Направо към съдържанието

Плодови гълъби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плодови гълъби
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Гълъбоподобни (Columbiformes)
семейство:Гълъбови (Columbidae)
род:Плодови гълъби (Ptilinopus)
Научно наименование
Swainson, 1825
Плодови гълъби в Общомедия
[ редактиране ]

Плодовите гълъби (Ptilinopus) са род птици от семейство Гълъбови (Columbidae). Тези цветни, плодоядни птици се срещат в горите на Югоизточна Азия и Океания. Това е голям род с над 50 вида, някои от които са застрашени или изчезнали.

Родът Ptilinopus е въведен през 1825 г. от английския учен Уилям Джон Суейнсън с описването на Ptilinopus regina като типов вид.[1][2] Името на рода съчетава старогръцките думи ptilon – „перо“ и pous – „крак“.[3]

Многото видове от този род могат да бъдат допълнително групирани по географски признак и по определени общи характеристики.

  • Плодовите гълъби от Зондските острови и Северна Австралия, като червеновратия и черногръбият плодов гълъб, имат сравнително по-дълги опашки от другите видове и се отличават с плътното си оцветяване на главата, шията и гърдите, с черна лента през корема.
  • Друга група са определени плодови гълъби, ендемични за Нова Гвинея, Молукските острови и архипелага Бисмарк, включително P. granulifrons, P. insolitus и др. Те се отличават със сивото си оцветяване на главата или рамото и/или уголемена церема (част от човката). Тази група не е сексуално диморфна, което означава, че мъжките и женските видове си приличат – нещо нетипично за рода.
  • P. victor, P. luteovirens и P. layardi са видове, ендемични за Фиджи, и някои учени ги класифицират в техния собствен род Chrysoena. Общото помежду им са по-малките размери, жълто или оранжево оцветяване при мъжките и подобни на коса пера на тялото. Те са известни също така със своите доста нехарактерни за гълъби вокализации, които звучат съответно като щракане, лай или подсвиркване.[4]
  • И накрая, тихоокеанските острови са дом на редица видове, които обикновено споделят зелено оцветяване с пурпурни шапки или корони, вентрилоквиално гукане или удряне и отчетлива текстура на нагръдните пера.[5]

Последните данни показват, че Ptilinopus, както е дефиниран в момента, е парафилетичен, тъй като Alectroenas и Drepanoptila са включени в него.[6]

Родът съдържа 57 вида, някои от които са вече изчезнали:[7]

Ptilinopus nainus, Лобо, Нова Гвинея, 1828 г.
Ptilinopus regina от Австралия и Индонезия
Мъжки Ptilinopus porphyreus

Плодовите гълъби са голям род, разпространен основно в и около остров Нова Гвинея, във Филипините. Някои видове имат ареали на запад до Зондските острови, други на север до Тайван, на юг до Австралия и на изток до Полинезия.

  1. Swainson, William John. On the characters and natural affinities of several new birds from Australasia; including some observations on the Columbidae // Zoological Journal 1. 1825. с. 463 – 484 [473 – 474].
  2. Check-list of Birds of the World. Т. Volume 3. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 1937. с. 28. (на английски)
  3. Jobling, James A. The Helm Dictionary of Scientific Bird Names. London, Christopher Helm, 2010. ISBN 978-1-4081-2501-4. с. 322. (на английски)
  4. Gibbs, David, Barnes, Eustace, Cox, John. Pigeons and Doves: A Guide to the Pigeons and Doves of the World. Yale University Press, 2001. ISBN 0-300-07886-2. с. 120 – 144, 457 – 521. (на английски)
  5. Pratt, H. Douglas. The Birds of Hawaii and the Tropical Pacific. Princeton University Press, 1987. ISBN 0-691-02399-9. с. 196, 201 – 202. (на английски)
  6. Gibb, G.C. и др. Two aspects along the continuum of pigeon evolution: a South-Pacific radiation and the relationship of pigeons within Neoaves // Molecular Phylogenetics and Evolution 56 (2). 2010. DOI:10.1016/j.ympev.2010.04.016. с. 698 – 706.
  7. Pigeons // IOC World Bird List Version 10.1. International Ornithologists' Union. Посетен на 11 March 2020.
  8. а б Species Updates – IOC World Bird List // Посетен на 2021-06-18. (на американски английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fruit dove в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​