Петър Ацев (МПО)
Тази статия е за представителя на МПО. За ореовеца, прилепски войвода на ВМОРО вижте Петър Ацев.
| Петър Ацев | |
| български емигрантски деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 септември 1982 г.
|
| Семейство | |
| Съпруга | Дита Ацева |
| Деца | Дори Ацева |
Петър Георгиев Ацев е български общественик, редактор на „Македонска трибуна“, национален секретар и шести по ред президент на централния комитет на Македонската патриотична организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ацев е роден в 1903 година в Скопие. Баща му Георги Ацев е служител в Скопската митрополия на Българската екзархия. След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия в 1912 година родителите му го записват в еврейско училище, за да не учи в сръбско. Скоро обаче семейство Ацеви е принудено да емигрира в България и се установява в Ксанти, където Георги Ацев работи като счетоводител в Българската народна банка. По време на Първата световна война Ацев се завръща със семейството си в освободения си роден град, където баща му работи за БНБ, а по-късно е околийски началник. В 1918 година Ацеви окончателно напускат Скопие и се установяват в София, където Петър Ацев учи във Втора, а по-късно в Трета мъжка гимназия. В гимназията е член на македонската организация „П. К. Яворов“, а в Софийския университет, където продължава образованието си в специалност право, членува в дружество „Вардар“, като става първоначално негов секретар, а по-късно и председател.[1] Наследява Асен Аврамов като първи секретар на Македонския младежки съюз и се опитва да укрепи организацията в тежките времена след убийството на Александър Протогеров и разкола във ВМРО. Ацев участва в издаването на вестник „Македония“, чийто редактори са Георги Кулишев, Велко Думев, Димитър Талев и Симеон Евтимов. Ацев е близък приятел с Кирил Дрангов и Димитър Талев.
В края на 1932 година Ацев е определен от ВМРО да заеме поста национален секретар на МПО с препоръки от завръщащите се в България дейци на МПО Асен Аврамов и Йордан Чкатров. След колебания и по съвета на Владо Черноземски Ацев заминава за САЩ и през декември поема организацията във времето на Великата депресия, когато се създава и опозиционният на МПО, левичарски и проюгославски настроен Македонски народен съюз.
След Деветнадесетомайския преврат Петър Ацев се обявява против идването на власт на политическия кръг „Звено“ и забраняването на македонските организации в България.
По повод подписването на пакта за вечно приятелство между Кралство Югославия и България Петър Ацев пише във вестник „Македонска трибуна“:
| „ | Нам днес предстои да водим борба срещу един съюз – съюзът между сръбските шовинисти и софийските предатели.[2] | “ |
През 1940 година Петър Ацев редактира и издава „Македонски алманах“ по времето, когато е главен редактор на „Македонска трибуна“.[3][4]
През есента на 1975 година Петър Ацев посещава България по покана на секретаря на Славянския комитет Никола Спиров, като единствено условие поставя Георги Пирински да не присъства на срещите.[5] По време на престоя си в България Ацев посетил на два пъти и българския патриарх за разговори относно състоянието на македоно-българските църкви в САЩ и Канада. Петър Ацев се срещнал с Борис Дрангов от Светия синод, който е искан за свещеник в Америка.[6]
Той е от групата в МПО, заедно с Христо Лагадинов, Тодор Чукалев, Христо Низамов, Христо Анастасов, Борислав Иванов, Иван Лебамов и Георги Лебамов, която се противопоставя срещу авторитаризма на Иван Михайлов и постепенно е изтласкан от ръководните постове на организацията.[7]
Петър Ацев умира през 1982 година в Торонто,[8] а съпругата му Дита Ацева и дъщеря му Дори Ацева Рейнолдс продължават дейността му. Дита Ацева, дъщеря на Атанас Лебамов, участва във Втория велик македонски събор в Благоевград през 1991 година. На името на Петър Ацев е кръстена и една от регионалните организации на МПО.[9]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Не ще успеят“, публикувано във в-к „Вардар. Лист на македонското студентско д-в Вардар“, бр. 5, София, май 1927 година
- Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 27.
- ↑ Божинов, Войн. „Пактът за „Вечно приятелство“, или осъществи ли се българо-югославското сближаване“
- ↑ История на МПО – „Македонският алманах беше продуктът на мисълта на Петър Ацев“, архив на оригинала от 5 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100105091303/http://www.macedonian.org/About/history_Atzeff.asp, посетен на 17 април 2012
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 409.
- ↑ Отворено писмо от Др. Иван Гаджев до Тодор Живков, 1987 година // Архивиран от оригинала на 2008-10-12. Посетен на 2009-04-19.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 230.
- ↑ Гаджев, Иван. Иван Михайлов – отвъд легендите, Том I, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2007, стр.22
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 264 – 265.
- ↑ Гаджев, Иван. „Българската емиграция в Северна Америка: поглед отвътре“, том 1 1860 – 1944, ИК Гутенберг, София, 2003, стр.256 – 269
| Методи Чанев | → | Президент на МПО (1963 – 1972) | → | Аспарух Пописаков |
