никола Дейков е роден в 1862 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[1] Произхожда от заможното семейство на Яким (Кимо) Дейков, голям търговец и общественик, участник в борбата за българска църковна независимост, и първата му съпруга Анастасия, потомка на видни българи.[3]

Учи в прилепското класно училище, а след това в Търново, в Петропавловската духовна семинария, където баща му го изпраща при по-големия му брат Иван Дейков. Когато Иван е в последния гимназиален клас, Никола е в първия. Там под влияние на брат си чете много („Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, „Миналото“ на Стоян Заимов и други). Когато един ученически бунт довежда до временно затваряне на семинарията, Никола Дейков се прехвърля вСолунската българска мъжка гимназия. Там се сприятелява със съученика си Даме Груев – приятелство, което остава крепко до смъртта на Груев; част от активната им кореспонденция е запазена. В гимназията Никола споделя с него много от прочетените в България книги, обсъждат ги, събужда интереса му към историческата литература. Това става по времето, за което казва, че режимът под управлението на Кандиларов е бил „строг и суров. Никаква книга без религиозно-православно съдържание не се допущаше за прочит“.[4][5]

След ученическия бунт в Солунската гимназията Дейков, според някои автори, заедно с Груев и още 32 деца заминава през есента на 1888 година да учи безплатно в Белград на разноски на дружеството „Свети Сава“. Завършва гимназия в Белград и постъпва във Висшата школа, но през 1890 година с повечето македончета напуска Белград и заминава да довърши образованието си в Софийския университет. В София е член на Младата македонска книжовна дружина.[6] Според Коста Църнушанов и роднините на Никола Дейков обаче след бунта той е изпратен от баща си отново в търновската Петропавловска духовна семинария и я завършва, а след това записва и завършва право в Софийския университет.[7]

Работи като писар, а после като секретар при софийския мирови съдия. След това е мирови съдия в Луковит, Козлодуй, Орхание и отново в Луковит. Установява се там и от 1903 година до края на живота си е адвокат; като такъв защитава пред съда бедните хора безплатно. Имал е прекрасен глас, както и брат му Иван Дейков, и е пеел на всички музикално-литературни събития.[8]

В Луковит се утвърждава като виден общественик. На 10 септември 1895 година е сред основателите на читалище „Съзнание“.[9][10] По негова инициатива читалища се основават и в цялата Луковитска околия.[8] Той е един от най-дейните активисти на Демократическата партия в Тетевенския регион. Александър Малинов и Никола Мушанов често му гостуват.[2] Приятел е с Любен Каравелов и Андрей Ляпчев. Независимо от партийната му принадлежност Никола Дейков е бил почитан от цялата общественост заради личните си качества и високата си нравственост.[8]

В 1908 година е избран за депутат в XIV обикновено народно събрание.[11]

Сътрудничи на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), помага материално. Доверено лице е не само на Даме Груев, но и на Иван Гарванов, Христо Чернопеев, Пею Чернопеев и други.[12]

Никола Дейков има седем деца: три дъщери от първата си жена, починала рано, и още три дъщери и един син от втория си брак. И шестте му дъщери стават учителки.[13] Олга Дейкова е преводачка и литературоведка, авторка на първата издадена книга за Борис Христов (1965).

Умира в 1933 година в София.[1]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
Яким Дейков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Дейков
(1863 – 1919)
 
Стефани Панова
(1862 – 1863)
 
Никола Дейков
(1862 – 1933)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Грозева
 
Яким Дейков
(1906 – след 1945)
 
 
 
Олга Дейкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Дейков
(1941 – 2003)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Парцел 7 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  2. ↑ а б Национален конкурс за творческа изява 2014 // Национален граждански форум „Българка“. Архивиран от оригинала на 2016-03-15. Посетен на 8 януари 2016.
  3. ↑ Църнушанов, Коста. Из архивата на Никола Дейков. Новооткрити писма на Дамян Груев (пълен текст с обяснителни бележки). София, 1985 - 1986. с. 4, 18.
  4. ↑ Църнушанов, Коста. Из архивата на Никола Дейков. Новооткрити писма на Дамян Груев (пълен текст с обяснителни бележки). София, 1985 - 1986. с. 5, 7–8, 19.
  5. ↑ Църнушанов, Коста. Из архивата на Никола Дейков. Новооткрити писма на Дамян Груев (пълен текст с обяснителни бележки). София, 1985 - 1986.
  6. ↑ Мичев, Д., Д. Гоцев (съставители и редактори). 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация. София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-10-8. с. 37.
  7. ↑ Църнушанов, Коста. Из архивата на Никола Дейков. Новооткрити писма на Дамян Груев (пълен текст с обяснителни бележки). София, 1985 - 1986. с. 12, 19.
  8. ↑ а б в Църнушанов, Коста. Из архивата на Никола Дейков. Новооткрити писма на Дамян Груев (пълен текст с обяснителни бележки). София, 1985 - 1986. с. 19-20.
  9. ↑ 120 години читалище в Луковит // Ловеч Медия, 30 декември 2015. Архивиран от оригинала на 2015-12-30. Посетен на 8 януари 2016.
  10. ↑ Народно читалище „Съзнание-1895 г.“ – гр. Луковит // Община Луковит. Архивиран от оригинала на 2016-05-05. Посетен на 8 януари 2016.
  11. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
  12. ↑ Църнушанов, Коста. Из архивата на Никола Дейков. Новооткрити писма на Дамян Груев (пълен текст с обяснителни бележки). София, 1985 - 1986. с. 20.
  13. ↑ Църнушанов, Коста. Из архивата на Никола Дейков. Новооткрити писма на Дамян Груев (пълен текст с обяснителни бележки). София, 1985 - 1986. с. 3, 20.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Дейков&oldid=12286790“.