Петър Ораховац

Петър Ораховац
Петар Ораховац
	Петър Ораховац Петар Ораховац
български лекар и общественик
Роден	30 януари 1857 г. Орахово, Черна гора
Починал	6 май 1922 г. (65 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Политика
Партия	Демократическа партия
	Депутат
	XIV ОНС XV ОНС XVI ОНС
Семейство
Деца	Димитър Ораховац

Петър Петров Ораховац (на сръбски: Петар Ораховац) е лекар и обществен деец от черногорски произход, един от организаторите на здравното дело в България. Баща е на академик, професор, доктор Димитър Ораховац.

Биография

Петър Ораховац е роден на 30 януари 1857 година в Орахово, Черна гора. Следва право в Русия. През 1875 г. прекъсва обучението си и се включва във въстанието в Босна и Херцеговина през 1875–1878 г. Участва в Сръбско-турската война (1876). След войната се завръща в Русия и завършва медицина в Москва.

Установява се в България през 1884 г. и работи като околийски лекар в Кула, Ловеч, Видин и окръжен лекар в Ловеч и София. Назначен е за директор на Софийската общинска санитарна служба (1898), а през 1901–1902 г. за директор на Държавна санитарна инспекция (1901-1902). След това преминава на свободна практика.

Петър Ораховац е сред създателите и ръководителите на Български лекарски съюз. През 1909–1910 г. е избран за член и председател на Върховния медицински съвет. От 1895 г. ръководи първото училище за милосърдни сестри в България, а от 1900 г. е първият управител на болница „Червен кръст“ (предшественик на болница „Николай Пирогов“). По време на управлението му започва използването на първите линейки за бърза помощ. Участва в редактирането на списанията „Медицина“, „Български лекар“ и „Медицински напредък“. Автор е на редица трудове, посветени на санитарното дело:

Санитарната организация и санитарното състояние на София
Поглед върху нашите санитарни наредби
Санитарната служба в София през войните 1912 – 1913 г. и др.

Деен член на Демократическата партия. От 1910 до 1914 г. е народен представител. Председател на XIV обикновено народно събрание (1910 – 1911). Като общественик полага големи грижи за развитието на здравеопазването в България. Автор е на:

Законопроект за народното здраве, който предвижда разширяване на участъковия принцип и подобряване на санитарния надзор (1901).
Проект за изменение на Закона за опазване на общественото здраве (1903).
По негово настояване е гласувано увеличение на санитарния бюджет с 25% и отпускане на кредит за построяване на 35 нови болници.
Изработва правилник за работа на болничните колегиуми и въвежда двустепенното обслужване на болните в стационарите.

Източници